"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
|
"Книгата на Благовеста Манева-Слейман представлява част от напоследък буйния поток мемоарна проза, заляла литературата ни. Което изобщо не смятам за недостатък, напротив - българите може би най-сетне разбрахме, че трябва внимателно и фино да се отнасяме към миналото си без патриотарски изхвърляния, но и без чувство за малоценност. Българското минало е такова, каквото е - понякога извикващо гордост, друг път съжаление. Книгата на Благовеста Манева-Слейман е точно от такъв порядък: написана талантливо, с богато владеене на езика, тя разказва за детството на едно дете, което едва открива света, но тъкмо поради това той ... |
|
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
|
"Ние сме поколението, което живее в най-доброто време по най-лошия начин. Времето на пълни хладилници и празни животи, в които отчаяно искаме някой да ни спаси, но се плашим да повярваме, че ще посмее. Толкова са ни натяквали да мълчим и да бъдем прилични, че накрая се превръщаме в затворници в собствените си светове. Живеем в кутия, в кутия, в кутията. Капаците са хлабави и отвън въздухът е чист, но само гледаме през дупките, големи колкото да не се задушим напълно и се страхуваме, че опасността може да влезе и през тях. Че ще видим окото на хищник да наднича навътре, готово да ни смаже с клепачите си. А отвън има ( ... |
|
|
"Тя е прекалено голяма, за да бъде луна. Тя е прекалено лека, за да бъде планета. Ревностно крие от нас своята обратна страна. Обикаля край родната обител по скосена траектория и стабилизира нейната ос на въртене. Нашето съществуване е просто немислимо без нея... Тя е нашата Селена." Андрей Филипов "Написана по всички неписани закони от добрите образци на научната фантастика. Но и да не си заклет любител на жанра - ще се влюбиш. Заради пълнокръвните образи, абсурдните ситуации, взаимоотношенията, които те разплакват от смях. Понякога героите рецитират! Но не където и когато им падне, а съвсем ... |
|
|
През 80-те години на XX век, някъде в полите на Стара планина, десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях. А камъкът, който случайно откриват в една планинска пещера, ги пренася в годините на турското робство и ги среща с техните двойници от миналото, за да изпитат емоции и да получат вечни уроци отвъд времето и пространството. И за да се спасяват едни други. Миналото се оказва бягство от проблемите, но и пристан, където те ще се сблъскат със загубата и ... |
|
|
Исторически роман. ... "Присъствието в историческата памет на един народ е най-добрата оценка за онези, които са оставили следите си в нея. Тя е тази, която безпогрешно оценява приноса и значимостта на отделните личности, преминали през епохите, съставляващи мъдростта и съзряването на нацията от раждането ѝ до наши дни. Не са много онези, понесли изпитанието на забравата и останали вечни, защото са наши корени. Такава важна за българския народ личност е Кан Сюбиги Крум, оставил неизмерими следи в историята на България като голям държавник и справедлив владетел, управлявал страната ни така, че и днес да можем ... |
|
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |
|
|
Сборникът с разкази Нещо за подарък е дебютната книга на авторката София Стойнева."Трудно ми е да отделя писането на София от това каква е тя в моите представи. А вероятно не е и необходимо, защото разказите ѝ са отражения на самата нея. Фино изплетените думи, душата във всяка история, емпатията, силните образи, неочакваните финали говорят за човек, който освен таланта да пише притежава очите и душата да вижда истински стойностното в света около нас. И това ще усети всеки читател на тази книга. Когато я затвори след последния разказ, в него ще остане усещането за залязващо слънце, безкрайно море и онова ... |
|
|
Щастлив съм е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90 -те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от нестихващия поток приключения с верни приятели. Семейството не е ДНК, общи гени или кръвна група. Семейството е грижа, любов, всеотдайност. В живота най-важни са хората, които не пускат ръката ни до последно, с които споделяме радост и болка."Щастлив съм носи в себе си ... |
|
|
"Дарбата на Христина Панджаридис няма нужда от подправки, тя сама по себе си е достатъчно красноречиво изразена, и тъй като познавам авторката и стиховете ѝ отдавна, смятам, че с времето творбите ѝ стават не само по-зрели и искрени, но и по-смели в своята неприкрита честност. Тя не се бои да извади на показ и най-тъмните ъгълчета на душата си, а това го могат само онези пишещи, които наистина разбират поезията като служене - истинско и дълбоко." Валентина Радинска "В Отвън и отвътре или малките неща отново виждаме характерното сливане на поетичното и прозаичното; на делничния живот, ... |
|
|
Слабостта на могъщите фигури в обществото и превъзходството на онези, които цял живот бранят честта и морала си. Пороците, които неизбежно догонват човек, и човеците, които непрестанно им се опълчват - или им се отдават. Почитта към изкуството в разнообразните му форми: музика, кинематография, литература. Това са някои ключови лайтмотиви в сборника Клинична смърт в петък вечер. С наблюдателност, остър език и здравословна доза черен хумор Ивайло Арсов ни представя изконни истини за човешката природа. Подканва ни да се замислим, да се подсмихнем и да открием неподозирани гледни точки към злободневни сюжети, събития и теми. ... |
