"Евелина" - пътеводител за романите на Джейн Остин. ... Напускайки за пръв път уединения дом на своя настойник, красивата Евелина е очарована от новото за нея обкръжение на лондонското висше общество и най-вече от красивия и изискан лорд Орвил. Но разочарованието идва скоро - тя попада под властта на грубата си и капризна баба и сред лукавите интриги на развратния сър Клемънт Уилъби, който тормози наивната девойка с нежеланото си ухажване. Но докато родният ѝ баща не я признае за законна дъщеря, Евелина не може да се надява на спокойствие и на щастливо избавление от премеждията. Франсис Бърни е една от ... |
|
В "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис предлага нов прочит на каноничния роман на Шарлот Бронте от 1847 г. - "Джейн Еър". Авторката връща времето няколко години назад, за да запознае читателите с историята на Бърта - лудата съпруга на Рочестър, която - подобно призрак или звяр - живее заключена в таванската стая на имението Торнфийлд. С "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис всъщност отговаря на въпроса, който Джейн Еър задава на Рочестър: "А сега, сър, кажете ми коя и каква е тази жена..." Този писателски жест е мощно деконструиращ: авторка с колониален произход нахълтва в ... |
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
Романът възкресява 30-те години на ХХ в. в САЩ. Хората искат да забравят грижите си, гмурват се в масовата култура на фабриките за мечти, в един измислен свят. Така гмурците са не само вид птици, а и заблудени, загубили способността да разсъждават хора. ... |
|
Ф. Скот Фицджералд написва Странният случай с Бенджамин Бътън преди сто години - през 1922 г. Той отбелязва, че е провокиран от ироничната констатация на Марк Твен за това колко жалко е, че най-хубавата част от живота на човека е в началото му, а краят е толкова отчайващ. Разказът проследява съдбата на главния герой - роден със странна "болест" в съдбовен ден - деня, в който свършва Първата световна война. Той се ражда старец, който с времето започва да се подмладява, докато накрая приключва живота си като бебе. Творбата на Фицджералд вдъхновява режисьора Дейвид Финчър да заснеме филм, който излиза през ... |
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
Голямата литературна награда на Френската академия, 1971 г. Славата на империята е големият литературен пробив на Жан Д'Ормесон. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен sous La Coupole, е първата от многото му последващи литературни мистификации (История на скитника евреин, Докладът на Гавриил, Бог - неговият живот и творчество ). Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от XIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя. Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят ... |
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
Адаптирано ученическо издание: Предговор от Анастасия Гочева - дългогодишен преподавател в СОУ Биографична справка за автора и неговото творчество Фрагменти от литературната критика за "Електра" Речник на имената Избрана библиография за ученика Отговаря на държавните образователни изисквания на МОМН и на действащата учебна програма Изучава се в 9. клас на СОУ Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2025/2026 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии. ... |
|
Във всичките си пътувания Шекспир винаги се придържа към правия път на човешкия живот. Не поема по обиколните пътища на чувствата и емоциите. В неговите творби няма почтени разбойници, сантиментални крадци, интересни злодеи и дружелюбни, елегантни авантюристки... няма деликатно заплетени ситуации, в които най-неприятните образи са маскирани за ума посредством привидното очарование на стила и емоциите. Той не разкрасява лошите чувства, не представя порока във вид на добродетел, не омаловажава справедливите и благородните принципи. Макар да ни кара да се смеем на глупостта и да потръпваме пред лицето на злодеянието, той ... |
|
Страстната история за Кармен, вдъхновителката на поколения творба на Проспер Мериме."Талантът на Проспер Мериме е бляскав и тъмен като Испания, която той изобразява с цялата ѝ рафинираност и убийственост в страстите. Там той е Гоя на писаното слово." Барбе д'Оревийи ... |
|
През 1680 г. прочутият английски проповедник Джон Бъниан написва "Живота и смъртта на г-н Злонрав" - произведение, чиято замисъл и цел е тематично да допълни написаната две години по-рано и радваща се на голям успех алегория "Пътешественикът от този свят до онзи" и по този начин да завърши един своеобразен цикъл, разкриващ двата пътя, които според Библията човек би могъл да поеме - пътя на живота, водещ към рая и вечното блаженство, и пътя на смъртта, водещ към ада и вечната погибел. Както в "Пътешественикът от този свят до онзи", така и в "Живота и смъртта на г-н Злонрав", Бъниан ... |