Корабът "Патна" ще донесе на младия Джим нещо по-лошо от смърт. Това е история за човешките недостатъци и провалите, за срама и прошката, за изкуплението и покаянието. "Господарят Джим" е най-известното произведение на Джоузеф Конрад (1857 - 1924) и ключова творба в световната литература на ХХ век. Отличава се с майсторски изграден сюжет - история със сложен характер, предадена чрез нехронологични разкази в рамките на романа, с дълги описателни пасажи, които рисуват завладяващи картини, и с очарователен главен герой, чиято фигура придобива митични размери. Джим е британски моряк, ненавършил 24, с ... |
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
Алексей Николаевич Толстой (1883 - 1945) е писател с разностранна и оригинална дарба. Прозаик, драматург, поет, лауреат на многобройни награди, неговите съвременници го наричат "Червения граф". В книгата са включени повести и разкази от началния период в творчеството на писателя: помешчикът Собакин отива на панаира да търси изгубения си кон; бедният студент решава проблемите си, като се оженва за богата вдовица; богатият помешчик Налимов се сватосва за младата Вера, приемната дъщеря на неговите съседи. Историите на хора, живели в Русия в началото на XX век, разказват за обикновени неща: за любов и ревност, ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... "Тартюф" е комедия от френския драматург Жан-Батист Молиер, написана през 1664 г. Действието се развива в благородническа къща в Париж. Още след първото представяне пред кралския двор "Тартюф" придобива славата на скандална пиеса. Кралят и неговите придворни харесват комедията, но тя е забранена под натиска на кралицата-майка - Ана Австрийска и висшето духовенство. След смъртта на кралицата комедията е поставена на сцената и има голям успех. Същата година "Тартюф" е отпечатан, като скоро след това претърпява и второ издание. ... |
|
Митичният сюжет в нов прочит за юноши ... В настоящата книга талантливата писателка Аугусте Лехнер (1905-2000) представя на младия читател съдбата на един от най-храбрите и тачени ахейски герои Одисей. Неговото завръщане в родината се утежнява след едно случайно озоваване на корабите му в страната на циклопите и сблъсъка му с Полифем, син на Посейдон. Това предопределя за дълго личната съдба на Одисея и гибелта на неговите спътници. Понеже при самозащита се налага да ослепи Полифем, чрез различни премеждия отмъстителният властелин на морето Посейдон го подлага на поредица от изпитания. В лутане из морската пустош, ... |
|
"Избрано" от Карел Хинек Маха съдържа най-известните творби на автора и за първи път предлага на българската публика представителен подбор от негови произведения. Романтикът Карел Хинек Маха (1810 - 1836) е една от най-значимите личности на чешката литература. Въпреки трагично краткия си живот, той създава богато лирическо и прозаическо творчество, от което води началото си цялата по-нататъшна традиция на чешката поезия. ... |
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
Написани с изключителна поетична сила и неподражаемо изящество за всички възрасти и всички времена, това са най-красивите приказки и разкази на един от най-големите световни разказвачи. ... |
|
"Доктор Франкел приближи до масата, където вниманието му бе привлечено от къс хартия. Той предполагаше, че преди да напусне земния свят, Щюве беше оставил някакво писмо или бележка. И не се излъга в предположенията си. Със спокоен, равен почерк бяха написани няколко реда: "Аз свършвам. Не мога повече да издържа. Няма по-голям позор от този: жената на Адолф Щюве е полудяла, а един евреин я лекува." ... |