Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    История на любовта - Никол...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

История на любовта


Никол Краус

Цена:  17.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 19-11-2019 г., Сряда 20-11-2019 г. или
Четвъртък 21-11-2019 г.
Продукт#209187
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена29-09-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници304
Размери13.00 / 20.00 / 2.00 cm
Тегло0.341 kg
EAN9786190200826
ISBN9786190200826
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
"Наистина, няма много за разказване.
Той беше велик писател.
Влюби се.
Любовта бе неговият живот."

С тези думи Никол Краус завършва своя роман и те отекват като звън в душата на читателя. Но в "История на любовта" има много за разказване. Отдавна изгубена книга се появява отново и свързва по необясним начин един старец, който иска да се срещне със сина си, неподозиращ за неговото съществуване, и младо момиче, което се опитва да намери лек за самотата на овдовялата си майка.

Всяка вечер Лео Гурски тропа по радиатора си, за да даде знак на съседите от горния етаж, че още е жив. Прави всякакви чудати неща, за да го забележат - какво ли не бихме направили ние, хората, за да не останем незабелязани, прах, издухан от вятъра без следа? Но това невинаги е било така - навремето в родното си село в Полша той се влюбва и написва роман за своята любима, Алма. Шейсет години по-късно, на един цял свят разстояние, четиринайсетгодишно момиче, кръстено на героинята от въпросната книга, се впуска в странно приключение - да открие съименницата си и да съхрани своето семейство.

Кой всъщност е написал този роман, "История на любовта"? Персонажите имат ли реални прототипи? Разказ след разказ съдбите на герои от различни страни - от Полша, през Израел, до Чили и САЩ - се преплитат, хора се раждат и умират, изгубват любовта и я намират, един след друг се разкриват нови факти като в съвършена литературна мистерия.

Главен герой е по-скоро книгата и постепенно тя става по-реална и по-важна от своя автор. Всеки, разгърнал страниците ѝ, се променя и това не е под контрола на нейния създател. "Кога ще разбереш, писателю, че няма думи за абсолютно всичко, пита първата Алма своя любим. Винаги остава нещо, което трябва да допише някой друг. Читателят". Виртуозно и с много въображение Никол Краус сплита сюжетите в "История на любовта", за да постигне върховно изживяване с изумителна дълбочина и да ни накара да се запитаме кой всъщност създава реалността...

Никол Краус е родена през 1974 г. в Ню Йорк. Учила е в Станфордския университет в Калифорния и в Оксфорд. Публикувала е поезия, разкази, отличени с награди и включени в антологии. Първият ѝ роман остава незабелязан, но вторият, "История на любовта", ѝ носи световна известност. Публикуван е в над 25 страни, оглавява множество класации и е носител на редица награди в САЩ и Великобритания. Никол Краус живее в Бруклин със съпруга и детето си.
"Последните думи на света

Утре - вдругиден, като ми дойде времето, в некролога ми вероятно ще пише Лео Гурски остави след себе си апартамент с боклуци. Изненадващо е, че още не съм се погребал жив. Жилището не е голямо. Едвам успявам да опазя тясна пътечка от леглото до тоалетната, от тоалетната до кухненската маса и от масата до външната врата. Да стигна от тоалетната до външната врата е невъзможно - първо трябва да заобиколя кухненската маса. Харесва ми да мисля за дома си като за бейзболно игрище: тоалетната - първа база, кухненската маса - втора, входната врата - трета. Ако се позвъни на вратата, докато си лежа, трябва да мина през тоалетната и масата, за да отворя. Ако е Бруно, го пускам, без да кажа дума, после се стрелвам обратно към леглото, следван от окуражителния рев на невидимата тълпа в главата си. Често се питам кой последен ще ме види жив. Лично аз бих заложил на момчето за доставки от близкия китайски ресторант. Четири вечери седмично поръчвам храна за къщи. Всеки път играя голямо театро, уж не мога да си намеря портфейла. Момчето стои чинно с мазната торба на вратата, а аз се чудя дали това е вечерта, когато ще доям пролетните рулца, ще си легна и ще получа сърдечен удар в съня си.

Старая се да ме забележат. Понякога, докато се разхождам, решавам да си купя сок, дори и да не ми се пие. Ако има много хора в магазина, задължително разпилявам всички монети по пода. После на четири крака. Доста усилия ми коства да клекна, а още толкова - да стана. И все пак. Може би изглеждам като глупак. Или пък влизам в "Атлитс Фут" и казвам:
– Какви маратонки можете да ми предложите? - Продавачът ме поглежда като да съм мижитурка (аз не че не съм) и ме насочва към единствения чифт "Рокпорт" в магазина - нещо в ярко бяло.
– О не! - отвръщам аз.
– Тези вече ги имам.
После отивам до рафта с "Рийбок", избирам си нещо, което бегло напомня обувки, по-скоро гумени ботуши, и искам номер 43. Младежът ме поглежда отново, този път по-внимателно. Взира се в мен дълго и настойчиво.
– Номер 43! - повтарям аз, стиснал обувката.
Той поклаща глава, влиза в склада и докато се върне, аз вече съм си събул единия чорап. Навивам крачолите и си поглеждам жалките издатъци, наречени стъпала, после настъпва неловко мълчание, от което става ясно, че чакам той да ми нахлузи маратонката. Никога не купувам. Искам просто да не умра незабелязан.

