В четвърти том от
избраните произведения на големия философ и есеист са включени: "Немска класическа естетика - Баумгартен, Винкелман,
Лесинг,
Кант, Хердер,
Гьоте, Шилер, Ф. Шлегел, Шелинг,
Хегел, Маркс".
Предмет на предлаганата книга е немската класическа философия, която става източник и начало на естетиката в по-простото и по-точно философско значение на това название. Книгата не е история на немската класическа естетика. В нея не се изследват историческите процеси и тенденции в тяхната, макар и относителна, хронологична пълнота и конкретност. В нея не са представени дори и някои от върховете на немското философско-естетическо мислене.
Но предлаганата книга все пак има определени претенции:- да очертае историческите граници на немската класическа естетика – от възникването й в съчинението на Александър Баумгартен до завършека й в разложението на школата на ортодоксалното хегелианство, разложение съвпаднало с възникването на марксизма;
- да представи в най-съществените им моменти естетическите идеи на класиците на тази естетика – Кант, Шилер, Шелинг, Хегел
Предговор към първо издание:"Когато човек върви към края на седмата декада от живота си и след като поне пет от тях е прекарал с мислители и с мисли, несъмнено някои са му оставили трайни следи, докато други са потънали в забрава. А много често тези оказали се трайни духовни спътници са го съпровождали дори и само с едно от своите произведения, но такова, което ги представя сравнително най-пълно и завършено. И тъкмо от честото - в продължителността на времето - общуване с мислители и с техните мисли се поражда спонтанно, но сякаш непреодолимо желание и ти да ги съпровождаш със своите мисли - колкото и да съзнаваш неравностойността, несравнимостта на тези мисловни реалности.
От това желание, макар и с такова съзнание, възникнаха статиите, включени в тази книга. И такъв именно е техният спояващ елемент, от който все пак произтича и едно относително единство.
Оправданието на тази книга виждам, ако не в друго, поне в поставените тук едно до друго четиринадесет, и то такива имена: Хораций, Боало, Паскал, Волтер, Вовнарг, Шамфор, Лихтенберг, Хайне, Карлайл,
Льобон,
Толстой, Мережковски, Хьойзинха,
Юнг."
Авторът, София,13.03.1994г.