В шести том са отпечатани историческите драми: "Хенри VІ - първа част", "Хенри VІ - втора част", "Хенри - VІ - трета част", "Ричард ІІІ", "Хенри VІІІ". Съчиненията са в превод на Валери Петров. ... |
|
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
|
Късна слава преживява Едуард Заксбергер в напреднала възраст. Един млад мъж го потърсва и му признава, че е чел неговите "Странствания", малкото томче поезия, с което Заксбергер на младини е бил признат от читателите. Почитателят го поканва в литературното дружество "Вдъхновение", на чиито членове той е кумир. В началото засрамен, че му припомнят отдавна отминалото и забравено време, след това очарован от пламенните дебати за истинското и чисто изкуство, Заксбергер се присъединява към младите творци и дори се съгласява една кокетна атрактивна актриса да изпълни пред публика негови текстове. А дали ще ... |
|
|
"Приключенията на Уесли Джаксън", най-добрият роман на един от титаните на американската литература от ХХ век Уилям Сароян (1908 – 1981), който мери ръст с писатели като Стайнбек, Фокнър и Хемингуей и единствен сред събратята си по перо е удостояван и с "Пулицър", и с "Оскар". Уесли Джаксън обича да чете, да мечтае, да си мисли за разни неща и да слуша песента "Валенсия". Едва 18-годишен напуска родния Сан Франциско и е засмукан от водовъртежа на най-абсурдното и безсмислено човешко занимание: войната. И трябва да прекоси половината свят, да преживее какви ли не перипетии, за ... |
|
|
"Любов и изгнание. Мемоари за ранните години" на Айзак Сингър обхваща период от живота му, започващ с детството и младостта в царска Русия и Полша, болшевишката революция и пагубното влияние на комунистическите идеи, сталинските чистки, ужасът на фашизма, мизерното съществуване и липсата на надежда. Описаният период завършва около две години след емигрирането на Сингър в САЩ през 1935 г. "Любов и изгнание. Мемоари за ранните години" е белетризирана автобиография на писателя. "Животът е романът на Бог. Да оставим Бог да си го пише.""Не станах вегетарианец заради своето здраве. Станах ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
|
Тартюф е една от най-популярните комедийни пиеси, писани някога. Действието в нея се развива в Париж в дома на заможния боржуа Оргон. Пиесата започва с остър конфликт между г-жа Пернел, майка на Оргон и останалите обитатели на дома. Пернел обвинява другите в разрушаване на семейния ред и защитава Тартюф, който е успял да заблуди нея и сина й, че е почтен и дори свят човек. Елмира, Марияна, Дамис, Дорина, Клеант виждат истинската същност на Тартюф и се опитват да го разобличат. Оргон е заслепен напълно от мнимите качества на Тартюф - набожност, скромност и безкористност. В негово лице той е намерил човека, на когото изцяло ... |
|
|
Последният велик рицар на Ренесанса - Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом въздишал по прекрасната кралица Марго, придружавал Мария Стюарт в последното ѝ тъжно пътешествие до Шотландия, познавал срамните тайни на всички високопоставени дами и господа. В края на 1584 г. буен жребец хвърлил ездача си и го обрекъл на заточение в построения по негов проект замък "Богатата планина". Там се родила вълшебната еротична приказка с колоритни герои, особено привлекателни, тъй като не са измислени, а - истински. Размишленията за рогоносците, за потайностите на женското тяло, за знатните девойки, омъжените и вдовиците, за ... |
|
|
На Марк Твен принадлежи констатацията: "Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал." В такъв случай и самият Твен трябва да е щастлив в райските селения. Защото всеки от разказите му в този сборник е също така уникален и ненаписан от друг. Затова пък смехът и забавлението от текстовете му се повтарят вече близо 150 години. Не е зле, нали? ... |
|
|
Избрана проза. ... През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от ... |
|
|
Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... “Елегия на мадона Фиамета” прилича на прелестна и печална старинна приказка. Но макар романът да има форма на женска изповед, която цели да разплаче милозливите дами, под нея кипи океанска дълбочина. Преди всичко в страниците откриваме предизвестието на новото ренесансово съзнание с неговата най-значителна съставка - хуманизма. "Данте възпява възраждането на душата на оня свят, Бокачо възпява възраждането на културата след дълги години варварство." Франческо де Санктис ... |
