"В течение на няколко поредни дни отломки от отстъпващата разгромена армия прекосяваха града. Това бе не войска, а разпасани пълчища. Мъжете бяха с дълги, мръсни бради и парцаливи униформи; пристъпваха вяло, без знамена, без бойна част. Всички изглеждаха съсипани, капнали, неспособни да мислят или вземат решения, крачеха само по навик и щом спираха, се строполяваха от умора. Повечето бяха мобилизирани мирни хорица, кротки рентиери, превиващи се под тежестта на пушката, и пъргави иначе новобранци, които лесно изпадат и в ужас, и във възторг, готови както за атака, така и за бягство; а сред тях се мяркаха неколцина ... |
|
|
"Всичко свързано с моята трагедия, беше грозно, противно, долно, отблъскващо, безстилно, самата форма, в която го облякохме, ни превърна в гротески. Оказахме се шутове на скръбта. Клоуни с разбити сърца. Задачата ни - да пробуждаме чувството за хумор." Из книгата През 1895 Оскар Уайлд е изправен на съд заради своите предпочитания към собствения си пол и сърдечната си връзка с лорд Алфред Дъглас. Осъден е на две години затвор, които излежава в Редингската тъмница. Там се ражда De Profundis - изповед, размисъл и откровение от дън душа, както сочи заглавието. Оскар Уайлд умира едва на 46 години, самотен, ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "Всеки знае името на английския корабопритежател, индустриалеца Кунард, който през 1840 г. основа пощенска служба между Ливърпул и Халифакс с три дървени кораба с колела, с мощност 400 конски сили и с вместимост 1162 тона всеки един. След осем години имуществото на дружеството се бе увеличило с още четири кораба по 650 конски сили и 1820 тона, а две години по-късно - с други два, по-мощни и по-големи по тонаж. През 1853 г. дружеството "Кунард", което току-що бе подновило правото за превоз на пощата, увеличи ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Двутомният сборник "Петдесет велики разказвачи" събира на едно място разкази от най-известните световни майстори на словото. Различни по тематика, звучене и стил, тези истории са обединени от една цел - да изследват противоречивата същност на човешката душа в нейните мрачни и светли проявления. Безспорният талант на включените в сборника автори, издържал изпита на най-безпристрастния съдник - Времето - прави ненужни каквито и да било доводи за литературните достойнства на колекцията. Писатели като Чехов, О'Хенри, Мопасан, Марк Твен, Джек Лондон, Луиджи Пирандело, Аугуст Стриндберг, ... |
|
|
"Развих най-пълно идеята си за апокрифните романи - уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува - в Ако пътник в зимна нощ. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
|
|
Париж през двадесетте години на миналия век: леещо се перно, шумни партита и американци, живеещи разпуснато в Европа с пари от дома и олицетворяващи новата сексуална свобода. Фиеста е един от ранните модернистични романи, базиран на реални събития от живота на автора и типичен пример за роман за изгубеното поколение. Смятан е за един от шедьоврите на Ърнест Хемингуей, класически пример за неговия пестелив, но мощен стил на писане. С покъртителен поглед върху обезверението и тревогата на поколението след Първата световна война романът представя двама от най-незабравимите герои на Хемингуей - Джейк Барнс и лейди Брет Ашли. ... |
|
|
Безсмъртният герой на Хашек прекрачва прага и на този век като най-свободния човек на света."Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата на историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие можете да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: & ... |
|
|
Изданието съдържа три български превода, направени от Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов. ... "Според нас "Хамлет" е главното произведение на Уилям Шекспир. Нито един друг образ, създаден от поета, не ни тревожи, не ни вълнува в такава степен. Има часове, когато усещаме в кръвта си неговата треска. Странният свят, в който той живее, в края на краищата това е нашия свят. Той е този чуден човек, в който всички ние можем да се превърнем при стечението на някои обстоятелства. Той въплътява неудовлетвореността на душата от живота, на който липсва необходимата му хармония." Виктор Юго ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Макбет" е четвъртата книга от новата двуезична библиотека "Английска поетична класика" на издателство "Изток - Запад". С нея продължава "Колекция Шекспир" на библиотеката, която включва в самостоятелни томове и останалите три големи трагедии на английския ренесансов поет - "Хамлет", "Отело" и "Крал Лир", всички в най-новия български превод на Александър Шурбанов, поет, литературовед и университетски професор с международна известност, преводач на "Кентърбърийски разкази" от Джефри Чосър ... |