Преди няколко месеца видях във вестника обява със следния текст: "Търси се гол модел за курс по рисуване. 15 долара на час". Звучеше прекалено хубаво, за да е истина. Да ме гледат толкова дълго. Толкова много хора. Обадих се. Някаква жена ми каза да отида идния вторник. Опитах се да опиша как изглеждам, но тя не беше заинтересована.
– Няма изисквания - прекъсна ме тя.

Дните минаваха бавно. Казах на Бруно, но той реши, че ще се записвам на уроци по рисуване, за да гледам голи момичета. Не пожела да разбере истината. "И циците ли си показват?
- попита той. Свих рамене. - И там долу?"
След като госпожа Фрейд от четвъртия етаж почина и я намериха едва на третия ден, с Бруно започнахме да се наглеждаме. Намирахме си поводи: "Свърши ми тоалетната хартия", казвах аз, когато Бруно отвореше вратата. Минаваше ден. Почукване на моята врата. "Загубих програмата за телевизията", обясняваше той и аз отивах да донеса моята, макар да знаех, че неговата си е на обичайното място на канапето. Веднъж слезе в неделя следобед.
– Трябва ми чаша брашно.
– Ти не можеш да готвиш! - не се сдържах, макар да беше доста грубо.
Последва тишина. Бруно ме погледна в право в очите.
– Нищо не знаеш ти. Ще пека кекс.

Когато пристигнах в Америка, не познавах почти никого, с изключение на един втори братовчед, ключар. Започнах работа при него. Да беше обущар, обущар щях да стана; ако ринеше боклук, и аз щях да рина. Но беше ключар. Научи ме на занаята. Работехме двамата заедно, но една година внезапно заболя от туберкулоза, наложи се да му изрежат дроба, вдигна 42 градуса температура и умря. Аз поех бизнеса. Изпращах половината печалба на вдовицата му, дори след като се омъжи за някакъв лекар и се премести в Бей Сайд. Останах в занаята повече от петдесет години. Не си бях представял точно това. И все пак. Истината е, че започна да ми харесва. Помагах на тези, които са се заключили отвън, на други пък помагах да държат навън онова, което не искат да пуснат в дома си, за да спят спокойно.

Един ден се бях загледал през прозореца. Може да съм блял в небето. И най-големия глупак да изтупаш на прозореца - ето ти Спиноза. Следобедът мина, започна да се здрачава. Протегнах се да запаля лампата и внезапно сякаш слон настъпи сърцето ми. Паднах на колене. Изглежда, все пак нямаше да живея вечно. Измина една минута. После втора. И още една. Запълзях към телефона.
Двайсет и пет процента от сърдечния ми мускул умряха. Възстановявах се доста време, но така и не се върнах към работата. Мина цяла година. Усещах как времето си лети. Взирах се през прозореца. Гледах как есента преминава в зима. Зимата в пролет. Понякога Бруно слизаше да поседи при мен. Познаваме се от деца, съученици сме. Той беше един от най-добрите ми приятели - с дебели очила, рижа коса, която мразеше, и глас, който ставаше писклив, когато се развълнува. Не знаех, че е още жив, докато един ден, както си вървях по Ист Бродуей, не чух гласа му. Обърнах се. Беше с гръб към мен, стоеше пред магазина за плодове и питаше колко струва нещо си. Отначало реших, че ми се причува, откъде щеше да се вземе тук приятелят ми от детинство? Замръзнах на място на тротоара. Той отдавна трябваше да е два метра под земята. А аз бях в Съединените щати, ето "Макдоналдс" е отсреща! Но за всеки случай изчаках. Ако го бях видял в лице, нямаше да го позная. И все пак. Походката му не можеше да се сбърка. Щеше да ме задмине, протегнах ръка. Не знаех какво правя, може би наистина се бях припознал, но го дръпнах за ръкава.
– Бруно - промълвих.
Той спря и се обърна. Отначало изглеждаше изплашен, после объркан.
– Бруно. - Погледна ме. Очите му бавно се насълзиха. Сграбчих и другата му ръка - държах един ръкав и една ръка. - Бруно. - Започна да трепери. Докосна бузата ми. Стояхме насред тротоара, хората минаваха забързано, беше топъл юнски ден. Косата му беше оредяла и снежнобяла. Изпусна плодовете. Бруно.

