В книга 30 от списание Литературата темата на броя е Славистиката през третото хилядолетие. Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен ... |
|
Проф. д-р Иван Георгов (1862 - 1936), един от създателите на Софийския университет, е между най-видните български учени хуманитаристи. Почти половин век той оглавява Катедрата по история на философията, но освен философ Георгов е и педагог, психолог, филолог и общественик. Приносите му в областта на историята на философията и етиката са относително познати на българската научна общност, докато ценните му проучвания, свързани с общата и детската лингвистика, са далеч по-малко популярни. Сборникът представя на съвременния читател три студии на проф. д-р Иван Георгов (Значение на детската лингвистика, Първите начала на ... |
|
Проф. д.ф.н. Красимира Алексова работи в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии към Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните ѝ интереси са в областта на морфологията, езиковата типология, социолингвистиката, социалната психология на езика и обучението по български език като чужд. Авторка е на монографиите Езикът и семейството, Адмиративът в съвременния български език, Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта, Дубитативът в съвременния български език, а също и на над 230 студии и статии. Красимира Алексова е един от съставителите и ... |
|
Обект на изследване в настоящата работа е дубитативът в съвременния български език. Интересуваме се както от плана на съдържанието - инвариантното значение на дубитатива като част от четиричленната категория евиденциалност, така и от плана на израза - формите на дубитатива за различните времена в деятелен, възвратен и страдателен. ... |
|
С настъпването на двадесети и първи век станахме не само свидетели, но и активни участници в движението на хора, стоки и услуги в образователната сфера, каквото не е имало никога досега. Дигитализацията води до това, че комуникацията и обменът на идеи се случват с много по-бързи темпове, отколкото човечеството е могло някога да си представи. В този смисъл общуването между лингвокултурни пространства и етносни общности е както неизбежно, така и привидно по-лесно от всякога. Именно в тази привидност обаче се крие потенциалът за неразбирателство между представителите на различни култури и езикови концептосфери. Материята е ... |
|
Съставител: Яна Андреева. ... Esta Antologia é o resultado da primeira fase, desenvolvida no ano de 2007, do Projeto de Monitoria da área de Literaturas Portuguesa e Africana do Departamento de Letras Clássicas e Vernáculas da UFF - Revitalizando o curso de Letras da UFF: um corpus para Literatura Portuguesa -, com o objetivo de reunir um conjunto de textos literários a serem estudados na disciplina obrigatória de Literatura Portuguesa I. O corpus foi selecionado a partir de pesquisa dos conteúdos de estudos e programas utilizados nos cursos de Letras da região, considerando a nova ... |
|
Кратък експеримент по международен научен проект цели да провери как общуват помежду си студенти от френскоезични програми. Предизвикателствата, пред които се изправят участниците, надхвърлят обичайните им университетски дейности и задължения. Те трябва да се свържат с непознати студенти от чуждестранни университети, да работят съвместно по дадена тема с определена цел, да създадат изследователски продукт и да го представят на своите колеги. В хода на подготовката участниците общуват единствено в електронна среда и на френски език - език, който не е роден за нито един от тях, но който те усвояват и усъвършенстват като ... |
|
Яна Сивилова е преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет Св. Климент Охридски. През 2009 г. защитава дисертация по общо и сравнително езикознание в областта на семантиката. Археология на фразата е второто ѝ цялостно изследване. Книгата представя произхода на над 400 български фрази и тяхната употреба в литературни и нелитературни текстове. Проучването събира любопитни истории за възникването на много съвременни български изрази, изследва изпълнения със завои и грешки път за установяване на тяхната етимология, показва ги в контекста на други култури, от които водят своето начало, и разкрива ... |
|
Настоящата книга се основава на дисертационния труд на авторката на тема Политики на многоезичие и европейска идентичност, разработен под научното ръководство на проф. д-р Мария Стойчева. Основната ù цел е да се изследва въздействието на политиките на многоезичие на Европейския съюз (в частност Програма Коменски, която понастоящем е част от Програма Еразъм+) върху формирането на европейска идентичност. Книгата е насочена към преподаватели, докторанти, студенти, експерти в областта и към всички, които се интересуват от тази интердисциплинарна област. Гл. ас. д-р Пенка Христова придобива бакалавърска степен Английска ... |
|
Съставител: Красимира Алексова, Марина Джонова. ... Сборник с доклади от тринадесетте международни славистични четения - София, 21 - 23 април 2016 г. Морфология, синтаксис, прагматика. Юбилейна научна сесия в чест на проф. д.ф.н. Руселина Ницолова. Сборниците Мултикултурализъм и многоезичие съдържат докладите, представени на Тринадесетите международни славистични четения, които се проведоха в Софийския университет Св. Климент Охридски от 21 до 23 април 2016 г. Конференцията бе организирана от Катедрата по славянско езикознание и Катедрата по славянски литератури. Интересът към научния форум традиционно бе голям и в ... |
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова, Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
Книгата разглежда по-общи и по-конкретни въпроси, включително и спорни, в историята на българския език въз основа на анализ на особеностите на примерни текстове на различните езикови равнища и в историческия и стилистичния им контекст. Тя е тематично свързана с вече излязлата през 2018 г. Следистория на българския език: български език на Балканите, спомени за българско минало, противоречиво и динамично настояще. Валентин Гешев е професор в Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Работил е и за Шуменския университет Епископ Константин ... |