"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
Предмет на изследването в "Българският поетичен Лувър" са "стихоживописта" и "живописта на поезията". Повечето от разгледаните поетични арт текстове се явяват екфразиси. Някои от поетите са споделили и лични коментари за стиховете си. Представени са над 120 артисти; любимци на поетите са Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Винсент ван Гог, Марк Шагал и Пабло Пикасо. Нели Недялкова е доктор по филология и дългогодишен преподавател по български език и литература. Автор е на книгите "Неологизми в съвременната българска поезия" (1992), "Художествена неология" (2013) и ... |
|
"В тази книга, посветена на Достоевски, се разглеждат някои аспекти на проблемите, които неговото творчество поставя пред изследователя математик. Те представляват безспорно предизвикателство и се нуждаят от съответните отговори. Известни са хиляди изследвания и тълкувания на творчеството на великия руски писател през последните 150 години. Техните автори са обикновено философи, литературоведи, психолози, русисти - с една дума, достоевсковеди. Постарал съм се да намеря една по-различна гледна точка и да споделя своите възгледи по някои от будещите многолетен интерес въпроси. Достоевски поставя много проблеми пред ... |
|
"Истинската история на литературата е история на литературния процес с неговите многобройни компоненти, които трябва да се разчленят, опишат и впишат в анализа, но и на имената т.е на писателите. Въпросът е как да се конструира тази история, че да не се разкъса процесът и се отклони наративът от главното. Боян Пенев е избрал варианта, по който предпоставките и условията за развитието на литературата предхождат анализа на конкретните автори. Разбира се, в тази втора част е неизбежно да се говори за тях, да се подкрепя или опровергава дадена теза с творчеството им. Но изследването се движи върху контекста, върху ... |
|
Сборник с доклади от международна научна конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 4-ти до 5 ноември 2019 г. ... |
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
"За да бъде написана цялостна история на една литература, е необходимо литературознанието и подготовката на неговите изследователи да е на изключителна висота. Те трябва да имат изградена методология на изследването, да са си създали завършена представа за литературата и нейната история, да са натрупали достатъчно знания за литературния процес. Подобно епическия роман, в чието създаване са вложени усилията не само на отделния автор, но и на цялото предходно развитие на литературата, историята на литературата, дори и когато е с един автор, е дело на литературознанието преди него. Боян Пенев е първият български ... |
|
След като изнася цикъл от лекции, посветени на превода, Умберто Еко доразвива записките си в респектираща по своята оригиналност монография. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации. Резултатът е един забележителен труд, който разглежда най- ... |
|
Юбилеен сборник в чест на професор Милена Цанева. ... |
|
Литературният критик Никола Иванов е роден в Пазарджик. Публикувал е десетки литературнокритически отзиви, рецензии, статии във всички авторитетни специализирани национални вестници и списания. Има преведени текстове в чужбина. Участник е в десетки национални литературни конференции с доклади и материали. Автор е на 18 литературнокритически книги, сред които е поредицата "Подреждане на балната зала". Съставител и автор на предговорите към "Йордан Йовков. Разкази и повести", "Димчо Дебелянов. Стихотворения", "Пейо Яворов. Стихотворения", "Дора Габе. Стихотворения и разкази за ... |
|
Венко Кънев завършва специалност "Кубинска и испаноамериканска литература" в Хаванския университет, Куба, специализира в Института по лингвистика и литература "Каро и Куерво" в Богота, Колумбия. Защитава докторат и се хабилитира в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1989 г. живее във Франция. Спечелва конкурс и е назначен в Нова Сорбона, Париж, в Катедрата по иберийски и латиноамерикански изследвания. Автор е на четири книги - три от тях на испански език - "Lo real maravilloso y su metodo" ("Методът на реално-чудното"), "Nociones teoricas de la ... |
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |