"Истинската история на литературата е история на литературния процес с неговите многобройни компоненти, които трябва да се разчленят, опишат и впишат в анализа, но и на имената т.е на писателите. Въпросът е как да се конструира тази история, че да не се разкъса процесът и се отклони наративът от главното. Боян Пенев е избрал варианта, по който предпоставките и условията за развитието на литературата предхождат анализа на конкретните автори. Разбира се, в тази втора част е неизбежно да се говори за тях, да се подкрепя или опровергава дадена теза с творчеството им. Но изследването се движи върху контекста, върху ... |
|
|
Сборник с доклади от международна научна конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 4-ти до 5 ноември 2019 г. ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
"За да бъде написана цялостна история на една литература, е необходимо литературознанието и подготовката на неговите изследователи да е на изключителна висота. Те трябва да имат изградена методология на изследването, да са си създали завършена представа за литературата и нейната история, да са натрупали достатъчно знания за литературния процес. Подобно епическия роман, в чието създаване са вложени усилията не само на отделния автор, но и на цялото предходно развитие на литературата, историята на литературата, дори и когато е с един автор, е дело на литературознанието преди него. Боян Пенев е първият български ... |
|
|
След като изнася цикъл от лекции, посветени на превода, Умберто Еко доразвива записките си в респектираща по своята оригиналност монография. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации. Резултатът е един забележителен труд, който разглежда най- ... |
|
|
Литературният критик Никола Иванов е роден в Пазарджик. Публикувал е десетки литературнокритически отзиви, рецензии, статии във всички авторитетни специализирани национални вестници и списания. Има преведени текстове в чужбина. Участник е в десетки национални литературни конференции с доклади и материали. Автор е на 18 литературнокритически книги, сред които е поредицата "Подреждане на балната зала". Съставител и автор на предговорите към "Йордан Йовков. Разкази и повести", "Димчо Дебелянов. Стихотворения", "Пейо Яворов. Стихотворения", "Дора Габе. Стихотворения и разкази за ... |
|
|
Настоящият сборник е част от триптих, включващ още "Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа" (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов) и "Просветителство срещу идеологема" (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов). С тази поредица катедрата "Теория и история на литературата" на СУ "Св. Климент Охридски" и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат осмислени с днешна дата и със силата на дебата процесите в българското теоретично мислене, обхващащо повече от 60 години. Като се ... |
|
|
Венко Кънев завършва специалност "Кубинска и испаноамериканска литература" в Хаванския университет, Куба, специализира в Института по лингвистика и литература "Каро и Куерво" в Богота, Колумбия. Защитава докторат и се хабилитира в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1989 г. живее във Франция. Спечелва конкурс и е назначен в Нова Сорбона, Париж, в Катедрата по иберийски и латиноамерикански изследвания. Автор е на четири книги - три от тях на испански език - "Lo real maravilloso y su metodo" ("Методът на реално-чудното"), "Nociones teoricas de la ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
В книгата си Социалистическият реализъм. Теория, развитие, упадък Едвард Можейко представя генезиса, теорията и еволюцията на социалистическия реализъм като течение в полското изкуство, задължително след Втората световна война. Изяснява механизмите на соцреалистическия творчески метод и художествените му последствия. Монографията е публикувана през 1977 г. едновременно в Копенхаген, Бон и Осло на английски език, а през 2001 г. - в Краков на полски. Повод за нейното написване са семинарните занятия по теория на литературата, които д-р Можейко води в Университета Алберта през седемдесетте години на предишния век, и ... |
|
|
Сборник в чест на доцент Д-р Румяна Евтимова. Съставители на книгата: Румяна Парашкевова и Ангелина Вачева. ... |
|
|
"Какво се е случило, та този, който е обещавал да стане най-видният български литературен критик, днес е напълно невидим? Дали това се дължи на неговата изключителна скромност или има и други причини? Прочитът на полемиките от миналия век е направен тъкмо през императива на Маринополски за "искреност" в критиката. И досега авторите от периферията се четат през станалите вече канонични твърдения на центъра. Изследователят обръща перспективата и се опитва да чете обратно: да прочете центъра през твърденията на периферията." Евелина Белчева "Реабилитирането на един забравен писател и критик е ... |