След няколко години жена му почина. Старото жилище не му понасяше - всичко му напомняше за нея, така че, когато на горния етаж при мен се освободи един апартамент, се премести. Често седяхме на кухненската маса. Понякога следобедът минаваше, без да пророним дума. А ако говорехме, никога не беше на идиш. Думите от детството ни станаха непознати - не можехме да ги използваме по същия начин и затова предпочитахме изобщо да не ги използваме. Животът изискваше нов език.
Бруно, верният стар приятел. Не съм казал достатъчно за него. Стига ли да река, че е неописуем? Не. По-добре да опитам и да не успея, отколкото изобщо да не опитам. Пухкавата бяла коса, която пърха около черепа като глухарче на вятъра. Много пъти, Бруно, съм се изкушавал да духна главата ти и да си пожелая нещо. Само жалките ми остатъци от приличие ме спират. Или по-добре да започна с ръста ти - миниатюрен. В добрите си дни едва достигаш до гърдите ми. Или може би с очилата, които намери в някаква кутия и обяви за свои - огромни кръгове, които толкова уголемяват очите ти, че обичайната ти реакция изглежда 4,5 по скалата на Рихтер? Очилата са женски, Бруно! Сърце не ми даваше да ти кажа. Много пъти съм опитвал. Има и още нещо. Когато бяхме млади, ти беше по-добрият писател. Тогава бях прекалено горд да си призная. И все пак. Знаех го. Вярвай ми, знаех тогава, знам и сега. Боли ме, като помисля, че така и не ти признах, а и като се сетя за всичко, което можеше да станеш. Прости ми, Бруно. Моят най-стар приятел. Най-добрият. Не бях справедлив към теб. Ти беше такава утеха в залеза на живота ми. Ти, най-вече ти, който щеше да намериш точните думи.

Веднъж, преди много време, намерих Бруно проснат в средата на хола, а до него празно шише от хапчета. Беше му дошло до гуша. Искаше да заспи завинаги. На гърдите си беше залепил бележка с три думи: СБОГОМ, ОБИЧНИ МОИ.
– Не, Бруно, Не, Не, Не, Не, Не, Не, Не! - Ударих му шамар. Клепачите му трепнаха и се отвориха. Погледът му беше празен и объркан. - Събуди се, дебела тикво! - извиках. - Чуваш ли ме? Събуди се!
Клепачите му бавно се затвориха отново. Обадих се на 911. Напълних купа студена вода и я лиснах в лицето му. Допрях глава до сърцето. Много отдалече се чу глухо размърдване. Пристигна линейка. В болницата му промиха стомаха.
– Защо изгълтахте толкова хапчета? - попита лекарят.
Бруно, болен, изтощен, вдигна поглед спокойно.
– Вие как мислите, защо изпих толкова хапчета?! - изпищя той. Болничната стая се умълча; всички се взираха в него.
Бруно изстена и се обърна към стената. Вечерта го сложих да си легне.
– Бруно - започнах.
– Съжалявам. Толкова беше егоистично. - Въздъхнах и понечих да си тръгна.
– Остани с мен! - изплака той.

Повече не споменахме станалото. Така, както никога не споменавахме детството, мечтите, които имахме и загубихме, всичко, което се случи, и онова, което не се случи.
Веднъж си седяхме и мълчахме. Внезапно единият се разсмя. Беше заразително. Смеехме се без причина, продължихме да се кикотим и само след миг вече се клатехме в креслата, давехме се и виехме от смях, а по лицата ни се стичаха сълзи. На слабините ми се появи мокро петно и това усили смеха ни, заудрях по масата, едва си поемах дъх. Може би така ще си отида, в пристъп на смях, какво по-добро от това, засмян и разплакан, засмян и с песен на уста, засмян, за да не забравя, че съм сам, че това е краят на живота ми, че смъртта ме чака зад вратата.

Като дете обичах да пиша. Само с това исках да се занимавам, когато порасна. Измислях си герои и изпълвах тетрадки с техните разкази. Писах за едно момче, което пораснало и станало толкова космато, че хората го преследвали заради козината му. Налагало се да се крие по дърветата и така се влюбил в една птичка, която си мислела, че той е 150-килограмова горила. Писах за сиамски близначки, едната от които беше влюбена в мен. Мислех си, че сексуалните сцени са изключително оригинални. И все пак. Когато пораснах, реших, че искам да стана истински писател. Опитах се да пиша за истински неща. Исках да опиша света, защото животът в един неописан свят бе прекалено самотен. Преди да навърша двайсет и една, вече бях написал три книги; кой знае какво е станало с тях.

