Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
Една ненаписана книга е повече от празнина. Тя е един от животите, които бихме могли да изживеем - едно от пътуванията, които сме пропуснали. В тази изключително оригинална и дръзка творба Джордж Стайнър разказва за седем книги, които не е написал - защото някои интимни подробности и недискретности са били твърде рисковани, защото темата е била твърде болезнена, защото емоционалното или интелектуалното предизвикателство се е оказало не по силите му. Книгите, за които става дума, са фокусирани върху най-разнообразни теми: терзанията на надарения пред лицето на гения, връзката между сексуалния живот и езика, „парадоксът ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Това не е книга за живота и творчеството на Иван Ханджийски. Творчеството на големия мислител е само отправна точка за разсъждения върху всичко онова, което можем да определим като български свят. Аз се опитвам да размишлявам чрез Иван Хаджийски за българския народ, за причините за неговата съдба и посоките на историческото му развитие. Самият Иван Хаджийски ни учеше, че народът е жив организъм, който се променя, придобива нови качества, като губи стари; придържа се към своите предишни традиции, но и създава нови. ... |
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
С този том на Атлас на българската литература (1740–1877) проектът „ Атлас на българската литература “ – последно четвърт хилядолетие, започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия е новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до днес – 2012 година т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година. Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското ... |
|
Двуезично издание на български и руски език с твърда и кожена корица. ... Авторите на книгата, проф. Л. В. Горина от Московския университет „М. В. Ломоносов" и д-р Б. X. Даскалова от Софийския университет „ Св. Климент Охридски" решиха да разкажат за съдбата на уникалните паметници от Българското средновековие, истински съкровища не само на българската, но и на общоевропейската култура. Става дума за раждането на писмените творения, излезли изпод перото на блестящите представители на Преславската, Охридската и Търновската културна школа - Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, ... |
|
Литературата на Българското възраждане е представена в настоящето издание в два тома: том 2 и том 3, чрез някои от творбите на десет най-значими възрожденски автори. Тези текстове са емблематични, те чертаят тенденциите на духовния живот през XVIII - XIX в. и моделират върховите постижения в поезията, белетристиката и драматургията. Създателите им са едни от най-ярките носители на националната идея и на културното приобщаване на България към европейските ценности на XIX век. През Възраждането се поставя началото на идейни и художествени модели, тогава се създават основните жанрове на новата литература, ражда се ... |
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
"Претенцията на тази книга е да разкаже своята версия за раждането на българската модерност. Тъй като самата представа за раждане е метафорична, си позволих да оголя тази метафоричност в титулите на отделните глави: Раждането. Детството. Младостта. Съзряването. Смъртта. Те са метафори за постепенното проявление на модерното съзнание във възрожденската книжовност, за противоречивия път на новите идеи, за сблъсъка между словесната утопия и житейската реалност. Като имах за обект хронологически относително последователни книжовни прояви, анализите в отделните части се стремят да опишат дихотомията слово-живот, ... |
|
В своя труд "Семиотика и култура" доц. д-р Емил Павлов застъпва една от най-интересните науки - семиотиката, която е парадигма на новия век. Това, което прави силно впечатление в книгата е подчертано авторският нестандартен и атрактивен подход към разглежданите проблеми, процеси и явления. "Смятам, че "Семиотика и култура" ще бъде ценно учебно помагало както за студентите, културолози, така и за теоретично - ориентираните в останалите хуманитарни специалности." проф. д-р Надежда Драгова ... |