Книга 1 от поредицата "Към балната зала" на издателство "Славена". ... Литературният критик Никола Иванов е роден в Пазарджик. Публикувал е десетки литературнокритически статии и изследвания от старобългарската до съвременната българска литература във всички авторитетни литературни вестници и списания. Автор е на десет критически книги, сред които "Книга за Иван Динков". Носител е на Националната литературна награда "Иван Динков" и на единствената специална литературна награда "Иван Динков". През 2009 година за книгата "Подреждане на балната зала" получава ... |
|
|
Изследването открива удивителната способност на българина да приема новите идеи и то не епизодично, а сравнително мащабно за българските пространства. Това се дължи на обстоятелството, че млади хора завършват образованието си на Запад и се ориентират добре кои нови идеи биха прилегнали за българската култура и образователна действителност. При разпространението на немските педагогически идеи виждаме проявата на един умерен консерватизъм, който е отворен към експеримента, така че учителите държат да подчертават, че не следват сляпо чуждото, а го доразвиват. Влиянието на германските методологически идеи и модели у нас ... |
|
|
Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от XX век. В тази книга е направен опит да бъде проследен сложният и противоречив път на българското литературознание през XX век, както и да се посочат и анализират приносите на неговите най-ярки представители. ... |
|
|
Съставители: Катя Зографова, Д. Билярска, С. Чешмеджиева. ... "С настоящия том, включващ автобиографични и биографични текстове на писателя Светозар Димитров, познат на публиката с псевдонима си Змей Горянин, Националният литературен музей и издателство "Изток-Запад" започват новата си поредица "Незабрава", посветена на значими имена и произведения на българската литература, попаднали под ударите на тоталитарната цензура. Изцяло са представени: "Червеният хотел" - история за рода на писателя и първите му години; мемоарните страници "Моят приятел Елин Пелин", включени по ... |
|
|
По следите на забравени автори и текстове. ... Тони Стоянов Зарев е роден в София през 1945 г. Завършил е медицина в София – 1972 г. Работил е в Айтос и София като практикуващ лекар и ръководител на лечебно заведение. Има многократни далечни плавания като корабен лекар. Изявен книголюбител и ценител на книжнината, от десетилетия издирва и събира книги и документи, свързани с историята на българската литература и личности на писатели и поети. Има голяма сбирка от автографи на най-различни лица, активни участници във важни исторически събития или в духовната сфера. Председател е на фондация "Мирозрение" с идеална ... |
|
|
"Прочити и наследства" представя една от гледните точки върху книжовното наследство на Българското възраждане чрез интерпретация на негови възлови проблеми и процеси, както и на емблематични за художествената ни литература творби - (авто)биографията на Софроний Врачански и примерни пиеси за историческата драма и комедията. Ваня Добрева е възпитаник на НГДЕК "Константин-Кирил Философ". Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Чете лекции в УниБит и ЮЗУ "Неофит Рилски" върху балканските и българската литература, драматургия и култура. Доктор на филологическите ... |
|
|
Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие. ... "Историята не е само памет, не само духовна съкровищница, изучаването на която ни предпазва от минали грешки. Тя не само сочи пътищата на бъдното, но е и един вид завещание и "нотариален акт" за собственост върху земята, в която живеем, и съграденото върху нея от нашите деди. А езикът съхранява в себе си историята и дава неимоверни възможности за анализ и проверка на получените чрез други методи данни." Из книгата ... |
|
|
Бил ли е наистина Чарлз Дикенс в България? Кога е бил превеждан у нас, колко и как? Наясно ли сме до каква степен литературното му тяло е вградено в родната ни книжнина? Тази книга отговаря на серия от въпроси, свързани с разнообразното присъствие на великия английски романист в българското литературно поле. Тя развенчава митове, попълва бели петна. И в крайна сметка проследява развоя на българската литература чрез един трайно настанил се гост в нея, който само привидно ни изглежда чужденец. Авторът е на мнение, че рецепцията на Дикенс в България е трайна, но едностранчива. Макар че малцина четат произведенията му ... |
|
|
"Нужен ли е днес Лорд Джордж Байрон? Въпросът никак не е риторичен, а се отнася до съдбата на европейската култура: Да! Защото в едно потребителско общество, където всеки може да получи наготово всичко, което дори не му е нужно, Лорд Байрон ни предизвиква с великия пример на своята действена личност. Да! Защото срещу удобствата на конформизма той ни предлага вечното си бунтарство. Да! Защото в античовешкото раздробяване на личността срещаме у него човешката универсалност. Да! Защото неговата поезия е още чаровна противоотрова срещу примитивизма на чувствата и евтината занимателност. Затова, докато я има ... |
|
|
Книгата е фокусирана върху общи места в биографиите и творческите нагласи на двамата големи поети на английската и българската литература - Джордж Байрон и Пейо Яворов. Направен е опит за проследяване на невидимите нишки в процеса на Байроновото творческо влияние върху нашия емблематичен поет. ... |
|
|
"Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на XX и началото на XXI век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие." Светлозар Игов ... |
|
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