Първата разказваше за Слоним, града, в който живеех, който веднъж беше в Полша, друг път в Русия. Нарисувах и карта за корицата, сложих номера и имена на къщите и магазините: Кипнис, месарят; Гродзенски, шивачът; тук пък живееше Фишл Шапиро, който беше или велик цадик, или велик идиот - никой не се наемаше да реши; там бяха и площадът, поляната, където играехме, тук реката се разширяваше, там стесняваше; тук пък започваше гората с дървото, на което се обеси Бейла Аш, едно тук, друго там. И все пак. Когато я дадох на единствения човек в Слоним, чието мнение ме интересуваше, тя просто сви рамене и каза, че по ѝ харесва, като си измислям разни неща. Написах втора книга, в която всичко си измислих. Изпълних я с крилати хора, дървета с корени в небето, хора, които забравят имената си, и такива, които нищо не могат да забравят. Дори си измислих думи. Когато свърших, тичах по целия път до дома ѝ. Втурнах се през вратата, взех по три стъпала нагоре и я връчих на единствения човек в Слоним, чието мнение ме интересуваше. Подпрях се на стената и се взирах в лицето ѝ, докато четеше. Минаха часове. Свлякох се на пода. Продължи да чете. После каза, че може би не трябва да си измислям чак всичко, защото така е трудно да се повярва на каквото и да било.

Друг на мое място би се отказал. Аз започнах отначало. Този път не пишех за истински неща, не пишех и за въображаеми. Пишех за единственото нещо, което познавах. Страниците се трупаха. Дори след като единственият човек в Слоним, чието мнение ме интересуваше, замина за Америка, аз продължих да изпълвам страници с нейното име. След като тя замина, всичко се разпадна. Нито един евреин не беше в безопасност. Носеха се слухове за невъобразими неща и понеже не можехме да ги въобразим, не им повярвахме, докато вече не беше прекалено късно и нямахме избор. Аз работех в Минск, но ме уволниха и се върнах в Слоним. Германците напредваха на изток. Приближаваха с всеки изминал ден. Сутринта, когато чухме приближаването на танковете, майка ми каза да се скрия в гората. Исках да взема с мен и по-малкия си брат, който беше само на тринайсет, но тя каза, че ще го доведе. Защо я послушах? Защото така беше по-лесно? Изтичах в гората. Притаих се. В далечината лаеха кучета. Минаха часове. После чух изстрелите. Толкова много изстрели. Не викаха - не знам защо. А може би аз не можех да ги чуя. После - само тишина. Тялото ми беше безчувствено, спомням си вкуса на кръв в устата си. Не знам колко време е минало. Дни. Повече не се върнах. Когато отново се изправих на крака, бях изгубил единствената частица от себе си, която някога се бе смятала за способна да намери думи да опише и най-малката проява на живота.
И все пак.

Няколко месеца след сърдечния удар и петдесет и седем години след като се бях отказал, прописах отново. Заради самия себе си, не заради някой друг, и точно там бе разликата. Нямаше значение дали ще намеря точните думи, нещо повече - знаех, че е невъзможно. А понеже приех, че онова, което някога съм смятал за възможно, всъщност не е, и защото знаех, че никога няма да покажа и думичка на никого, написах едно изречение:
Имало едно време едно момче."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "История на любовта", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Разкази. Пътеписи - Иван Вазов - книга

Разкази. Пътеписи


Иван Вазов

Дамян Яков
Цена:  7.00 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи - "Един кът от Стара планина", "Великата Рилска пустиня", "В недрата на Родопите", "От Марица до Тунджа", "Седем престола", "Разходка до Искър", "Витоша", "Розовата долина и Тунджа". Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите - исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, ...
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цена:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Декамерон - Джовани Бокачо - книга

Декамерон


Джовани Бокачо

Пан
Цена:  4.20 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание. ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Мечо Пух - А. А. Милн - книга

Мечо Пух


А. А. Милн

Пан
Цена:  6.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Плюшените играчки на Кристофър Робин оживяват в приказките, които баща му разказва всяка вечер пред камината. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга, Заю и Бухала са весели и забавни, а понякога малко страшни. ...
Приключенията на Лукчо - Джани Родари - книга

Приключенията на Лукчо


Джани Родари

Пан
Цена:  5.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
В този приказен роман са разказани приключенията на малкия, но храбър Лукчо, който се опълчва срещу тиранията на алчните владетели принц Лимон, барон Портокал, дук Мандарин, както във всяка приказка, доброто и справедливостта накрая побеждават. ...
Господинът - Е. Л. Джеймс - книга

Господинът


Е. Л. Джеймс

Бард
Цена:  19.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Потопете се в една страстна любовна история... ... "Господинът" е вълнуващият нов роман на Е. Л. Джеймс, авторка на феноменалната бестселър трилогия "Петдесет нюанса". Лондон, 2019 г. Животът на Максим Тревелян е лек. Той е красив аристократ, богат, никога не е работил и рядко спи сам. Всичко това се променя, когато той внезапно наследява семейната титла, богатство и имения - както и всички отговорности. Максим не е подготвен за тази роля. Най-голямото предизвикателство обаче е да се пребори с тайнствена млада жена, наскоро пристигнала в Англия, която притежава единствено опасно и проблемно ...
Дон Жуан - Джордж Гордън Байрон - книга

Дон Жуан


Джордж Гордън Байрон

Пан
Цена:  5.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Избрани творби - Христо Ботев - Христо Ботев - книга

Избрани творби - Христо Ботев


Христо Ботев

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание. ... По думите на друг известен български радетел Захари Стоянов, каквото и да е написал Христо Ботев, каквото и да е казал, душата му всецяло е участвала в думите му, в плача му, в смеха му... Настоящата книга включва стихотворения, сатирична проза, критика, книгопис и публицистика от Ботев. Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни ...

