Второто издание на преведените разкази в сборника "Размяна на мадами" от Роалд Дал го разкриват като изключителен разказвач. Този път историите са не само забавни и с неочакван край, но и повдигат завесата на най-интимните човешки фантазии и преживявания. Какво може да се случи на един плейбой, излязъл изпод перото на велик разказвач? Изумителни, весели, остроумни и вълнуващи, а често и направо трогателни разкази за екзотични преживявания със запазен аромат на приключения от град на град, от жена на жена, като жените винаги заемат първо място! Темпото рядко се забавя и всеки нов разказ се превръща в чудесен, ... |
|
Книгата съдържа две литературни произведения - новелата "Прокълнатото имане", и романът "Мара". ... Новелата "Прокълнатото имане" и романът "Мара", публикувани в тази книга, са всъщност два различни варианта на една и съща тема - главната в творчеството на класика Славич: пагубната роля на парите, на стремежа към богатство, който променя човешката личност и при известни обстоятелства може дори да я унищожи. И ако в новелата авторът изпъстря иначе увлекателното, динамично като в криминален роман повествование с морализаторските си сентенции, то в романа, определен от големия критик ... |
|
В основата на сюжета в повестта "Приключенията на Разтьогин" от Алексей Толстой са залегнали приключенията на предприемчивия Разтьогин, който притежава шест милиона рубли и решава да обзаведе дома си с мебели в стил "от двадесетте". Той заминава за дълбоката провинция, за да си купи такива мебели от обеднели помешчици. От страх да не останат без пукнат грош, помешчиците са готови да му продадат не само мебелите си, но на приблизително същата цена и любовниците си. Разтьогин с разочарование (понеже не успява да си набави старинните мебели) констатира: "Аз пък си мислех, че помешчиците водят ... |
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
"Евелина" - пътеводител за романите на Джейн Остин. ... Напускайки за пръв път уединения дом на своя настойник, красивата Евелина е очарована от новото за нея обкръжение на лондонското висше общество и най-вече от красивия и изискан лорд Орвил. Но разочарованието идва скоро - тя попада под властта на грубата си и капризна баба и сред лукавите интриги на развратния сър Клемънт Уилъби, който тормози наивната девойка с нежеланото си ухажване. Но докато родният ѝ баща не я признае за законна дъщеря, Евелина не може да се надява на спокойствие и на щастливо избавление от премеждията. Франсис Бърни е една от ... |
|
Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) разказва за безответната любов на богинята на любовта и красотата Венера към божествено красивия юноша Адонис, брониран за стрелите на Купидон, но не и за бивните на глигана, в който може би се e превъплътил ревнивият и войнствен бог Марс. В нея има много сълзи, но няма сълзливост, има страст и еротика, но не и вулгарност, има изобилие от цветисти сравнения и метафори, но от тях стилът не натежава. Това е така, защото сребролъкият Аполон е надарил Барда от Стратфорд на Ейвън с божественото умение да оживотворява всичко до което се докосне перото му. Затова четиристотин години след ... |
|
„Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски” са издадени през 1869 г. и са най-известното произведение на френския писател Алфонс Доде. Трилогията се състои от няколко части: Тартарен Тарасконски, Тартарен в Алпите и Порт Тартарен. Тартарен е любим герой от световната литература – комичен, пълнокръвен, с невероятни идеи и с непресъхваща вяра в живота. Забавен и същевременно хитрец, той ше накара читателя да се посмее от сърце. Като безсмъртния Дон Кихот, Тартарен се опитва със силата на фантазията си да се измъкне изпод похлупака на жестоката действителност. И на него, както на световноизвестния му предшественик, ... |
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
Голямата литературна награда на Френската академия, 1971 г. Славата на империята е големият литературен пробив на Жан Д'Ормесон. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен sous La Coupole, е първата от многото му последващи литературни мистификации (История на скитника евреин, Докладът на Гавриил, Бог - неговият живот и творчество ). Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от XIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя. Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят ... |
|
Написани с изключителна поетична сила и неподражаемо изящество за всички възрасти и всички времена, това са най-красивите приказки и разкази на един от най-големите световни разказвачи. ... |
|
Романът възкресява 30-те години на ХХ в. в САЩ. Хората искат да забравят грижите си, гмурват се в масовата култура на фабриките за мечти, в един измислен свят. Така гмурците са не само вид птици, а и заблудени, загубили способността да разсъждават хора. ... |
|
"Доктор Франкел приближи до масата, където вниманието му бе привлечено от къс хартия. Той предполагаше, че преди да напусне земния свят, Щюве беше оставил някакво писмо или бележка. И не се излъга в предположенията си. Със спокоен, равен почерк бяха написани няколко реда: "Аз свършвам. Не мога повече да издържа. Няма по-голям позор от този: жената на Адолф Щюве е полудяла, а един евреин я лекува." ... |