В тази книга се допуска наличието на определено теологически закрепено основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света - калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна геополитическа ориентация и имунизирана сякаш спрямо възможните обрати в самата ориентация. В VII теза на "Върху понятието за история" Валтер Бенямин диагностицира неизбежната тъга на историка и писателя, чийто избор на похват се състои във "вчувстване в победителя". Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата на всекидневния опит и на станалите вече ... |
|
|
Заглавието на една книга, посветена на заглавията, е непреодолимо изкушено да играе, да цитира, да реферира към други заглавия или литературни конвенции. "Записки от преддверието" е напълно невинно, макари и не безпаметно, по отношение на известните "Записки от подземието" на Достоевски. Включените в книгата текстове са резултат на дългогодишни занимания с проблемите около литературното заглавие. Настоящото издание е предназначено основно за студенти, обучавани по дисциплината "Теория и практика на озаглавяването". Същевременно то е адресирано и към по-широк кръг читатели, които проявяват ... |
|
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
|
Една ненаписана книга е повече от празнина. Тя е един от животите, които бихме могли да изживеем - едно от пътуванията, които сме пропуснали. В тази изключително оригинална и дръзка творба Джордж Стайнър разказва за седем книги, които не е написал - защото някои интимни подробности и недискретности са били твърде рисковани, защото темата е била твърде болезнена, защото емоционалното или интелектуалното предизвикателство се е оказало не по силите му. Книгите, за които става дума, са фокусирани върху най-разнообразни теми: терзанията на надарения пред лицето на гения, връзката между сексуалния живот и езика, „парадоксът ... |
|
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
|
Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Специализираното издание „Световното наследство на България” е посветено на ценностите на територията на България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Един интелектуален пъзел, в който са подредени 11 основания за гордост от това, че сме българи, че живеем в красива страна, че имаме богата история и развиваме уникални таланти, както и че можем да го покажем пред света. Въвеждаща статия представя същността на Конвенцията за опазване на Световното културно и ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език с твърда и кожена корица. ... Авторите на книгата, проф. Л. В. Горина от Московския университет „М. В. Ломоносов" и д-р Б. X. Даскалова от Софийския университет „ Св. Климент Охридски" решиха да разкажат за съдбата на уникалните паметници от Българското средновековие, истински съкровища не само на българската, но и на общоевропейската култура. Става дума за раждането на писмените творения, излезли изпод перото на блестящите представители на Преславската, Охридската и Търновската културна школа - Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, ... |
|
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
|
"Претенцията на тази книга е да разкаже своята версия за раждането на българската модерност. Тъй като самата представа за раждане е метафорична, си позволих да оголя тази метафоричност в титулите на отделните глави: Раждането. Детството. Младостта. Съзряването. Смъртта. Те са метафори за постепенното проявление на модерното съзнание във възрожденската книжовност, за противоречивия път на новите идеи, за сблъсъка между словесната утопия и житейската реалност. Като имах за обект хронологически относително последователни книжовни прояви, анализите в отделните части се стремят да опишат дихотомията слово-живот, ... |
|
|
„ Катя Зографова е утвърден изследовател на българската литература от целия ХХ век с подчертан вкус към работата с архивите, биографичните повествования и неординерните наблюдения.“ проф. дфн Николай Аретов „Катя Зографова е сред онези литературни историци, за които лекотата на изложението е не само желана цел, но и постижим императив. Може би защото съчетава в книгите си нагласата на изследователя, който търси нови прочити на класиката с музейния работник, те винаги се отличават както с показването на нови обекти, така и със стил, който е дружелюбен към неспециалистите.“ д-р Йордан Ефтимов „Всичките нейни занимания ... |