История на любовта


Никол Краус

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  17.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 19-11-2019 г., Сряда 20-11-2019 г. или
Четвъртък 21-11-2019 г.
Продукт#209187
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена29-09-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници304
Размери13.00 / 20.00 / 2.00 cm
Тегло0.341 kg
EAN9786190200826
ISBN9786190200826
Описание
"Наистина, няма много за разказване.
Той беше велик писател.
Влюби се.
Любовта бе неговият живот."

С тези думи Никол Краус завършва своя роман и те отекват като звън в душата на читателя. Но в "История на любовта" има много за разказване. Отдавна изгубена книга се появява отново и свързва по необясним начин един старец, който иска да се срещне със сина си, неподозиращ за неговото съществуване, и младо момиче, което се опитва да намери лек за самотата на овдовялата си майка.

Всяка вечер Лео Гурски тропа по радиатора си, за да даде знак на съседите от горния етаж, че още е жив. Прави всякакви чудати неща, за да го забележат - какво ли не бихме направили ние, хората, за да не останем незабелязани, прах, издухан от вятъра без следа? Но това невинаги е било така - навремето в родното си село в Полша той се влюбва и написва роман за своята любима, Алма. Шейсет години по-късно, на един цял свят разстояние, четиринайсетгодишно момиче, кръстено на героинята от въпросната книга, се впуска в странно приключение - да открие съименницата си и да съхрани своето семейство.

Кой всъщност е написал този роман, "История на любовта"? Персонажите имат ли реални прототипи? Разказ след разказ съдбите на герои от различни страни - от Полша, през Израел, до Чили и САЩ - се преплитат, хора се раждат и умират, изгубват любовта и я намират, един след друг се разкриват нови факти като в съвършена литературна мистерия.

Главен герой е по-скоро книгата и постепенно тя става по-реална и по-важна от своя автор. Всеки, разгърнал страниците ѝ, се променя и това не е под контрола на нейния създател. "Кога ще разбереш, писателю, че няма думи за абсолютно всичко, пита първата Алма своя любим. Винаги остава нещо, което трябва да допише някой друг. Читателят". Виртуозно и с много въображение Никол Краус сплита сюжетите в "История на любовта", за да постигне върховно изживяване с изумителна дълбочина и да ни накара да се запитаме кой всъщност създава реалността...

Никол Краус е родена през 1974 г. в Ню Йорк. Учила е в Станфордския университет в Калифорния и в Оксфорд. Публикувала е поезия, разкази, отличени с награди и включени в антологии. Първият ѝ роман остава незабелязан, но вторият, "История на любовта", ѝ носи световна известност. Публикуван е в над 25 страни, оглавява множество класации и е носител на редица награди в САЩ и Великобритания. Никол Краус живее в Бруклин със съпруга и детето си.
Откъс от книгата
"Последните думи на света

Утре - вдругиден, като ми дойде времето, в некролога ми вероятно ще пише Лео Гурски остави след себе си апартамент с боклуци. Изненадващо е, че още не съм се погребал жив. Жилището не е голямо. Едвам успявам да опазя тясна пътечка от леглото до тоалетната, от тоалетната до кухненската маса и от масата до външната врата. Да стигна от тоалетната до външната врата е невъзможно - първо трябва да заобиколя кухненската маса. Харесва ми да мисля за дома си като за бейзболно игрище: тоалетната - първа база, кухненската маса - втора, входната врата - трета. Ако се позвъни на вратата, докато си лежа, трябва да мина през тоалетната и масата, за да отворя. Ако е Бруно, го пускам, без да кажа дума, после се стрелвам обратно към леглото, следван от окуражителния рев на невидимата тълпа в главата си. Често се питам кой последен ще ме види жив. Лично аз бих заложил на момчето за доставки от близкия китайски ресторант. Четири вечери седмично поръчвам храна за къщи. Всеки път играя голямо театро, уж не мога да си намеря портфейла. Момчето стои чинно с мазната торба на вратата, а аз се чудя дали това е вечерта, когато ще доям пролетните рулца, ще си легна и ще получа сърдечен удар в съня си.

