В творчеството на Александър Дюма - баща романът "Братя корсиканци", излязъл през 1844 г., изпъква с една изненадваща за него изчистена простота, на фона на която авторът разгръща брилянтния си талант на постановчик и рядката си дарба да създава живи диалози. И ако обикновено е обвиняван, че е тенденциозно многословен, то тази забележка със сигурност не е приложима в случая с този къс роман, който се развива забързано, в стегнат, почти кинематографичен ритъм. Без съмнение, когато е писал "Братя корсиканци", Дюма все още е воден от рефлексите на драматург. Авторът става истински художник и живописец, ... |
|
|
Лейди Сюзан е чаровна, изящна и остроумна. Природата щедро я е надарила с всичко необходимо, за да осъществи користолюбивите си стремежи. Дамата не се спира пред нищо, за да се добере до богатство и положение в обществото. Тя е в центъра на поредица от събития, балове и срещи, а настъпилата неочаквана развръзката доказва, че в този свят има възмездие и справедливост... Въпреки, че самата Джейн Остин скромно описва работата си като "малкото парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, което обработвам с толкова нежна четка, че въпреки огромните ми усилия, резултатът е почти незабележим", ... |
|
|
Пиянска амнезия е сборник с разкази на Чарлс Буковски публикувани през 1983 г. Темите, които засяга в него предимно са свързани с алкохола, жени, хазарт и писане. Сборника установява минималистичния стил на Буковски и неговото тематично творчество."Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола." Чарлс Буковски "Той не само надживя проблеми, които биха убили повечето хора, но и ги надживя чрез достатъчно глас и талант, та да пише за тях." Гари Лаклин С ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
Романът разказва историята на Лари Даръл, американски пилот, травмиран от преживяванията му през Първата световна война, който тръгва да дири смисъла на живота. Историята започва през очите на приятелите и познатите на Лари, които стават свидетели на промяната на личността му след войната. Неговото отхвърляне на конвенционалния живот и търсенето на смислен опит му позволяват да процъфти, докато по-материалистичните герои търпят обрати на капризната съдба. Лари Даръл е сгоден за хубавата и заможна Изабел и бъдещето на младата двойка наглед е предначертано - охолен и приятен живот във висшето общество. Но Лари се стреми ... |
|
|
По-съвременен от всякога, първият роман на Кърт Вонегът "Механично пиано" отваря болезнената рана на конфликта между физическите и духовните нужди. След Втората промишлена революция машините са окупирали човешкия труд, доказвайки превъзходството си като по-бързи, по-ефективни и почти безгрешни. Елитът от инженери и мениджъри съблюдава безукорната производствена дейност, докато ден след ден и тяхната работа бива механизирана. С неподражаемата си ирония Вонегът наднича през пукнатините на една съвършено смазана система, в която никой не е лишен от препитание, дом или удобства. А щом нищетата е заличена от света, ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Айн Ранд" на издателство "Изток - Запад". ... Замислена първоначално като роман, тази история бива превърната в пиеса, разкриваща тегобите на красивата, но изстрадала актриса Кей Гонда. След като е обвинена в убийство, тя бяга от закона, търсейки помощта на шестима нейни почитатели. Всеки от тях ѝ е писал писма през годините - признания за това, че тя е техният идеал за жена. Сред тях са уважаван семеен човек, крайно ляв активист, циничен артист, евангелист, плейбой, и отдавна загубена душа. Всеки от тях реагира по свой начин на нейното влияние и така дават възможност ... |
|
|
"– Виж арлекините! – Какви арлекини? Къде са? – Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думите – също. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите – и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!" Из книгата Последният роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си - няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, ... |
|
|
Колекция "Селинджър" в четири книги ... "Въпреки яркото слънце времето в неделната сутрин беше такова, че пак трябваше да се обличат палта - не можеше да се ходи по сако, както беше през цялата седмица и както всички се надяваха да се задържи за големия уикенд, уикенда на мача с Йейл. От двайсет и няколкото младежи, очакващи на гарата своите момичета да пристигнат с влака в десет и петдесет и две, отвън, на студения открит перон, чакаха не повече от шест-седем души. Останалите, гологлави, пушеха на малки групички - двойки, тройки, четворки - в отоплената чакалня и разговаряха помежду си с такъв нетърпящ ... |
