Монографията За фонологичния статус на меките съгласни във влашкия диалект в Северозападна България разглежда проблема за наличието на меки консонанти във влашкия диалект, използван в селищата на северозапад от гр. Видин. В изследването с термина влашки диалект се означава разговорната реч на билингвите от крайния български Северозапад, която в основата си е румънски по произход диалект, силно повлиян на всички равнища (и най-вече на лексикално) от българския език. Заради интерференцията от българския език, този дакорумънски диалект (в диахронен план) днес вече не съвпада напълно с нито един от румънските диалекти на ... |
|
|
Въз основа на корпус от обществено-политическа лексика в областта на миграцията. В настоящата книга се изследват структурните и семантичните особености на композиционно оформените съществителни имена в шведския език в съпоставка с българския език на основата на корпус от 656 шведски лексикални единици и техните български преводни съответствия. Корпусът е набран от документи на Европейския съюз и включва терминологична лексика с акцент върху темите за миграцията и предоставянето на убежище. Резултатите от изследването могат да бъдат използвани в приложната лингвистика, преводаческата практика и терминологичната ... |
|
|
Съставители: Виктор Тодоров, Галина Евстатиева. ... "Главите на настоящата книга разглеждат културната диглосия и културната раздвоеност като общ знаменател при разбирането на три ключови взаимно преплитащи се дихотомии в арабистиката и ислямознанието: приемственост и промяна, норма и практика, сакрално и профанно. Цялото развитие на арабските общества, преплетено с това на други народи от Близкия изток и Северна Африка от появата на исляма в началото на VII век сл. Хр. до наши дни, може да се разглежда като история на една забележителна културна раздвоеност. Тя често приема формата на двойственост не само в ... |
|
|
Българско-полски паралели. Съпоставка на българските и полските фразеологични единици, свързани с християнството в контекста на тяхната културна обусловеност."Българската и полската езикова общност принадлежат като цяло към културно-религиозния кръг на християнството. През 864 година княз Борис започва покръстването на българите, като под влияние на политическата обстановка приема християнството от Византия. Полша започва процес на християнизация век по-късно - през 966 г., и отново по политически причини се насочва към римското папство. Както в България, така и в Полша, за да се наложи като всеобща религия, ... |
|
|
В книга 33 темата на броя е популярната литература."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Цел на настоящото проучване на проф. Симеон Янев са пародията и пародийното с присъствието и изявите им в една смятана за непародийна литература - българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучвания върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многобройни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже - в повече от двестагодишната си нова история българската литература не познава ... |
|
|
Късните преписи на Паисиевата История до Търновския край отразяват последния етап на преписи, комбиниращи повече от един по-ранни преписи и компилации и представят общи особености на източните говори. Имат второстепенна, съпътстваща роля в процесите на формирането на новобългарския книжовен език. Ния Радева (доцент, доктор) е преподавател във Великотърновския университет по история на новобългарския книжовен език, съвременен български език и езикова култура. Научните ѝ интереси са свързани с историята на българския език, с историята на новобългарския книжовен език, както и с процеси, протичащи в диалектите в ... |
|
|
Мариета Ботева е преподавател по реторика във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Предлага това ръководство на желаещите да произнесат политическа или съдебна реч. Като илюстративен материал се използват речи, произнесени от известни личности и студенти по право, философия, политология, психология. ... |
|
|
Етюди по етимология и ономастика от Людвиг Селимски на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Езикови структури. Пътища и граници на смисъла от Стефан Гърдев на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Българският език - история и съвременност на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Сборникът е посветен на проф. д-р Марийка Димитрова по повод 65-годишния ѝ юбилей и 40-годишната ѝ изследователска и преподавателска дейност в катедра Германистика и нидерландистика на ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Проф. д-р М. Димитрова е езиковед със завиден авторитет и университетски преподавател, създал многобройни последователи германисти, колега с изявени организаторски качества и иновационни идеи. Автор е на над 90 публикации в България и чужбина в областта на немското словообразуване, лексикалната семантика, текстолингвистиката, прагма-лингвистиката, ... |
Книги 
