С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм. През образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността. „Да откриваш ... |
|
|
Приключенията на великата и красива певица Консуело продължават по-шеметни и по-вълнуващи от всякога в третата част на романа. В нея се влюбва император Фридрих Велики, заобикалят я знаменити личности като Волтер, граф Калиостро, Сен-Жермен, композитори, певци и певици. Сестрата на монарха тиранин Амели изповядва трагичната си любов към благородника Фон Тренк. Близостта между дамите кара подозрителния владетел да обвини Консуело в заговор и да я изпрати в зловещата крепост Шпандау, откъдето я извеждат Невидимите - всемогъщ таен орден, чиято цел е да унищожи стария свят и да създаде общество на свободата, равенството и ... |
|
|
Книгата е роман хроника по действителни събития. През 1765 г. във френската област Жеводан се появява тайнствен хищник, който за три години умъртвява, разкъсва или наранява десетки хора, предимно жени и деца. Истината за чудовището (или чудовищата) и до днес е неясна: дали е бил един, или повече вълци единаци, върколак, кръстоска между хиена и вълк, рис, дали е имало човешко участие? Тъй или иначе, жеводанският Звяр е и легендарен, и действително съществувал - има много оцелели свидетели на появите му. Следвайки документалните източници, Шьовале създава увлекателна творба, в която намират отражение конфликтите между ... |
|
|
Мъдрост, от която да се учим и днес, съдържа тази книга, устояла на времето и повлияла на автори като Андерсен, Паулу Коелю и Хорхе Букай. Написана е от високопоставения испански благородник дон Хуан Мануел, който е имал бурна съдба. "Граф Луканор", създадена 18 години преди "Декамерон" на Бокачо, включва 51 новели, а също притчи и афоризми, оказали огромно влияние през вековете. Новела 32. е пресътворена от Х. К. Андерсен в приказката му "Новите дрехи на царя". Хорхе Луис Борхес включва новела 11. в своя антология. Граф Луканор обсъжда проблемите си със своя мъдър съветник Патронио, ... |
|
|
В средата на 19 век свещеник от Бавария заминава с нежелание на религиозна мисия в дивата пустош на Канада. Той е запленен от канадската долина, в която са се заселили германците, и решава да построи на това място голяма каменна църква. Съдбата го среща с мелничаря Йозеф Бекер, който е изкусен майстор дърворезбар. Когато отецът му поръчва да извае разпятие и статуя на Светата Дева, Йозеф си помисля, че идването му в дивата канадска пустош не е случайно, а е обвързано с грандиозен Божествен замисъл. Години по-късно внучката му Клара изгубва любимия си, заминал като доброволец в Първата световна война. Младата жена е ... |
|
|
Автор носител на "Пулицър". ... Красивата и чаровна Мариан Форестър улавя вниманието не само на своя съпруг - капитан Форестър, пионер в изграждането на железопътни линии, но и на всеки, който я е срещнал. Разказвачът на историята в "Жена без път" - младият Нийл Хърбърт, бързо е омаян от своята съгражданка, но като много други с годините бива предаден от нея. Защото животът в малкия град на запад Суийт Уотър не е достатъчен за Мариан и по пътя към нещо по-добро тя ще загуби всичко. Мариан Форестър е една от най-харизматичните героини в американската литература. Критици, читатели и писатели откриват ... |
|
|
"Щом почувства, че настъпва сгоден случай, Консуело излезе от гостната и отиде в градината. Слънцето беше залязло, а бледните ранни звезди кротко сияеха в небето, все още розовеещо на запад, ала вече мрачно на изток. Младата актриса жадуваше да подиша чистия, прохладен въздух, така характерен за пържите есенни вечери. Страстна изнемога душеше гърдите ѝ; в нея се пробуждаха угризенията на съвестта и същевременно девойката призоваваше всичките си сили да окажат помощ на волята ѝ. Задаваше си въпроса: "Как да разбера дали обичам или ненавиждам?" Консуело трепереше, сякаш усещаше, че смелостта я ... |
|
|
На Марк Твен принадлежи констатацията: "Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал." В такъв случай и самият Твен трябва да е щастлив в райските селения. Защото всеки от разказите му в този сборник е също така уникален и ненаписан от друг. Затова пък смехът и забавлението от текстовете му се повтарят вече близо 150 години. Не е зле, нали? ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
|
Избрана проза. ... През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от ... |
|
|
Исак Самоковлия е сред малцината босненски евреи, преживели холокоста, а разказите му са най-хубавият, най-точният и най-трайният художествен документ за техния живот и ни разкриват един чист, почтен, добродетелен свят, в който човешкото достойнство, солидарността - качества, присъщи на сефардската общност, надделяват над нейните страсти и драми, колкото и бурни да са те, и придават един по-благороден, по-хармоничен нюанс на балканското ни битие и житие. Настоящото издание е сборник с най-добрите разкази на писателя, кратък представителен избор от неговото творчество. Исак Самоковлия е роден през 1889 година в Горажде, ... |
|
|
"Бразилско червено" е цветът на багрилото, добивано в бразилските джунгли, но и цветът на земята, на която през XVI в. стъпва експедицията на малтийския рицар Вилганьон."Бразилско червено" е нарекъл творбата си Жан-Кристоф Рюфен - неординарна личност, активист на граждански движения и участник в рисковани хуманитарни мисии, лекар и писател, учен и дипломат, най-младия член на Френската академия (2008). Книгата описва приключенията на френските конквистадори от експедицията на рицаря Вилганьон, сред опияняващата красота на океана и дивата природа. За основа на повествованието е послужил документалният ... |
