Първородният син на семейство богати помешчици в Югозападна Украйна се ражда сляп. Петрус израства под всеотдайните грижи и възпитание на майка си и вуйчо си. За формиране на характера му помага и музиката, която тихо и неусетно, с малоруските си напеви, се настанява в живота му и запълва огромна душевна празнина. Любознателният младеж обаче жадува да опознае заобикалящия го свят, но прекомерната му чувствителност и трудностите да се впише в обществото го изпълват с озлобление и отчаяние. Дали музиката и любовта на Евелина, с която израстват заедно, ще му помогнат да победи мрака в себе си? Творчеството на писателя от ... |
|
"Всичко свързано с моята трагедия, беше грозно, противно, долно, отблъскващо, безстилно, самата форма, в която го облякохме, ни превърна в гротески. Оказахме се шутове на скръбта. Клоуни с разбити сърца. Задачата ни - да пробуждаме чувството за хумор." Из книгата През 1895 Оскар Уайлд е изправен на съд заради своите предпочитания към собствения си пол и сърдечната си връзка с лорд Алфред Дъглас. Осъден е на две години затвор, които излежава в Редингската тъмница. Там се ражда De Profundis - изповед, размисъл и откровение от дън душа, както сочи заглавието. Оскар Уайлд умира едва на 46 години, самотен, ... |
|
Клод Симон (1913-2005) е сред знаменитите френски писатели на 20 в., ярък представител на новия роман, автор на над 20 творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. "Трамваят" (2001) е последният му роман. "Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, ... |
|
Този удивителен роман е една от най-известните творби на Джеймс Оливър Кърууд (1878 - 1927). В него той описва част от многобройните си преживелици сред кучетата на Севера. Книгата носи името на главния герой - един вълк, внушаващ страх и респект - Казан. Ненаситен и безпощаден хищник, Казан обаче е и много специален, защото е наполовина вълк, наполовина куче. Какъв всъщност е Казан - куче или вълк? Предан приятел или свиреп враг? Поставен да избира между света на хората и света на вълците, той живее като вълк, но помни, обича и е готов да умре за онези, които е приел за свои приятели. Книгата внушава идеята, че не ... |
|
"В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите си книги на своите "Опити". Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни - Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка "Монтен" бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Книгата е първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Свят, изпълнен със слънце, смях и малко тъга. Така изглеждат пределите на вселената, описана от Алфонс Доде в страниците на това издание. Всъщност светът, изтъкан от полярно различните чувства, е резултат от живота на героите от двете произведения в този том – "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница". Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, ... |
|
Лекции върху "Хамлет", "Отело", "Карл Лир" и "Макбет". ... "Шекспировската трагедия" на Андрю Сесил Брадли (1851 - 1935), публикувана за пръв път през 1904 г., се нарежда сред най-значимите произведения на литературната критика, посветена на Шекспир за всички времена. В общо десет лекции, посветени на четирите велики трагедии - "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" - авторът демонстрира изключително проницателно разбиране на духа и изкуството на Барда. Книгата е претърпяла повече от двайсет издания и е оказала огромно влияние не ... |
|
"Щом почувства, че настъпва сгоден случай, Консуело излезе от гостната и отиде в градината. Слънцето беше залязло, а бледните ранни звезди кротко сияеха в небето, все още розовеещо на запад, ала вече мрачно на изток. Младата актриса жадуваше да подиша чистия, прохладен въздух, така характерен за пържите есенни вечери. Страстна изнемога душеше гърдите ѝ; в нея се пробуждаха угризенията на съвестта и същевременно девойката призоваваше всичките си сили да окажат помощ на волята ѝ. Задаваше си въпроса: "Как да разбера дали обичам или ненавиждам?" Консуело трепереше, сякаш усещаше, че смелостта я ... |
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
В четвърти том са отпечатани трагедиите: "Крал Лир", "Тимон Атински", "Макбет", "Антоний и Клеопатра", "Кориолан". Съчиненията са в превод на Валери Петров. ... |