Функционално-семантични и модални особености на независимите Да-изречения в съвременния български език. ... |
|
|
Помагалото е предназначено за всички студенти, изучаващи Българска диалектология. То ще бъде от полза и за изучаващите дисциплини като антропология, етнография, фолклор и други, както и за всички, които се интересуват от диалектното разнообразие на българския език. Упътването за анализ на диалектен текст е написано от Георги Колев и Петър Шишков. Подборът на текстовете, обясненията на думите и примерният анализ на диалектен текст са дело на Георги Колев. ... |
|
|
Diana Yankova, Ph.D., is currently Associate Professor at the English Studies Department, New Bulgarian University, Sofia. She has been involved in legal language research for over 15 years now focusing on the culture-bound, genre-specific, and comparative aspects of prescriptive legal texts in common law, continental law and supranational law. What follows is an endeavor to delineate, classify and characterize statutory texts in English contingent on the various legal contexts they originate in. It is an interdisciplinary applied linguistics study straddling the border of language and comparative law that requires ... |
|
|
Книгата се състои от десетки очерци и кратки сведения за възрожденски книжовници, обединявани по направления на деятелност. Наред с биографичните данни прозвучават гласовете на съвременници, включват се изказвания и тези на по-късни изследователи, цитират се откъси от техни творби или публикации. В разказа за тях има белези от нашата народопсихология, които имат проекция и в по-новите времена. За ориентация по отношение на разностранните им проявления от полза е приложеният към труда именен показалец. Структурата на цялостното изложение следва хронологията, в която се разгръща възрожденската книжнина. Съдържанието ... |
|
|
Книгата обобщава теоритичните наблюдения в четири глави: В глава първа се представят характерните особености на явлението семантична омонимия и се посочва мястото ѝ сред останалите типове омонимия. В глава втора се разглеждат признаците, по които се различават едно от друго двете семантични явления полисемия и омонимия. В глава трета се прави опит за създаване на теория на семантичните омоними в българския език. В глава четвърта се анализира събрания материал на основата на два признака: произход на семантичните омоними и тип изчезнало семантично свързващо звено. Класификацията отделя типовете семантични ... |
|
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
|
Второ разширено и допълнено издание. ... Българската ономастична наука отдавна се нуждае от справочник, който да представя най-важните ономастични термини. Така се стигна до изработването на един специфичен труд, който да описва в азбучен ред ономастичната терминология и да разглежда всички особености на българската онимия. ... |
|
|
Сборник в чест на професор Петко Д. Петков. Професор Петко Д. Петков е български учен със значителен принос в изследването на старобългарския език и историята на българския език, българското и славянското средновековно ръкописно наследство. Негова мисия е проучването и популяризирането на двете български органични ръкописни сбирки - рилската и зографската. В резултат от многобройните му пътувания до двата манастира, заедно с други български изследователи, ръкописите от Рилския и Зографския манастир бяха дигитализирани и вече са достъпни за учените от цял свят. При работата с тези ръкописи самият Петко Петков откри, ... |
|
|
Монографията За фонологичния статус на меките съгласни във влашкия диалект в Северозападна България разглежда проблема за наличието на меки консонанти във влашкия диалект, използван в селищата на северозапад от гр. Видин. В изследването с термина влашки диалект се означава разговорната реч на билингвите от крайния български Северозапад, която в основата си е румънски по произход диалект, силно повлиян на всички равнища (и най-вече на лексикално) от българския език. Заради интерференцията от българския език, този дакорумънски диалект (в диахронен план) днес вече не съвпада напълно с нито един от румънските диалекти на ... |
|
|
Въз основа на корпус от обществено-политическа лексика в областта на миграцията. В настоящата книга се изследват структурните и семантичните особености на композиционно оформените съществителни имена в шведския език в съпоставка с българския език на основата на корпус от 656 шведски лексикални единици и техните български преводни съответствия. Корпусът е набран от документи на Европейския съюз и включва терминологична лексика с акцент върху темите за миграцията и предоставянето на убежище. Резултатите от изследването могат да бъдат използвани в приложната лингвистика, преводаческата практика и терминологичната ... |
|
|
Съставители: Виктор Тодоров, Галина Евстатиева. ... "Главите на настоящата книга разглеждат културната диглосия и културната раздвоеност като общ знаменател при разбирането на три ключови взаимно преплитащи се дихотомии в арабистиката и ислямознанието: приемственост и промяна, норма и практика, сакрално и профанно. Цялото развитие на арабските общества, преплетено с това на други народи от Близкия изток и Северна Африка от появата на исляма в началото на VII век сл. Хр. до наши дни, може да се разглежда като история на една забележителна културна раздвоеност. Тя често приема формата на двойственост не само в ... |
|
|
Българско-полски паралели. Съпоставка на българските и полските фразеологични единици, свързани с християнството в контекста на тяхната културна обусловеност."Българската и полската езикова общност принадлежат като цяло към културно-религиозния кръг на християнството. През 864 година княз Борис започва покръстването на българите, като под влияние на политическата обстановка приема християнството от Византия. Полша започва процес на християнизация век по-късно - през 966 г., и отново по политически причини се насочва към римското папство. Както в България, така и в Полша, за да се наложи като всеобща религия, ... |