Старая се да ме забележат. Понякога, докато се разхождам, решавам да си купя сок, дори и да не ми се пие. Ако има много хора в магазина, задължително разпилявам всички монети по пода. После на четири крака. Доста усилия ми коства да клекна, а още толкова - да стана. И все пак. Може би изглеждам като глупак. Или пък влизам в "Атлитс Фут" и казвам:
– Какви маратонки можете да ми предложите? - Продавачът ме поглежда като да съм мижитурка (аз не че не съм) и ме насочва към единствения чифт "Рокпорт" в магазина - нещо в ярко бяло.
– О не! - отвръщам аз.
– Тези вече ги имам.
После отивам до рафта с "Рийбок", избирам си нещо, което бегло напомня обувки, по-скоро гумени ботуши, и искам номер 43. Младежът ме поглежда отново, този път по-внимателно. Взира се в мен дълго и настойчиво.
– Номер 43! - повтарям аз, стиснал обувката.
Той поклаща глава, влиза в склада и докато се върне, аз вече съм си събул единия чорап. Навивам крачолите и си поглеждам жалките издатъци, наречени стъпала, после настъпва неловко мълчание, от което става ясно, че чакам той да ми нахлузи маратонката. Никога не купувам. Искам просто да не умра незабелязан.

Преди няколко месеца видях във вестника обява със следния текст: "Търси се гол модел за курс по рисуване. 15 долара на час". Звучеше прекалено хубаво, за да е истина. Да ме гледат толкова дълго. Толкова много хора. Обадих се. Някаква жена ми каза да отида идния вторник. Опитах се да опиша как изглеждам, но тя не беше заинтересована.
– Няма изисквания - прекъсна ме тя.

Дните минаваха бавно. Казах на Бруно, но той реши, че ще се записвам на уроци по рисуване, за да гледам голи момичета. Не пожела да разбере истината. "И циците ли си показват?
- попита той. Свих рамене. - И там долу?"
След като госпожа Фрейд от четвъртия етаж почина и я намериха едва на третия ден, с Бруно започнахме да се наглеждаме. Намирахме си поводи: "Свърши ми тоалетната хартия", казвах аз, когато Бруно отвореше вратата. Минаваше ден. Почукване на моята врата. "Загубих програмата за телевизията", обясняваше той и аз отивах да донеса моята, макар да знаех, че неговата си е на обичайното място на канапето. Веднъж слезе в неделя следобед.
– Трябва ми чаша брашно.
– Ти не можеш да готвиш! - не се сдържах, макар да беше доста грубо.
Последва тишина. Бруно ме погледна в право в очите.
– Нищо не знаеш ти. Ще пека кекс.

Когато пристигнах в Америка, не познавах почти никого, с изключение на един втори братовчед, ключар. Започнах работа при него. Да беше обущар, обущар щях да стана; ако ринеше боклук, и аз щях да рина. Но беше ключар. Научи ме на занаята. Работехме двамата заедно, но една година внезапно заболя от туберкулоза, наложи се да му изрежат дроба, вдигна 42 градуса температура и умря. Аз поех бизнеса. Изпращах половината печалба на вдовицата му, дори след като се омъжи за някакъв лекар и се премести в Бей Сайд. Останах в занаята повече от петдесет години. Не си бях представял точно това. И все пак. Истината е, че започна да ми харесва. Помагах на тези, които са се заключили отвън, на други пък помагах да държат навън онова, което не искат да пуснат в дома си, за да спят спокойно.

Един ден се бях загледал през прозореца. Може да съм блял в небето. И най-големия глупак да изтупаш на прозореца - ето ти Спиноза. Следобедът мина, започна да се здрачава. Протегнах се да запаля лампата и внезапно сякаш слон настъпи сърцето ми. Паднах на колене. Изглежда, все пак нямаше да живея вечно. Измина една минута. После втора. И още една. Запълзях към телефона.
Двайсет и пет процента от сърдечния ми мускул умряха. Възстановявах се доста време, но така и не се върнах към работата. Мина цяла година. Усещах как времето си лети. Взирах се през прозореца. Гледах как есента преминава в зима. Зимата в пролет. Понякога Бруно слизаше да поседи при мен. Познаваме се от деца, съученици сме. Той беше един от най-добрите ми приятели - с дебели очила, рижа коса, която мразеше, и глас, който ставаше писклив, когато се развълнува. Не знаех, че е още жив, докато един ден, както си вървях по Ист Бродуей, не чух гласа му. Обърнах се. Беше с гръб към мен, стоеше пред магазина за плодове и питаше колко струва нещо си. Отначало реших, че ми се причува, откъде щеше да се вземе тук приятелят ми от детинство? Замръзнах на място на тротоара. Той отдавна трябваше да е два метра под земята. А аз бях в Съединените щати, ето "Макдоналдс" е отсреща! Но за всеки случай изчаках. Ако го бях видял в лице, нямаше да го позная. И все пак. Походката му не можеше да се сбърка. Щеше да ме задмине, протегнах ръка. Не знаех какво правя, може би наистина се бях припознал, но го дръпнах за ръкава.
– Бруно - промълвих.
Той спря и се обърна. Отначало изглеждаше изплашен, после объркан.
– Бруно. - Погледна ме. Очите му бавно се насълзиха. Сграбчих и другата му ръка - държах един ръкав и една ръка. - Бруно. - Започна да трепери. Докосна бузата ми. Стояхме насред тротоара, хората минаваха забързано, беше топъл юнски ден. Косата му беше оредяла и снежнобяла. Изпусна плодовете. Бруно.

