За пръв път на български език се предлага литературна антология с представителни творби от ранни латиноамерикански майстори на разказа. Избраният като "класически" времеви отрязък обхваща периода от 1870 до 1939 г. Включени са зрели произведения от различни литературни епохи заради особеностите в развитието на новородените национални литератури в Новия свят. Тук ще откриете разкази на предимно непознати за българския читател автори, сред които се открояват Е. А. Диас, Р. Барет, П. Паласио, Ф. Мочо, Г. Прието, М. Хименес, Ф. Гана и др. Те звучат оригинално, странно, екзотично, ала техният колорит не ги ... |
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
Най-известната новела на класика на френската литература Проспер Мериме е разказ за страстната любов между разбойника благородник Хосе и Кармен, една изключителна жена, пред която никой не остава равнодушен. Кавалерийски полк охранява цигарената фабрика в Севиля. На пост е дон Хосе, баск и благородник. Камбанен звън оповестява края на сиестата и работничките от фабриката изпълват улицата. Сред тях е и непокорната циганка Кармен, срещата с която се оказва съдбоносна за дон Хосе. За него тя става голямата любов на живота. За нея той е просто един каприз. Верността и женската чест не са важни за Кармен. Единствено ... |
|
Американска класика от един от най-великите хумористи в света. ... Нищо не е свещено, нито неприкосновено в този хумористичен шедьовър на Амброуз Биърс. Прицел на неговия жлъчен скептицизъм стават всевъзможни неща, но сарказмът му е най-унищожителен, когато е насочен срещу фалша, претенцията и лицемерието. Роден през 1843 г. в щата Охайо, участник в Гражданската война, приятел и съперник на Марк Твен и своеобразен литературен иконоборец, Амброуз Биърс се превръща в класик на американската литература и само две години след излизането на "Речникът на дявола" изчезва безследно в Мексико, където отива да се ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна класика" на издателство "Колибри". ... "Моритати и легенд" излиза през знаковата 1968 г. и включва по-ранни творби на писателя, обединени от възможността чрез два познати от древността повествователни жанра да бъдат пресъздадени радостите, страданията и страховете на ХХ век. От привидно баналния делник на обикновения човек авторът съумява да извлече и смразяващи трагедии, и граничещи с лудостта психически състояния, и трогателна доброта и човечност. Дори на фона на самобитното писане на Бохумил Храбал сборникът се откроява с изумителна образност, с ... |
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
"Естествено, като жена тя предпочиташе да рисува героини, а не герои; жените от цял свят трябва да облекат траур за нея, тъй като умря една от най-известните и най-прекрасните им представителки; отгоре на това почти небивала по ум и талант жена - име, което стана историческо, на което не е съдено да бъде забравено и да се излъчи от паметта на европейското човечество..." Из книгата Жорж Санд е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен по мъж баронеса Дюдеван. Жорж Санд е автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман - " ... |
|
Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... За първи път на български език се появява пълният текст на един от най-важните романи в историята на литературата - "Ръкопис, намерен в Сарагоса" от полския граф Ян Потоцки, започнат през 1794 г., продължен, но незавършен през 1804 и най-сетне - представен в окончателната му версия през 1810 г. Големият литературовед Цветан Тодоров смята романа за "шедьовър на фантастиката", мнозина критици сравняват Потоцки с Борхес. Преведен на всички основни езици, това е разказ, който няма да оставите преди да затворите и ... |
|
"Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър." Лорънс Дърел ... |
|
"Дар" е последният роман, който Набоков пише на руски език."Тъй като светът на "Дар" е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра ... |
|
"Няма аз, няма имам, няма съм." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката му жалост към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен до кости." Морис ... |