Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
|
С този том на Атлас на българската литература (1740–1877) проектът „ Атлас на българската литература “ – последно четвърт хилядолетие, започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия е новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до днес – 2012 година т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година. Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език с твърда и кожена корица. ... Авторите на книгата, проф. Л. В. Горина от Московския университет „М. В. Ломоносов" и д-р Б. X. Даскалова от Софийския университет „ Св. Климент Охридски" решиха да разкажат за съдбата на уникалните паметници от Българското средновековие, истински съкровища не само на българската, но и на общоевропейската култура. Става дума за раждането на писмените творения, излезли изпод перото на блестящите представители на Преславската, Охридската и Търновската културна школа - Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, ... |
|
|
Литературата на Българското възраждане е представена в настоящето издание в два тома: том 2 и том 3, чрез някои от творбите на десет най-значими възрожденски автори. Тези текстове са емблематични, те чертаят тенденциите на духовния живот през XVIII - XIX в. и моделират върховите постижения в поезията, белетристиката и драматургията. Създателите им са едни от най-ярките носители на националната идея и на културното приобщаване на България към европейските ценности на XIX век. През Възраждането се поставя началото на идейни и художествени модели, тогава се създават основните жанрове на новата литература, ражда се ... |
|
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
|
"Двете статии-анализи на поемата „Легенда за разблудната царкиня" и стихотворението „Гора" на Димчо Дебелянов от поетесата Валентина Радинска бяха културно събитие в началото на 80-те години. Никой дотогава не беше толкова смело свързвал уж отвлечените чисто символистични произведения -на гениалния български лирик с неговия вътрешен свят, с биографичните мотиви в поезията му, с начина на преживяване на жизнените ситуации от поета, дори с предчувствията, със суеверията, изобщо с целия нравствен мир на Дебелянов. Сега за книгата си „Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците" Радинска е добавила анализ на ... |
|
|
"Претенцията на тази книга е да разкаже своята версия за раждането на българската модерност. Тъй като самата представа за раждане е метафорична, си позволих да оголя тази метафоричност в титулите на отделните глави: Раждането. Детството. Младостта. Съзряването. Смъртта. Те са метафори за постепенното проявление на модерното съзнание във възрожденската книжовност, за противоречивия път на новите идеи, за сблъсъка между словесната утопия и житейската реалност. Като имах за обект хронологически относително последователни книжовни прояви, анализите в отделните части се стремят да опишат дихотомията слово-живот, ... |
|
|
„ Катя Зографова е утвърден изследовател на българската литература от целия ХХ век с подчертан вкус към работата с архивите, биографичните повествования и неординерните наблюдения.“ проф. дфн Николай Аретов „Катя Зографова е сред онези литературни историци, за които лекотата на изложението е не само желана цел, но и постижим императив. Може би защото съчетава в книгите си нагласата на изследователя, който търси нови прочити на класиката с музейния работник, те винаги се отличават както с показването на нови обекти, така и със стил, който е дружелюбен към неспециалистите.“ д-р Йордан Ефтимов „Всичките нейни занимания ... |
|
|
В своя труд "Семиотика и култура" доц. д-р Емил Павлов застъпва една от най-интересните науки - семиотиката, която е парадигма на новия век. Това, което прави силно впечатление в книгата е подчертано авторският нестандартен и атрактивен подход към разглежданите проблеми, процеси и явления. "Смятам, че "Семиотика и култура" ще бъде ценно учебно помагало както за студентите, културолози, така и за теоретично - ориентираните в останалите хуманитарни специалности." проф. д-р Надежда Драгова ... |
|
|
"Книга на гениите" е за големите български графомани. За самородните капризи на Вселената. За класиците на пустословието. За Нягул Семков и неговите най-верни последователи, които са издържали проверката на времето."Книга на гениите" е пантеон на екстраординарните таланти. Представени са 25 имена, сред които Михаил Гребенаров, Звездомир Белчев, Димитър Сливков, Иван Бунарджиев, Славейко Трепетликов, Любомир Бобевски, Дончо Майсторски, Стоян Ц. Даскалов, Венко Марковски, Орлин Орлинов, Йоло Денев, Юлиан Вучков."Книга на гениите" е съкровищница на глупостта, събрала най-крещящите алабализми в ... |
|
|
"В Пътят на неофита Мими Михайлова интерпретира класически текстове на българската литература, променяйки фокуса чрез обвързването му с архетипите и индивидуацията, с филогенетичната и онтогенетичната ни памет. Авторката провокира читателя, четейки литературата, да "чете" всъщност себе си." Румен Леонидов Мими Михайлова живее и твори в Пловдив. Завършила е българска филология и психология. Автор е на монографията Кризата на прехода и на две книги със стихове - Жива вода и Целуната от изгрева. За изследването ѝ на повестта Гераците от Елин Пелин проф. Бистра Ганчева написа: " ... |
|
|
Атлас на българската литература е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 - годината, когато се навършва нейното четвърт хилядолетие. 250 години нова българска литература, огледана в библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Тази втора част на тома Атлас на българската литература (1969 - 1989) изчерпва ... |