След няколко години жена му почина. Старото жилище не му понасяше - всичко му напомняше за нея, така че, когато на горния етаж при мен се освободи един апартамент, се премести. Често седяхме на кухненската маса. Понякога следобедът минаваше, без да пророним дума. А ако говорехме, никога не беше на идиш. Думите от детството ни станаха непознати - не можехме да ги използваме по същия начин и затова предпочитахме изобщо да не ги използваме. Животът изискваше нов език.
Бруно, верният стар приятел. Не съм казал достатъчно за него. Стига ли да река, че е неописуем? Не. По-добре да опитам и да не успея, отколкото изобщо да не опитам. Пухкавата бяла коса, която пърха около черепа като глухарче на вятъра. Много пъти, Бруно, съм се изкушавал да духна главата ти и да си пожелая нещо. Само жалките ми остатъци от приличие ме спират. Или по-добре да започна с ръста ти - миниатюрен. В добрите си дни едва достигаш до гърдите ми. Или може би с очилата, които намери в някаква кутия и обяви за свои - огромни кръгове, които толкова уголемяват очите ти, че обичайната ти реакция изглежда 4,5 по скалата на Рихтер? Очилата са женски, Бруно! Сърце не ми даваше да ти кажа. Много пъти съм опитвал. Има и още нещо. Когато бяхме млади, ти беше по-добрият писател. Тогава бях прекалено горд да си призная. И все пак. Знаех го. Вярвай ми, знаех тогава, знам и сега. Боли ме, като помисля, че така и не ти признах, а и като се сетя за всичко, което можеше да станеш. Прости ми, Бруно. Моят най-стар приятел. Най-добрият. Не бях справедлив към теб. Ти беше такава утеха в залеза на живота ми. Ти, най-вече ти, който щеше да намериш точните думи.

Веднъж, преди много време, намерих Бруно проснат в средата на хола, а до него празно шише от хапчета. Беше му дошло до гуша. Искаше да заспи завинаги. На гърдите си беше залепил бележка с три думи: СБОГОМ, ОБИЧНИ МОИ.
– Не, Бруно, Не, Не, Не, Не, Не, Не, Не! - Ударих му шамар. Клепачите му трепнаха и се отвориха. Погледът му беше празен и объркан. - Събуди се, дебела тикво! - извиках. - Чуваш ли ме? Събуди се!
Клепачите му бавно се затвориха отново. Обадих се на 911. Напълних купа студена вода и я лиснах в лицето му. Допрях глава до сърцето. Много отдалече се чу глухо размърдване. Пристигна линейка. В болницата му промиха стомаха.
– Защо изгълтахте толкова хапчета? - попита лекарят.
Бруно, болен, изтощен, вдигна поглед спокойно.
– Вие как мислите, защо изпих толкова хапчета?! - изпищя той. Болничната стая се умълча; всички се взираха в него.
Бруно изстена и се обърна към стената. Вечерта го сложих да си легне.
– Бруно - започнах.
– Съжалявам. Толкова беше егоистично. - Въздъхнах и понечих да си тръгна.
– Остани с мен! - изплака той.

Повече не споменахме станалото. Така, както никога не споменавахме детството, мечтите, които имахме и загубихме, всичко, което се случи, и онова, което не се случи.
Веднъж си седяхме и мълчахме. Внезапно единият се разсмя. Беше заразително. Смеехме се без причина, продължихме да се кикотим и само след миг вече се клатехме в креслата, давехме се и виехме от смях, а по лицата ни се стичаха сълзи. На слабините ми се появи мокро петно и това усили смеха ни, заудрях по масата, едва си поемах дъх. Може би така ще си отида, в пристъп на смях, какво по-добро от това, засмян и разплакан, засмян и с песен на уста, засмян, за да не забравя, че съм сам, че това е краят на живота ми, че смъртта ме чака зад вратата.

Като дете обичах да пиша. Само с това исках да се занимавам, когато порасна. Измислях си герои и изпълвах тетрадки с техните разкази. Писах за едно момче, което пораснало и станало толкова космато, че хората го преследвали заради козината му. Налагало се да се крие по дърветата и така се влюбил в една птичка, която си мислела, че той е 150-килограмова горила. Писах за сиамски близначки, едната от които беше влюбена в мен. Мислех си, че сексуалните сцени са изключително оригинални. И все пак. Когато пораснах, реших, че искам да стана истински писател. Опитах се да пиша за истински неща. Исках да опиша света, защото животът в един неописан свят бе прекалено самотен. Преди да навърша двайсет и една, вече бях написал три книги; кой знае какво е станало с тях.

