Българско-полски паралели. Съпоставка на българските и полските фразеологични единици, свързани с християнството в контекста на тяхната културна обусловеност."Българската и полската езикова общност принадлежат като цяло към културно-религиозния кръг на християнството. През 864 година княз Борис започва покръстването на българите, като под влияние на политическата обстановка приема християнството от Византия. Полша започва процес на християнизация век по-късно - през 966 г., и отново по политически причини се насочва към римското папство. Както в България, така и в Полша, за да се наложи като всеобща религия, ... |
|
|
В книга 33 темата на броя е популярната литература."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Цел на настоящото проучване на проф. Симеон Янев са пародията и пародийното с присъствието и изявите им в една смятана за непародийна литература - българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучвания върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многобройни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже - в повече от двестагодишната си нова история българската литература не познава ... |
|
|
Късните преписи на Паисиевата История до Търновския край отразяват последния етап на преписи, комбиниращи повече от един по-ранни преписи и компилации и представят общи особености на източните говори. Имат второстепенна, съпътстваща роля в процесите на формирането на новобългарския книжовен език. Ния Радева (доцент, доктор) е преподавател във Великотърновския университет по история на новобългарския книжовен език, съвременен български език и езикова култура. Научните ѝ интереси са свързани с историята на българския език, с историята на новобългарския книжовен език, както и с процеси, протичащи в диалектите в ... |
|
|
Мариета Ботева е преподавател по реторика във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Предлага това ръководство на желаещите да произнесат политическа или съдебна реч. Като илюстративен материал се използват речи, произнесени от известни личности и студенти по право, философия, политология, психология. ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Българският език - история и съвременност на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Манипулативен потенциал на средствата за квантификация в съвременния български език от Силвия Коева на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
"Проблемът, който авторката изследва в представената книга, е актуален и значим за съвременното обучение по немски език в България. Предложеният монографичен труд се отличава с много стегната и логична структура. Обемът на включените в библиографията заглавия е впечатляващ и доказва осведомеността на авторката по разработвания проблем. Като всяко методическо изследване и това стъпва върху теоретични схващания на базисни на методиката науки - лингвистика, психология, дидактика. Разглеждат се схващанията за текста като обект на изследване в текстовата лингвистика. Обект на анализ са и психологическите особености на ... |
|
|
Съпоставителен анализ на фразеологизмите в новогръцкия и българския език от Румен Рикевски на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Когнитивно изследване. Научният интерес към пространството, времето и движението датира от най-дълбока древност. Неразривната връзка между тях отдавна е установена в науката. Още Аристотел определя времето като число на движението или мяра на движението (Аристотель 1981: 94; 96). Често пространството и времето се определят едно чрез друго. В началото на XX век обективната взаимосвързаност на пространството и времето е установена от теорията на относителността на А. Айнщайн - пространството и времето не съществуват поотделно, а в универсална взаимовръзка - като две страни на единното и неделимо пространство-време. ... |
|
|
Българинът в своя езиков свят. Лингвокултурологично и етнопсихолингвистично изследване от Мария Илиева на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Comparisons and interactions within/across cultures from Ludmila Kostova, Iona Sarieva and Mihaela Irimia. ... |
