Вила Пасифика

След „Улица без име” (2008) и „Любов в земята на Мидас” (2010) Капка Касабова ни изненадва с неочаквана история и тематика в романа „Вила Пасифика”. Подобно на Исабел Алиенде, премерено и красноречиво без излишни украшения, авторката ни потапя в интригуващ сюжет за нашите най-съкровени страхове. Романът ни отвежда в Южна Америка, на пътешествие с авторката на пътеводителя „Самотната планета”. Уте е финландка, отдадена на точността и прецизността, тръгнала на мисия – търси факти, за да актуализира поредното издание за една неназована страна по Тихоокеанското крайбрежие. Вила Пасифика е необичаен животински резерват, основан от двама отчаяно пристрастени към никотина пушачи. Нейната работа е да превърне света, който открива, в нещо годно за консумация и приемливо за през отпуската. Крайбрежният курорт обаче се оказва странна и зловеща местност, в която пребиваването е изпитание за човешкото озлобление, ненавист, уязвимост и похот.

"Можете буквално да почувствате парата, която се вдига от страниците – благоуханни от тропическата жега, като тучната зеленина, сковала в своя плен Вила Пасифика, филизите на този роман се увиват около читателя и го въвличат навътре."
TV New Zealand

"Вила Пасифика" е приятно изненадваща, дръзка история, нападаща доста табута, без обаче изобщо да ни налага мнението си. Тя създава напрегната атмосфера, с която дори и Едгар По би се могъл да се гордее."
Writers Hub

Капка Касабова е родена през 1973 г. в София. През 1990 г. семейството й се премества да живее в Англия, а по-късно се установява в Нова Зеландия. Издала е на английски език четири стихосбирки, два романа и множество пътеписи. През 2000 г. дебютният й роман "Разузнаване" печели литературната награда за Най-добра първа книга в Югоизточна Азия и региона на Южния Пасифик. Във Великобритания дебютната й книга е "Улица без име", оценена високо от критика и читатели.

Капка Касабова (1973) пише поезия, романи, разкази, есета и художествена документалистика. Нейната територия са междите, пресичанията, последиците. Сърцевината на нейното творчество е импулсът да осъществи смислена среща с места и хора. Последното десетилетие посвещава на книги, които постепенно оформят корпуса на една балканска четирилогия с неповторима литературна форма. В писането си Капка оплита антропология, екология, ботаника, история, историография, география, психология, като изследва родовата памет, човека, природата и геополитическите процеси в конкретен регион от южните Балкани.

Балканската ѝ поредица започва с Граница (2017), която се утвърждава като съвременна европейска класика в жанра на художествената документалистика, изучавана е в университети, носител е на множество британски и европейски награди, включително наградата на Британската академия и френската награда за пътеписна литература Никола Бувие. Към езерото (2020) е втората книга от четирилогията - едновременно лично пътуване и размисъл върху паметта, противопоставянето и помирението. Представена е по Би Би Си като книга на седмицата и е номинирана за шотландската награда Highland Book Prize. Печели наградата за най-добра чуждестранна книга на годината във Франция. Следват Еликсир (2023) и Анима (2024), които изследват симбиотичния свят на хора, растения, животни и природа и търсят пътища към колективното изцеление.

Капка е родена в София. През 1992 г. семейството ѝ емигрира в Нова Зеландия, където тя завършва френска, а по-късно и английска литература и творческо писане, а английският език постепенно се превръща в основния ѝ литературен език. На български са издадени още автобиографичните романи Улица без име и Дванайсет минути любов. История с танго, както и романите Вила Пасифика и Любов в земята на Мидас. Балканската четирилогия постепенно се превежда на множество европейски и други езици. От 2005 г. Капка живее в Шотландия. През 2026 г. се очаква да излезе първата ѝ книга чието действие се развива в Шотландия, продължавайки големите теми на балканската четирилогия - за земята и хората.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525