Книжовност и литература в България IX - XXI век под общата редакция на проф. Валери Стефанов излиза в допълнено издание в един том, в който са описани пет сцени от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданието очертава една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
Учебникът е предназначен за българи, ниво начинаещи, направление "Икономика и политически науки". Някои от темите включени в него са: граматична компетентност; комуникативна компетентност; род на съществителното; изразяване на принадлежност; сегашно време на изявително наклонение, второ и трето спрежение, правилни глаголи; глаголи със собствена неправилност; глаголни описателни конструкции; деепричастие; формули за общуване - за потвърждение, за изразяване на радост, за изразяване на съжаление; изразяване на сегашно действие; професионална лексика - малки и средни предприятия, връзки с ... |
|
Антологията "Полската поезия между двете световни войни" представя най-характерните тенденции и творци в полската междувоенна поезия. Книгата съдържа пространно въведение и преводи на стихотворения, поеми и литературни програми. Същинската част на антологията включва стихове и поеми от: Леополд Стаф, Болеслав Лешмян, Йежи Либерт, Юлиан Тувим, Ярослав Ивашкевич, Кажимеж Вежински, Мария Павликовска-Ясножевска, Кажимера Илаковичувна, Владислав Броневски, Бруно Яшенски, Станислав Млодоженец, Титус Чижевски, Александър Ват, Тадеуш Пайпер, Юлиан Пшибош, Юзеф Чехович, Константи Илдефонс Галчински, Чеслав Милош и ... |
|
Книгата се състои от десетки очерци и кратки сведения за възрожденски книжовници, обединявани по направления на деятелност. Наред с биографичните данни прозвучават гласовете на съвременници, включват се изказвания и тези на по-късни изследователи, цитират се откъси от техни творби или публикации. В разказа за тях има белези от нашата народопсихология, които имат проекция и в по-новите времена. За ориентация по отношение на разностранните им проявления от полза е приложеният към труда именен показалец. Структурата на цялостното изложение следва хронологията, в която се разгръща възрожденската книжнина. Съдържанието ... |
|
Настоящата книга е посветена на изследователските методи в педагогиката на езика. Тя е първият опит за въведение в теорията и практиката на придвижването по пътя към ново знание в хуманитарната област на езиците. Целта е да се отговори на въпроса: "Как се правят емпирични проучвания за откриване на нови познания - чрез пряко наблюдение или пряка опитност?". Наред с емпириката в книгата се представя и теорията или спекулативните проучвания с техните теоретични тези. ... |
|
This book was initially planned as a record of a series of lectures to my first classes of Bulgarian Philology, English Philology and Applied Linguistics, and Public Relations undergraduate and graduate students at the South West University of Bulgaria where, back in the early 1990s, we were to lay the foundations of an academic tradition in a fast changing world. It was meant as a record of the fast restructuring of our minds and attitudes in time of economic and sociopolitical transition and cultural transcendence, seen from a changing Bulgarian perspective where the world came upon our horizon English-speaking. The ... |
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
It is now a traditional that the intellectual efforts of the participants at the Early Fall School in Semiotics (EFSS), organized annually by the Southeast Center for Semiotic Studied (SEECSS) at the New Bulgarian University, result in a collection of selected papers... ... |
|
Съставители: Виктор Тодоров, Галина Евстатиева. ... "Главите на настоящата книга разглеждат културната диглосия и културната раздвоеност като общ знаменател при разбирането на три ключови взаимно преплитащи се дихотомии в арабистиката и ислямознанието: приемственост и промяна, норма и практика, сакрално и профанно. Цялото развитие на арабските общества, преплетено с това на други народи от Близкия изток и Северна Африка от появата на исляма в началото на VII век сл. Хр. до наши дни, може да се разглежда като история на една забележителна културна раздвоеност. Тя често приема формата на двойственост не само в ... |
|
Българско-полски паралели. Съпоставка на българските и полските фразеологични единици, свързани с християнството в контекста на тяхната културна обусловеност."Българската и полската езикова общност принадлежат като цяло към културно-религиозния кръг на християнството. През 864 година княз Борис започва покръстването на българите, като под влияние на политическата обстановка приема християнството от Византия. Полша започва процес на християнизация век по-късно - през 966 г., и отново по политически причини се насочва към римското папство. Както в България, така и в Полша, за да се наложи като всеобща религия, ... |
|
В книга 33 темата на броя е популярната литература."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, ... |
|
Второ допълнено издание. ... Цел на настоящото проучване на проф. Симеон Янев са пародията и пародийното с присъствието и изявите им в една смятана за непародийна литература - българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучвания върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многобройни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже - в повече от двестагодишната си нова история българската литература не познава ... |