Книгата проследява генеалогията и функционализирането на стереотипни модели (образи) за България и българите в немскоезичното културно пространство на XIX в. Акцентът е поставен върху немския журналист и писател Ханс Вахенхузен, чиито произведения с български сюжет за първи път влизат в научен оборот у нас. В книгата е приложен (със съкращения) преводът на романа "Хайдутинът" от Х. Вахенхузен. ... |
|
|
"Ерика Лазарова е автор с оригинална и дълбока мисъл, отличен стилист и изследовател, който открива пред читателя богатство от културни пластове у всеки автор и всяка една творба. Тя превръща историята на литературата в история на идеите, а теоретичния анализ в изкуство на проникновеното съавторство." д-р Васил Коев ... |
|
|
Въпросът за статута на драматичните текстове на Молиер изглежда безспорен, а Всъщност е не само нерешен, а и рядко поставян. Днес масово се забравя или се пренебрегва фактът, че тези текстове представляват печатен израз на драматични творби, съществували и реализирани в публични представления далеч преди печатните си издания - творби, създадени за сцената, а не за книгата. В началото е театърът - пиесите на Молиер се раждат и съществуват в него, а когато преминават в книгите, запазват в печатните текстове следи от своята театралност, тъй като ръката на автора им вписва в тях значими елементи от представлението. Нашата ... |
|
|
Публикуваният през 1999 г. Пилгрим заема особено важно място сред метафикционалните романи на Тимъти Финдли. Това е роман за силата на живота, но и за неговата слабост, за точките на кризиса. Сюжетът на романа представя една развиваща се в различни исторически епохи история. Пилгрим е пилигримът, пътникът през времето - героят, който е лишен от покоя, от утешението на края, от даровете на смъртта. Оцелял за пореден път от опита да се самоубие, той попада в психиатричната клиника Бургхьолцли. В сблъсъка между крехкия свят на болните и агресивната претенция на повечето от лечителите се очертава и вторият ключов образ в ... |
|
|
Втората половина на XIX век представя и рамкира втория етап от развитието на руската класическа литература. Националният литературен процес продължава и обогатява най-добрите демократични и хуманистични традиции от предишните десетилетия, но протича в условията на съвсем нова политическа, идеологическа и социокултурна ситуация, в атмосферата на остри идейни борби и на драматични исторически събития, на сериозни колизии и трансформации в ценностната система и интелектуалните рефлекси на обществото. ... |
|
|
Академик Иван Радев е професор във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XIX-XX век: "История на българската литература през Възраждането", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на ХІХ век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново. XVІІІ-ХІХ век& ... |
|
|
"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
|
Руската литература през 20. век. ... Статиите и студиите в книгата са подредени в четири раздела. В първия - са "чути" гласове от Сребърния век, реставрира се полифонията на един от най-разноликите и пъстрозвучни дялове от историята на руската литература. Вторият и третият: "Сред романите на Набоков" и "Из поетическия свят на Бродски", носят белезите на монографичния жанр, тъй като отделните изследвания са създавани в контекста на цялостното им творчество. В четвъртия - "Рецепции и рефлексии", дал и заглавието на книгата, са събрани ретроспекции върху историята на четенето на ... |
|
|
Едно сериозно ерудитско изследване в стилистиката на историята на манталитетите. Образът на демона е възсъздаден на пресечната точка на ученото знание и простонародната представа, т.е. точно на мястото, от което този образ е в най-висока степен конститутивен елемент на средновековния светоглед. Голямото достойнство на това произведение е умелото съчетаване на прецизната понятийност с изяществото на една въздействаща словесност, правеща книгата едновременно задълбочена и приятна за четене. Но, ще ми кажат, нали демони все пак няма? И тогава не е ли неоправдано изследването на нещо несъществуващо, на една илюзорна представа? ... |
|
|
Юбилеен сборник в чест на проф. Милена Кирова. ... Сборникът "Литературата: удоволствия и предизвикателства" събира литературни историци и изследователи от различни академични институции, чиито текстове се вписват тематично в централните полета, в които работи професор Кирова. ... |
|
|
Бог избра Димитър Талев да бъде писателят, който да пресъздаде историческата трагедия и неутешимите лични драми на хората, потърпевши и осъзнали поверената им от Господа и историята роля в националната история. Можем ли да си представим колко поколения писатели-романисти, а и не само романисти, е трябвало да се родят, да натрупат този опит, да обгледат сюжета, докато се изпълни времето, в което ще се появи Димитър Талев, за да осъществи този сюжет и го превърне във велика литература? Не е случайно, че писателят осъществява своя и на историята замисъл едва в края на 40-те и през 50-те години на ХХ век. Талев следва ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Книгата представя вариации върху теми и сюжети от творчеството на Димитър Талев. Свидетелството на Димитър Талев за времето, в което живее, е чрез епическия роман. Чрез Талев епическият роман в българската литература проличава не просто ново дихание, но и се обогатява с нови идеи и жанрови особености. Този жанр е знак, че литературата и общественото съзнание са достигнали ново равнище в своето развитие и са способни да пресъздават, изобразяват и свидетелстват за времето мащабно, в дълбочина, с неповторима и ... |
