Щастлив съм

Щастлив съм е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90^-те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от нестихващия поток приключения с верни приятели.

Семейството не е ДНК, общи гени или кръвна група. Семейството е грижа, любов, всеотдайност. В живота най-важни са хората, които не пускат ръката ни до последно, с които споделяме радост и болка.

"Щастлив съм носи в себе си възклицанието на възторга от живота, по детски чист и изпълен с надежда. Това са думи, които се изричат въпреки всичко или заради всичко. А Максим, героят на тази светла книга, ги изпълва и с устрем и сила да продължи напред, приел истината и готов за светлината на утрешния ден. Кой съм аз?, Откъде идвам?, Къде са корените ми? - въпроси, чиито отговори той открива и разбира, че те могат и да са болезнени, но без тях не може. Не може и без други две важни неща - семейството и приятелите. За тях като устои също ни напомня дебютната книга на Борислава Анотонова. Както и за това колко е важно да се борим за смисъла на думи като Щастлив съм. Този роман е важен, защото е истински и засяга тема, която в едни други времена беше табу за обществото, а в наши дни е все по-обговаряна, но сякаш все така неясна. И е твърде вероятно да помогне на онези хора, за които тя по един или друг начин е важна. В този смисъл Щастлив съм не е просто художествено претворяване на реалността, а и огледало, което лекува с мъдрост."
Ива Спиридонова

Романът е част от колекцията Лястовици на издателство Библиотека България.

"Летата си приличат. Приличат си по първия и последния ден - ето толкова си приличат. Онези лета, към които се връщаме с мечтателна усмивка. И които ни се струват като приказни корабокрушенски острови между учебни години, преливащи от дразнещия звън на будилник и купищата тягостни домашни. Летата с аромат на морски залези и крясъци на чайки. Обрисувани с ярките цветове на приключения и смях с верни приятели. Върху това платно неизбежно се е прокраднала по някоя друга неволя като болезнено издрано коляно или гениална лудория, свършваща в полицейския участък.

Лета като моето от шести срещу седми клас, в което имаше и... разбулена тайна. Същото, в което преоткрих себе си и моето семейство и в което събрах сили да се изправя срещу надвисналите страхове.

Лятото на 1992 година, което не бих могъл да забравя и за което искам да ви разкажа. Онова, в което ми се наложи да порасна, за да достигам мечтите си отново."
Из книгата