Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие. ... "Историята не е само памет, не само духовна съкровищница, изучаването на която ни предпазва от минали грешки. Тя не само сочи пътищата на бъдното, но е и един вид завещание и "нотариален акт" за собственост върху земята, в която живеем, и съграденото върху нея от нашите деди. А езикът съхранява в себе си историята и дава неимоверни възможности за анализ и проверка на получените чрез други методи данни." Из книгата ... |
|
|
"Нужен ли е днес Лорд Джордж Байрон? Въпросът никак не е риторичен, а се отнася до съдбата на европейската култура: Да! Защото в едно потребителско общество, където всеки може да получи наготово всичко, което дори не му е нужно, Лорд Байрон ни предизвиква с великия пример на своята действена личност. Да! Защото срещу удобствата на конформизма той ни предлага вечното си бунтарство. Да! Защото в античовешкото раздробяване на личността срещаме у него човешката универсалност. Да! Защото неговата поезия е още чаровна противоотрова срещу примитивизма на чувствата и евтината занимателност. Затова, докато я има ... |
|
|
Книгата е фокусирана върху общи места в биографиите и творческите нагласи на двамата големи поети на английската и българската литература - Джордж Байрон и Пейо Яворов. Направен е опит за проследяване на невидимите нишки в процеса на Байроновото творческо влияние върху нашия емблематичен поет. ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
"Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на XX и началото на XXI век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие." Светлозар Игов ... |
|
|
Заглавието на една книга, посветена на заглавията, е непреодолимо изкушено да играе, да цитира, да реферира към други заглавия или литературни конвенции. "Записки от преддверието" е напълно невинно, макари и не безпаметно, по отношение на известните "Записки от подземието" на Достоевски. Включените в книгата текстове са резултат на дългогодишни занимания с проблемите около литературното заглавие. Настоящото издание е предназначено основно за студенти, обучавани по дисциплината "Теория и практика на озаглавяването". Същевременно то е адресирано и към по-широк кръг читатели, които проявяват ... |
|
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
|
Годината на измамната свобода. Размразяване на литературата. Новото поколение в поезията. ... Сборникът събира текстовете, представени за първи път на конференцията "1962", организирана от департамент "Нова българистика" на Нов български университет на 1 юни 2012 г. Изследователи от различни академични центрове осмислят, разказват и анализират най-яркото време на българското размразяване, в чийто център се откроява 1962 година. В книгата ще намерите отговори на поредица от въпроси, отнесени не само към историята: Що за противоречива и средищна година е 1962-а? Как литературата се възползва от ... |
|
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
|
Книгата „За феномена художествено слово“ е свободен разговор по въпросите на деликатната тема за изкуството на художественото слово, както и за творческия процес и творческите и професионалните страни и проблеми на създаването на литературното произведение. Тя няма претенциите за системно научно изследване. Това е книга за същността, неподменимостта и смисъла на изкуството на художественото слово. ... |
|
|
Това помагало: е адресирано до най-широка аудитория: ученици, студенти, преподаватели и почитатели на античната литература изобщо; дава познания за античната митология, епос, лирика и драма; представя Омир, Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан с техни характерни творби; разглежда в максимално синтезиран вид представителни мнения по проблемите на античната литература; съдържа графично представени родствени връзки на основните митологични персонажи и речник с най-важните понятия и имена от Античността. Важно! Изданието е разработено преди промените в учебната програма в периода от 2016 до 2022 г. Ако имате ... |
|
|
Полската епопейна ос "Quo vadis", "Фараон" и "Пепелища". ... Романите, които са обект на това изследване, принадлежат отдавна на полската и на световната класика и техният диалог с читателя никога не е прекъсвал. Но ние трябва да си даваме сметка за тяхната история и съдба, за многобройните, противоречиви, а в ред случаи и парадоксални критически оценки, които съпътстват тяхното утвърждаване като художествени образци на жанра. Разбира се, много от тези оценки се дължат на приемливи за тогавашното умонастроение философско-житейски доктрини (като позитивизма например), други са плод на едно по- ... |
