Монографията изследва лириката на Атанас Далчев като единен художествено-философски контекст, в чиято основа стои организиращо светогледно ядро. За отправна точка е възприета установилата се в критическите текстове характеристика на поета: умен, ерудиран, философски образован, но е изразена амбицията да се преодолее досегашната й декларативност. Във връзка със заявената цел се търси отговор на въпросите: как най-актуалните философски дискурси на ХХ век – екзистенциализъм, феноменология, културна антропология - се отразяват в мисленето и в естетиката на Далчев; как поетът и мислителят участват в един и същ творчески ... |
|
|
Човекът в творчеството на Далчев, Вутимски и Геров е концептуална метафора. Тя съдържа в дълбините си останалите метафори на тяхното екзистенциално мислене. Да изчерпим значенията на тази основна метафора, означава да прочетем творчеството им като израз на техния хуманизъм, отхвърлящ идеята за края на човека. Да се декодират посланията на техния хуманизъм, значи да се разкрие напрежението между вярата и скептицизма им по отношение на човека. ... |
|
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
|
Дарин Тенев (р.1978) е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Фикция и образ" е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се ... |
|
|
Честотният речник на българската публицистика е съставен върху основата на половинмилионна текстова извадка, извлечена от страниците на централните български ежедневници от 60-те и 70-те години. Той се състои от три части: пълен словоформен Азбучен списък с данни за честотите, средната аритметична и средното квадратично отклонение; Рангов списък на лексемите с честота по-голяма или равна на 10; пълен словоформен Обратен честотен речник по части на речта. Трите части на речника представят материал за обобщителна лингвостатистическа работа, очертаваща точно употребата на лексиката, словообразувателните типове и морфологични ... |
|
|
Сборникът, посветен на славянските литератури, е четвъртият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България, осъществено чрез спонсорството на австрийската държавна фондация: "Културконтакт" - Виена, и Център на изкуствата "Сорос"- София. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от авторски колектив, председателстван от ст. н. с. Стефан Кожухаров, тогавашен директор на Инстиута по литература при БАН, и от Александър Миланов и Ганчо Савов, председатели на Съюза на преводачите в България в този период. Разгледани са най-известните ... |
|
|
Книга 22 ... Настоящият сборник е вторият том от цикъла балканистични изследвания "Култура и общество", предшестван от национална научна конференция на същата тема. Той отразява стремежа на авторите да потърсят някои нови аспекти на взаимодействието между културата и обществото като един от основните въпроси на съвременната културология, разгледан на базата на материал от културната история на балканските народи през периода XV - ХХ в. ... |
|
|
От зараждането ѝ до Танзимата ... Този първи том изследва развитието на турската литература от първите писмени паметници от VI до началото на XIX в. Йорданка Бибина е родена през 1954 г. в София. През 1977 г. се дипломира по специалността туркология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи няколко години на свободна журналистическа практика и като репортер в БТА. Преводач е от турски език. През 1984 г. издателството "Народна култура" публикува преведения от нея роман на Орхан Кемал "Лъжовен свят". От 1984 г. е редовен аспирант в Института по балканистика при БАН и защитава кандидатска ... |
|
|
Завръщането към културната идентичност на миналото ни е винаги вълнуващо, особено в кризисни времена, изискващи духовни опорни точки. Затова обръщането към личността и творческото дело на писателя класик Константин Величков днес не е случайно. Един от дейните първостроители на българския политически живот, надарен с възрожденско съзнание, "книжовник от чист тип", ненавиждащ тиранията под каквато и форма да се явява, Константин Величков неуморно просвещава, запознава сънародниците си със световните художествени постижения. В своите многобройни стихотворения, в своята белетристика, публицистика и критика той ... |
|
|
Сборникът, посветен на руската литература, е вторият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от многоброен колектив под ръководството на Обща редколегия. Главното изискване към авторите на очерците беше да спазват културно-историческия принцип на изследване, отвеждащ към основните етапи в духовното развитие на България, като се изтъква как конкретната историческа ситуация през всеки отделен период определя като цяло подбора на превежданите творби и до голяма степен облика на превода им. Този ... |
|
|
Читателите на този сборник трябва да бъдат наясно за следните предпоставени особености. Първо, всички очерци са авторски и не изразяват някаква обща, хомогенна оценка на анализирания материал. Второ, очерците са писани по различно време и систематизират обектите си на изследване до различни години от последното десетилетие на XX в. Трето, в някои от тях коментатор и обект на коментар се сливат с всички рискове да се тушират отделни компоненти на рецепционния процес. Четвърто, приложените след всеки очерк библиографии на преводи и критически оценки на преводите, които може би са най-ценната част от изданието с оглед на ... |
|
|
Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с ... |
