Илияна Димитрова е родена през 1981 г. в гр. Плевен. През 2003 г. завършва специалността Българска филология във ВТУ Св. св. Кирил и Методий. От 2005 г. е редовен докторант в катедра Българска литература към ВТУ. През 2009 г. защитава образователната и научна степен доктор с дисертация на тема Моделиращата функция на времето и пространството в романите на Ивайло Петров. От 2012 г. е назначена на длъжност главен асистент към същата катедра. Научноизследователските ѝ интереси са приоритетно ориентирани към проблемите на българската литература в периода след Втората световна война. Литературни пейзажи. ... |
|
|
Документална хроника (1845-1945 г.) ... Целта на настоящата книга е да бъде запълнена непълнотата по отношение разкриването на личността на поетите, писателите, литературните историци и критици не само като творци, но и като обикновени хора. Това става възможно най-добре като се проследи животът им по документалния метод, при който се публикуват техните собствени изказвания, както и спомените на съвременниците им за тях. Значение за изясняване личността на творците имат и оперативната критика за оценка на отделните им произведения чрез рецензиите, които се публикуват за тях. Един от най-съществените въпроси, който се ... |
|
|
Съпоставителни догадки и проучвания. Изследванията, представени в тази книга, имат съпоставителен характер. Като проучват връзките и взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства, както и с различни културни конвенции или идеологическите конструкти, те същевременно изпробват възможностите за разширяване на нейните граници и за увеличаване на потенциала ѝ да поражда смисли. ... |
|
|
Факти, смисли, послания."Сериозно достойнство на Смърт в Брунате, както и на предишните изследвания на Емил Димитров, е отличната библиографска осведоменост на автора и привличането на множество непубликувани архивни документи. Това му дава основание да проблематизира и ревизира наложени представи за значими фигури. Книгата задълбочава познанието ни за Пенчо Славейков; ценни са и наблюденията на Е. Димитров върху изграждането на мита за поета. Убеден съм, че за най-значимите фигури в българската култура като Пенчо Славейков подобни детайлни вглеждания в житейския им път (в случая дори последните 10 дни) са необходими, ... |
|
|
Речникът на литературните термини на Амелия Личева е свръхактуален и изчерпателен източник на познавателна информация в сферата на литературната теория. В статиите са представени широк кръг от понятия от класическата епоха до съвременността - от антигерой, кайрос и знак през интертекстуалност и световна литература до дигитална хуманитаристика, кенсъл култура и трансхуманизъм. Акцентът върху личен в заглавието не насочва към авторството, нито изтъква собствената гледна точка на Амелия Личева. Този речник се опира на обобщеното знание на други подобни справочници, най-вече в контекста на англоезичната литературоведска ... |
|
|
Разколебаването на репрезентацията в литературата. Книгата Счупената рамка. Разколебаването на репрезентацията в литературата се насочва към проблема за това как литературата поставя под въпрос реалността, който самата тя представя. Този проблем е изследван не толкова абстрактно теоретично, колкото на нивото на интерпретацията на конкретния текст. Чрез коментара на произведения от български и чуждестранни автори се прави опит да бъдат показани разнообразните начини, посредством които се разпукват невидимите правила, които ни карат да забравяме себе си, потъвайки в уюта на литературните светове. ... |
|
|
Три ритуала в литературното поле на НРБ: срещи с вожда, самокритики, беседи с младите. Книгата е съставена от три части, обединени от парадигматичната конструкция на наставничеството, с фокус върху три ритуала в литературата на НРБ. Първата част тематизира срещите на комунистическите вождове Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков с български писатели и спецификата на този тип комуникация - инструктажите на Димитров, съвещанията и поученията на Червенков, словата и задкулисните намеси на Живков. Втората част изследва феномена на писателската "самокритика" - ритуал с действащи лица като Димитър Талев, ... |
|
|
Въпреки активния научен интерес към пасторала и към културата на Бел епок в българската литературна наука все още няма обстойни изследвания по тези теми. Настоящата монография откроява новите и оригинални употреби на пасторалното в едно изключително комплексно културно явление, каквото е Бел епок, както и духа и специфичната менталност на това време. Пасторалът е представен като метамодел (а не система от литературни жанрове) и неговите присъствия и транскрипции са анализирани не само в полето на елитарното, високото, но и на културната индустрия, както и в зоните на динамично обвързване между авангардно / кич, елитарно / ... |
|
|
Как се появява идеята за пейзаж в японската литература, какви механизми я пораждат и свързани ли са с различната перспектива на класическата източна живопис? Кога възниква необходимостта от изповедност? Как се стига до разбирането за интимност и интимен опит в модерната японска белетристика? Кога фигурата на детето става важна за литературата? И как се променя начинът, по който се тълкува предмодерната традиция в края на XIX и началото на XX век в Страната на изгряващото слънце? Произход на модерната японска литература отговаря на тези и много други въпроси, като хвърля неочаквана светлина върху някои от най-известните ... |
|
|
Тази книга заявява значимостта на едно лирическо и критическо присъствие в българската култура през последните тридесет години чрез думите на други четирима значими критици и изследователи - Антоанета Алипиева, Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Именно тези избрани гласове четат през годините текстовете на Пламен Дойнов, тълкуват ги и в съвременен, и в литературноисторически контекст. Първият отзив тук е от 1997 г., а последният - от 2019 г. - достатъчно време, в което те постепенно проясняват същността на едно ярко творчество. Книгата съдържа и библиография на всички книги на Пламен Дойнов." ... |
|
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
|
"И аз принадлежа към поколението българи, които ca оформяли своите интелектуални представи, четейки и дискутирайки романите на Франц Кафка. Още повече, че съм и част от онези студенти, които са изпаднали под влияние на салонната група опозиционни литературоведи Огнян Сапарев, Светлозар Игов и Клео Протохристова. А общоприетото мнение на днешните изследователи за отношението към Кафка по време на Студената война в Източния блок е категорично - възприеман от опозиционната интелигенция и недолюбван от властта. Тъкмо в годините на моето следване бяха публикувани романите Процесът (1980), Замъкът (1982), част от ... |