Първата разказваше за Слоним, града, в който живеех, който веднъж беше в Полша, друг път в Русия. Нарисувах и карта за корицата, сложих номера и имена на къщите и магазините: Кипнис, месарят; Гродзенски, шивачът; тук пък живееше Фишл Шапиро, който беше или велик цадик, или велик идиот - никой не се наемаше да реши; там бяха и площадът, поляната, където играехме, тук реката се разширяваше, там стесняваше; тук пък започваше гората с дървото, на което се обеси Бейла Аш, едно тук, друго там. И все пак. Когато я дадох на единствения човек в Слоним, чието мнение ме интересуваше, тя просто сви рамене и каза, че по ѝ харесва, като си измислям разни неща. Написах втора книга, в която всичко си измислих. Изпълних я с крилати хора, дървета с корени в небето, хора, които забравят имената си, и такива, които нищо не могат да забравят. Дори си измислих думи. Когато свърших, тичах по целия път до дома ѝ. Втурнах се през вратата, взех по три стъпала нагоре и я връчих на единствения човек в Слоним, чието мнение ме интересуваше. Подпрях се на стената и се взирах в лицето ѝ, докато четеше. Минаха часове. Свлякох се на пода. Продължи да чете. После каза, че може би не трябва да си измислям чак всичко, защото така е трудно да се повярва на каквото и да било.

Друг на мое място би се отказал. Аз започнах отначало. Този път не пишех за истински неща, не пишех и за въображаеми. Пишех за единственото нещо, което познавах. Страниците се трупаха. Дори след като единственият човек в Слоним, чието мнение ме интересуваше, замина за Америка, аз продължих да изпълвам страници с нейното име. След като тя замина, всичко се разпадна. Нито един евреин не беше в безопасност. Носеха се слухове за невъобразими неща и понеже не можехме да ги въобразим, не им повярвахме, докато вече не беше прекалено късно и нямахме избор. Аз работех в Минск, но ме уволниха и се върнах в Слоним. Германците напредваха на изток. Приближаваха с всеки изминал ден. Сутринта, когато чухме приближаването на танковете, майка ми каза да се скрия в гората. Исках да взема с мен и по-малкия си брат, който беше само на тринайсет, но тя каза, че ще го доведе. Защо я послушах? Защото така беше по-лесно? Изтичах в гората. Притаих се. В далечината лаеха кучета. Минаха часове. После чух изстрелите. Толкова много изстрели. Не викаха - не знам защо. А може би аз не можех да ги чуя. После - само тишина. Тялото ми беше безчувствено, спомням си вкуса на кръв в устата си. Не знам колко време е минало. Дни. Повече не се върнах. Когато отново се изправих на крака, бях изгубил единствената частица от себе си, която някога се бе смятала за способна да намери думи да опише и най-малката проява на живота.
И все пак.

Няколко месеца след сърдечния удар и петдесет и седем години след като се бях отказал, прописах отново. Заради самия себе си, не заради някой друг, и точно там бе разликата. Нямаше значение дали ще намеря точните думи, нещо повече - знаех, че е невъзможно. А понеже приех, че онова, което някога съм смятал за възможно, всъщност не е, и защото знаех, че никога няма да покажа и думичка на никого, написах едно изречение:
Имало едно време едно момче."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги за Свети Валентин
Любовта на поета в стихове и писма: Не бой се и ела
Пейо Яворов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.99 лв.
Камасутра
Ватсаяна Маланага
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  29.90 лв.
Любов и астрология
Марияна Добранова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Любовта - посланик на доброто
Елина Капинова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  18.00 лв.
Остров за двама. Стихове
Димитър Христов
Цена:  10.00 лв.
Любовта на поета в стихове и писма: До моето първо либе
Христо Ботев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.99 лв.
Catana Comics: Мигове любов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Дневник на необикновената жена
Моника Василева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  13.00 лв.
Любов и черен пипер
Димитър Шумналиев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.99 лв.
Купидон е алкохолик. Поезия
Мариела Ганчовска
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  8.88 лв.
Книга за любовта. Разкази и новели
Иван Бунин, Антон Чехов, Александър Куприн
Стандартна цена 19.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.20 лв.
Очевидната скрита истина за любовта
Хули Леонис
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.99 лв.
Още книги за Свети Валентин
Други интересни предложения
Любов
Исабел Алиенде
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Тя и той
Марк Леви
Стандартна цена 16.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  12.80 лв.
Миг като вечност. Поезия
Георги Константинов
Цена:  11.95 лв.
С любов за секса - комплект от двe малки томчета
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  9.90 лв.
Любов в Бретан
Нина Георге
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.95 лв.
Творци на съвпадения
Йов Блум
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Малка книжка за сватбата и след това
Александър Петров, Мая Манчева, Иван Първанов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  7.00 лв.
Малка книжка за приятелството
Александър Петров
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Обича ме, не ме обича
Дамян Дамянов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Кама Сутра
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.99 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Ловецът на хвърчила
Халед Хосейни
Без компромис?
Крис Вос, Тал Раз
Аз съм българка
Излезе колекция с 40 невероятни истории на смели, умни и достойни българки.
Сам вкъщи - книга
Излиза илюстровано издание "Сам вкъщи", базирано на едноименния филм.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво