Книгата Немски погледи към български светове изследва съзиранията на българите и техните светове от немско-езичната културна общност - от употребата на български исторически сюжети в йезуитската театрална гимназиална практика през XVIII век до представителното издание България от 30-те години на XX век, включващо и 64 професионални фотографии. Обхванати са най-разнообразни жанрове - писма, критически текстове, преводи, пътеводители, описания на Балканите и други, които разгръщат темата за българите в отделни книги и в периодични издания. Повечето немски вглеждания - със заявено или премълчано авторство - биват коментирани ... |
|
В книгата са включени литературнокритически статии и отзиви на литературния критик и преводач Юлиан Жилиев, публикувани в периодиката и в научни сборници."В края на 80-те години предвижданият свършек на света, историята и литературата съвсем не смути българския автор, разумно допуснал, че подобно поетическо невъображаемо дори да е настъпило някъде на Запад, едва ли ще има особена причина да бърза към Балкана, още повече че Там не се знае какво (чудо) може да му се случи. Сам вестителят на печалния образ Александър Кьосев със своя Радикален манифест. Пред българската литература няма бъдеще търпеливо уседна в ... |
|
Погледи върху литературата и литературния живот в НРБ. Композирана в две книжни тела, тази книга съдържа студии, статии, очерци и разговори на Михаил Неделчев, посветени на литературата от периода на НРБ. Те са създадени като аналитични свидетелства от особената позиция едновременно на вън и вътре - от наистина радикален свидетел, чиято гледна точка демонстрира и пристрастност, и вдаденост, но и непринадлежност към официалната система - един пристрастен поглед отстрани. Текстовете представят разнопосочни общностни осъществявания в епохата, коригират от позициите на професионалната литературна история тезите на ... |
|
Погледи върху литературата и литературния живот в НРБ. Композирана в две книжни тела, тази книга съдържа студии, статии, очерци и разговори на Михаил Неделчев, посветени на литературата от периода на НРБ. Те са създадени като аналитични свидетелства от особената позиция едновременно на вън и вътре - от наистина радикален свидетел, чиято гледна точка демонстрира и пристрастност, и вдаденост, но и непринадлежност към официалната система - един пристрастен поглед отстрани. Текстовете представят разнопосочни общностни осъществявания в епохата, коригират от позициите на професионалната литературна история тезите на ... |
|
Измамната романтическа илюзия за свободния личен избор на желанието е противопоставена на реализма на романа в блестящ, обновен анализ на творби на Сервантес, Стендал, Флобер, Пруст и Достоевски. Между петимата големи европейски романисти, писали на различни езици в различно време, се откриват прилики и пресечни точки в плоскостта на подражателното (миметично) желание. Нещо повече, те сякаш разказват една история в развитие, подемайки я оттам, откъдето я е оставил предшественикът. Романтическа лъжа и романна истина (1961) е първата от четирите книги, в която авторът Рене Жирар за пръв път формулира своята теория ... |
|
"Българското общество отдавна имаше нужда от истинско, сериозно и задълбочено изследване на историята на отечествената литература и което е по-важно философията на литературния процес. И ето, че след продължителна и плодотворна подготовка литературният теоретик и философ Панко Анчев поднася на интелигентната публика такова изследване. Повече от четвърт век бе необходим на нашия автор за да подготви това фундаментално изследвне. Панко Анчев се нагърби с почти непосилната задача да препрочете огромния корпус от книжнина през един значителен период - от епохалната книга на преп. Паисий Хилендарски - История ... |
|
Патриарх на българската литература - така титулува Иван Вазов друг голям български творец, Гео Милев. С това той изразява уважение, респект, признание за всичко онова, което е Вазов за българската литература. Няма друг български писател, не само по онова време, който да има такова огромно въздействие върху най-широката читателска публика в страната. Още преди да влязат в учебните програми, негови стихове се знаят от всеки българин, а романът му Под игото е най-четената, издавана и превеждана българска книга. Признато и пренебрегвано, обичано и недооценявано, творчеството на Иван Вазов си остава един от основните ... |
|
Книгата е разказ за трудното раждане и изненадващите художествени превъплъщения на един образ с неподозирана съдба. Защо езерото? Нима историята на езерния образ не е тази на пейзажа? След продължително проучване на неговото присъствие в многовековното културно развитие на европейските литератури се оказва, че то има собствена история, различна от тази на художественото усвояване на природата. Оказа се също така, че не се отъждествява и с поетиката на водата. Етимологията на старогръцката, латинската и общославянската дума за езеро рефлектира в античните и библейските текстове, където с нея се означава безводно дълбоко ... |
|
Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници. Литературната и художествената критика и мемоаристите му посвещават немалко писания, но сякаш не бързат да го поставят сред каноничните автори. Може би и за добро, така връзката на Чудомир с публиката остава по-интимна, по-близка. Тази книга се стреми да постави Чудомир и неговото творчество в реалната му среда, да се потърсят връзките му с неговите предходници и съвременници, да се проследи пътят му през годините, да се оповестят и осмислят по-неизвестни факти, да се изградят мостове между т.нар. популярна и висока ... |
|
Българската драматургия е първата история на нашата драма, която едва сега става достояние на читателската ни публика в превод на български език. В текста са застъпени изчерпателно основните периоди от развитието на сценичния дискурс у нас, започвайки с школските диалози и завършвайки с двайсетте години на XX век. Ценна е не само систематизацията на произведенията, но и оценката, обективирана от научния външен поглед на чешкия професор. ... |
|
Книга 25 от поредицата Литературата на НРБ: история и теория се занимава с връзката между националната идентичност и театъра като цялостна социално-символна практика. В нея се търси отговор на въпроса как театърът участва в изграждането на националната идентификация от създаването на модерната българска държава до установяването на комунистическия режим в България през 1944 г., но и как театърът е използван за нейното пренасочване от комунистическата партия и държава до 1989 г. Обяснява се защо Молиер по неволя трябвало да вземе участие в нашата черковна борба, защо ръката на Н. О. Масалитинов става вълшебна и как ... |
|
След пет години работа и стотици изчетени книги мога да кажа със сигурност само едно: през последния четвърт век българската литература стана по-разнообразна от всякога досега. Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Важна е тъкмо невъзможността да се тегли черта между вътре и вън, между свое и чуждо. Броят на новите книги от български автори главоломно порасна и всяка книга иска да бъде различна от другите, да бъде себе си. Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за ... |