Дон Кихот е необикновена книга. Вече четири столетия тя буди удивление и възторг, кара хората по целия свят да се смеят и да страдат, кара ги и дълбоко да се замислят. А нейните герои - безподобният рицар и оръженосецът му - отдавна са напуснали страниците и, за да заживеят сред нас, а сигурно и във всеки от нас. За гениалната творба е писано много, изписани са хиляди страници, но едва ли някога ще може да се каже, че е написано всичко, защото внимателният читател винаги може да открие в нея нещо ново, още неказано. Дон Кихот положително нямаше да бъде същият, а навярно нямаше и да се появи, ако епохата, в която е било ... |
|
Шарл дьо Гол (1890 - 1970) - Президент на Република Франция (1959 - 1969) Патриотизъм е да обичаш страната си. Национализъм - да мразиш чуждите. ... |
|
"Валеше. Таванът течеше. Капките капеха: кап, кап, кап, кап, кап, кап, кап... Сакето ме караше да се чувствам топло. Ама топло какво? Топла нула. Ето ме, на петдесет и пет и без леген да подложа под теча. Баща ми ме предупреждаваше, че накрая ще ида да си го лъскам на задната веранда на някоя фльорца в Арканзас. Още имах време да го осъществя. Всеки ден имаше автобуси. Само че от пътуване с автобус винаги се запичах, пък и все щеше да се намери някой селяк да хърка. Може би по-добре да се захвана с издирването на Селин." Из книгата ... |
|
Световна класика. ... Чарлс Дикенс без Лондон просто не би бил Чарлс Дикенс. Градът подсигурява на писателя постоянен извор на материал, бликащ от виталност, живот, пороци, хора от всякакъв тип и най-вече сюжети. Лондон е неговата муза, той му предоставя реалната среда, в която Дикенс развива своите измислени приключения, но освен това го и вдъхновява и предизвиква като автор. Огромната метрополия му дава възможност едновременно за сюжети и авантюри, въздейства му и го блазни, но заедно с това конфронтира идеалистичния му светоглед с несекващите престъпления, нищета и мизерия – Лондон кара Дикенс да порасне. Чарлс ... |
|
На Марк Твен принадлежи констатацията: "Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал." В такъв случай и самият Твен трябва да е щастлив в райските селения. Защото всеки от разказите му в този сборник е също така уникален и ненаписан от друг. Затова пък смехът и забавлението от текстовете му се повтарят вече близо 150 години. Не е зле, нали? ... |
|
Главен герой на романа е капитан Симонини, авантюрист и шпионин. Според издателите и самия автор, в сюжета на книгата са вплетени много исторически събития като делото Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения. Както подчертава Еко, всички герои на "Пражкото гробище" са реално съществували исторически личности освен главния герой, който се явява събирателен образ. Еко казва, че се е стремил да направи капитан Симонини "най-отблъскващия циник на световната литература". Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, в частност, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... За първи път на български език се появява пълният текст на един от най-важните романи в историята на литературата - "Ръкопис, намерен в Сарагоса" от полския граф Ян Потоцки, започнат през 1794 г., продължен, но незавършен през 1804 и най-сетне - представен в окончателната му версия през 1810 г. Големият литературовед Цветан Тодоров смята романа за "шедьовър на фантастиката", мнозина критици сравняват Потоцки с Борхес. Преведен на всички основни езици, това е разказ, който няма да оставите преди да затворите и ... |
|
През 1866 година Достоевски издава първия си прочут шедьовър - Престъпление и наказание, в който развива една от големите идеи в цялото си творчество - а именно че човек може да изкупи всички свои грехове чрез страданието и по този начин да се приспособи по-добре към основните принципи на човечеството. ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... През 1974 г., когато написва романа си "Изгубената чест на Катарина Блум", немският писател Хайнрих Бьол (1917 - 1985) е вече носител на Нобеловата награда за литература, но това не му пречи да провокира отново читателя си. Писателят заявява: "С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство. Ние, авторите сме вродени вмешатели... Звучи идеалистично, но не е. Вмешателството е единствената възможност ... |
|
Единственият незавършен роман на Фьодор М. Достоевски "Неточка Незванова" е замислен като мащабно произведение. Руският класик публикува началото на творбата, преди да бъде арестуван и заточен в Сибир по подозрение за конспиративна дейност срещу императора. Там той прекарва десет години, а след завръщането си в Санкт Петербург така и не възобновява работата си по този важен текст. Под формата на лична изповед историята разкрива премеждията на малката Неточка. От най-крехка възраст тя е принудена да опознае бедността и мизерията, да понесе смъртта на майка си и да бъде изоставена от баща си. С майсторски стил ... |
|
"Еротична класика" е литературен сборник включващ в себе разкази на тримата най-известни европейски класици описали еротиката в своето време - Казанова, Маркиз дьо Сад, Аполинер. Джовани Джакомо Казанова (1725 - 1798) е италиански авантюрист с бурен живот - бил е дипломат, търговец, шпионин, политик, преводач и писател. Автор е на над двайсет творби в различни жанрове, но е знаменит най-вече с многотомната, публикувана посмъртно "История на моя живот", в която описва безбройните си любовни похождения. Творбата излиза, макар и цензурирана, през 1825 г., но през 1834 -а е забранена, както и всичко ... |
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |