"Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на XX и началото на XXI век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие." Светлозар Игов ... |
|
Алманах на българско общество "Достоевски". ... "Първият том на алманаха "Достоевски: Мисъл и образ" е чудесен творчески продукт от първите две години активни и разнообразни публични изяви на "Българско общество Достоевски": лекции, дискусии, кръгли маси, театрални пърформанси. Първи от замислената поредица, настоящият алманах е своеобразно огледало за вече оформилия се богат интелектуален, естетически профил на това духовно начинание, полезно за творческата комуникация на постоянно нарастващия брой негови членове и симпатизанти: философи, филолози, психолози, юристи, актьори, ... |
|
"След Вавилон" на Джордж Стайнър недвусмислено сочи: Всяка реч е превод, всяко общуване е превод; за да достигне до друг човек, смисълът трябва да бъде преведен - да бъде пренесен от един език в друг, но и да бъде прехвърлен през времето и пространството, през културите и контекстите. Това е изходната позиция на Джордж Стайнър в "След Вавилон", една от най-значимите книги, посветени на превода. Какво прави възможен (или невъзможен) този пренос и къде са неговите предели? Разширил максимално обхвата на превода, авторът неизбежно достига до въпроса за границите на езика и неговото отношение към света. ... |
|
Заглавието на една книга, посветена на заглавията, е непреодолимо изкушено да играе, да цитира, да реферира към други заглавия или литературни конвенции. "Записки от преддверието" е напълно невинно, макари и не безпаметно, по отношение на известните "Записки от подземието" на Достоевски . Включените в книгата текстове са резултат на дългогодишни занимания с проблемите около литературното заглавие. Настоящото издание е предназначено основно за студенти , обучавани по дисциплината "Теория и практика на озаглавяването". Същевременно то е адресирано и към по-широк кръг читатели, които проявяват ... |
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев . Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Цветан Стоянов (1930 - 1971) е един от най-големите български мислители от втората половина на ХХ в. Завършил е право, но още в ранна възраст публикува литературоведски и публицистични статии. Изследователските му интереси са насочени както към българската, така и към руската, английската и американската литература. Цветан Стоянов има огромни заслуги за популяризиране творчеството в блестящи преводи на Гьоте , Байрон , Емили Дикинсън , Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек , Киплинг , Гамзатов, Суифт , Шекспир , ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Това не е книга за живота и творчеството на Иван Ханджийски. Творчеството на големия мислител е само отправна точка за разсъждения върху всичко онова, което можем да определим като български свят. Аз се опитвам да размишлявам чрез Иван Хаджийски за българския народ, за причините за неговата съдба и посоките на историческото му развитие. Самият Иван Хаджийски ни учеше, че народът е жив организъм, който се променя, придобива нови качества, като губи стари; придържа се към своите предишни традиции, но и създава нови. ... |
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |