Във време, когато темата за културната идентичност на отделните народи и дори на самата европейска цивилизация придобива драматично звучене, създаваното в продължение на тридесет години изследване разкрива неподозирани търсения на двама гениални творци, без които не можем да си представим облика на нашия континент. Чрез закодираните в произведенията си тайни Фьодор Достоевски и Уилям Шекспир благородно са ни оставили шанса да погледнем по нов начин себе си и света! Георги Велев е публикувал студии и статии за българския фолклор, за творчеството на Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Фьодор Достоевски, ... |
|
|
Христо Радевски, Радой Ралин, Константин Павлов, Валери Петров, Добри Жотев. ... Хроника на едно четене с "реакционно съдържание" 20 декември 1965. Софийски университет, 65 аудитория. Обявено по афиш "Голямо епиграмно четене в чест на януарската и всички предстоящи сесии". Организатор от името на Културния клуб - моя милост. "Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора - от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: "за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание", състояло се на 20 декември 1965 г. в 65 -та аудитория. Завършването на последния семестър и ... |
|
|
"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
|
Юбилейно издание в чест на 70 -ата годишнина на доц. д-р Ани Леви. ... Настоящото издание на годишника е посветено на 70 -та годишнина на доц. д-р Ани Леви, един от най-изтъкнатите и изявени испанисти в България и дългогодишен преподавател в НБУ. Годишникът включва четири основни дяла: Езикознание, Теория и практика на превода, Литература и култура, Методика на обучението по съвременни езици. Представени са разнообразни изследвания в областта на приложната лингвистика, лингводидактиката и културологията, като е застъпена проблематика от испански, италиански, немски, френски, португалски, руски и други езици и култури. ... |
|
|
Сборник в чест на проф. Мария Китова-Василева. ... Сборникът включва научните постижения на 43 автори, преподаватели от различни висши учебни заведения у нас и в чужбина. Повечето от тях са утвърдени учени, чиято известност далеч надхвърля границите на България. Особено място сред лингвистичните изследвания заемат статиите на шестима изтъкнати езиковеди от чужбина, представители на испаноезичния свят, които най-любезно се отзоваха на поканата за участие и изпратиха оригинален подарък на своята колежка и приятелка Мария Китова-Василева. Впечатлява и активното участие на млади учени, докторанти на самостоятелна подготовка - ... |
|
|
Божидар Кунчев е литературен критик, професор в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на книгите "Един бял лист, едно перо", "Трима поети: Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров", "Поглед върху поезията", "Да отидеш отвъд себе си", "Когато времето кристализира" и други. "Какво щяхме да правим без чистите пространства на изкуството, на всичко, създадено от духа! Дори не мога да си представя живота на човек, който не познава този спасителен план. Животът му трябва да е пустиня." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
|
Проф. д-р Хюсеин Мевсим е литературен историк, поет и преводач. Роден е през 1964 г. в с. Козлево, област Кърджали. Завършва гимназия в Момчилград и българска филология в Пловдивския университет. В момента преподава български език и литература в "Ankara University". Текстовете на този изследовател са подстъп към бъдеща литературна история на Балканите, а когато тя се случи, вероятно ще може да се напише и така необходимата ни обща история, за която мечтаеше и проф. Вера Мутафчиева. Това сизифовско усилие, да спасиш за историята трудносъхранимото и да откриваш в нея затрупани културни знаци с перфекционизма и ... |
|
|
3 х С = С (сбита формула на себеотрицателното състояване на преводите на българска литература зад граница). Това са 31 интервюта с хора от най-различни държави по света, посветили своя живот на българския език, на литературата ни и изобщо на всеотдайната си любов към културните постижения на българския народ. Осъществени са в периода февруари 2011 – декември 2013 по най-различни начини – лични срещи, готови въпроси (в действителност само едно, с Димитрис Аллос от Гърция), фейсбук-чат или електронни писма. Всички отговорили се отзоваха с желание, което показва колко много се надяват те ние тук, в България, да им обърнем ... |
|
|
Изследването предлага различен подход към българската литературна и културна история през XIX век. Разгледано е взаимодействието устно - писмено през призмата на комуникативните прояви и рецептивни нагласи и възможности на българите в културно - историческите условия на века. Използването на концепта "глас" открива нови възможности за конструиране на представата за българската словесност през разглеждания период. Социалните форми на словесността: изпълнение, записване, написване, четене, слушане, пеене, разказване, се съвместяват именно в същността на човешкия глас, който може да бъде едновременно звучащ, но и ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
|
|
Еманципирането на очерка като самостоятелен жанр в епохата на модерността е част от модерните идеологически и естетически експерименти с езика на художествената литература. За. това допринася както развитието на общокултурния контекст, в който се пресрещат леви и десни политически визии така и силното влияние на модерния национализъм, който има нужда от нови пропагандни форми за организиране на колективна идентичност от модерен тип. Очеркът се оказва подходящият жанр за пропагандирането на идеи - от една страна, поради средствата, с помощта на които се разпространява, и, от друга - заради идеологическата призма, която е ... |
|
|
Академик Иван Радев на 70 години. ... "...Всичко, което е достояние на човека, е вложено в езика. Рядко се замисляме за дългия живот и вечната душа на думите, рядко правим изводи за отмъщението, с което ни отговарят. Аз винаги съм на колене пред езика – в смут и несигурност пред неговата сила и морал, обвеяни с мистика и непреходност... Дано успея да си напиша това, което ми е дадено…" Иван Радев ... |
