С този том на Атлас на българската литература (1740–1877) проектът „ Атлас на българската литература “ – последно четвърт хилядолетие, започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия е новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до днес – 2012 година т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година. Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Специализираното издание „Световното наследство на България” е посветено на ценностите на територията на България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Един интелектуален пъзел, в който са подредени 11 основания за гордост от това, че сме българи, че живеем в красива страна, че имаме богата история и развиваме уникални таланти, както и че можем да го покажем пред света. Въвеждаща статия представя същността на Конвенцията за опазване на Световното културно и ... |
|
Двуезично издание на български и руски език с твърда и кожена корица. ... Авторите на книгата, проф. Л. В. Горина от Московския университет „М. В. Ломоносов" и д-р Б. X. Даскалова от Софийския университет „ Св. Климент Охридски" решиха да разкажат за съдбата на уникалните паметници от Българското средновековие, истински съкровища не само на българската, но и на общоевропейската култура. Става дума за раждането на писмените творения, излезли изпод перото на блестящите представители на Преславската, Охридската и Търновската културна школа - Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, ... |
|
Литературата на Българското възраждане е представена в настоящето издание в два тома: том 2 и том 3, чрез някои от творбите на десет най-значими възрожденски автори. Тези текстове са емблематични, те чертаят тенденциите на духовния живот през XVIII - XIX в. и моделират върховите постижения в поезията, белетристиката и драматургията. Създателите им са едни от най-ярките носители на националната идея и на културното приобщаване на България към европейските ценности на XIX век. През Възраждането се поставя началото на идейни и художествени модели, тогава се създават основните жанрове на новата литература, ражда се ... |
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
"Книга на гениите" е за големите български графомани. За самородните капризи на Вселената. За класиците на пустословието. За Нягул Семков и неговите най-верни последователи, които са издържали проверката на времето."Книга на гениите" е пантеон на екстраординарните таланти. Представени са 25 имена, сред които Михаил Гребенаров, Звездомир Белчев, Димитър Сливков, Иван Бунарджиев, Славейко Трепетликов, Любомир Бобевски, Дончо Майсторски, Стоян Ц. Даскалов, Венко Марковски, Орлин Орлинов, Йоло Денев, Юлиан Вучков."Книга на гениите" е съкровищница на глупостта, събрала най-крещящите алабализми в ... |
|
След множество рецензии и статии, посветени на творчеството на Георги Господинов, със студията на Албена Хранова "Разроявания" вече е налице и първото самостоятелно изследване, посветено на творчеството на най-видния съвременен български автор. Това е задълбочен интертекстуален прочит на различни възли от поезията и прозата на Господинов, които се разплитат на различни интерпретативни плоскости. Авторката е доктор по филология, доцент по българска литература, автор е на множество книги, сред които "Двете български литератури. Граници на лирическия контекст" (1992), "Литературният човек и ... |
|
Време е литературата да бъде четена не само като литература. Време е да престанем да дистанцираме литературата от себе си, като й се възхищаваме или като я смятаме за нещо незначително и да я накараме да говори сериозно върху проблеми, които ни засягат. Тази книга се стреми да прави точно това. Като разколебава границите между литературата и нелитературата, тя се опитва да ни вгледа в такива същностни въпроси като "Какво е човекът?", "Какво е животното?", "Имаме ли право все още да се наричаме хора?". Ако се почувствате неуютно в собствените си представи за себе си като същества, по-висши от ... |
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
Кратък преразказ. ... Издателство "Труд" и "Cliffs Notes" Ви предлагат осмата подред книга от поредицата, включваща разработки на български и световни класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. "Властелинът на пръстените" е епичен фентъзи-роман написан от писателя Джон Роналд Толкин. Авторът работи върху него дванайсет години – от 1937 до 1949 г. Романът се състои от шест книги и шест допълнения, а в края има подробен указател, който обяснява имената, местата и по-важните дати. В началото книгата е била издавана в три ... |
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
|
Текстът на Славейков сякаш прави така, че да изглежда раздвоен, да допринася за раздвоени интерпретации. Той дава пример за обръщане във вярата на новото Име, но и пример за чисто българските си корени, за едно друго обръщане и отговор към обръщението на родовата следа. ... |