|
|
|
"Възшествието на маймуните" е скандална книга за днешна България. Опитите на екип ентусиасти да създаде съвременно училище са обречени на крушение от глупостта, кухненското властолюбив и алчността на хората, назначени или самоопределили се да решават съдбата на българското образование. Борбата е обречена и поради язвите, разяждащи самия екип, и поради дълбокото безразличие на обществото. В книгата има неочаквано сливане на възможното с невъзможното, гротескови и комични ситуации, сатиричен бекграунд, калейдоскоп от образи от всички социални и нравствени прослойки на обществото ни. "В коридора пред ... |
|
|
Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |
|
|
Официалната биография на легендарната рок група Queen излиза за първи път през 1992 г. - малко след смъртта на Фреди Меркюри. Книгата съдържа огромно количество информация за музикантите и проследява тяхното невероятно, изненадващо и главозамайващо изкачване към върха, без да скрива проблемите между тях, сблъсъците със звукозаписни компании, както и някои забавни, но и скандални истории, в които са били замесени. Двадесет години по-късно Брайън Мей и Роджър Тейлър съдействат за издаването на това допълнено и редактирано издание, съдържащо още повече снимки, факти и откъси от ексклузивни интервюта с музикантите, както и ... |
|
|
В книгата са поместени разказите "Дневникът на един журналист без дневник" и "Историята на мишлето "Б". ... "Прочетох "Апология на Сократ", когато бях на двадесет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983, и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснат, като първокласници, учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем правилно думите "смърт", "трансцедентално", " ... |
|
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
Ще се окаже ли загубата на паметта най-хубавото нещо, което ѝ се е случвало? Няколко седмици делят Алис от четиридесетия ѝ рожден ден. По време на тренировка във фитнеса тя пада, удря си главата и губи съзнание. Когато се съвзема, Алис е убедена, че е на двадесет и девет. Щастливо омъжена за Ник и бременна с първото им дете. Постепенно разбира, че инцидентът е заличил последните десет години от живота ѝ. И че жизнерадостното момиче се е превърнало във властна и раздразнителна жена на средна възраст. Жена в страхотна форма, която носи скъпи дрехи и бижута и чийто график е запълнен до последната минута. ... |
|
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
|
"На моята внучка. Мила моя Катерина, Казват, че когато носиш името на някого, наследяваш неговия характер и късмета му. Не знам дали е истина, но много ми се иска да бъдеш толкова щастлива, колкото аз съм била през живота си. Да бъдеш обградена от най-добрите приятели, да срещнеш истинската любов и да имаш най-прекрасните деца. Надявам се, че един ден, когато прелистваш тази книга, няма да се срамуваш, че носиш моето име. Обичам те!" Катерина Евро Диляна Ценова Гогова е завършила история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Журналистическата ѝ кариера започва от студентското ... |
|
|
Това е първата подобна книга, посветена на живота и творчеството на Маргарита Младенова - разказани от самата нея. Това е автобиография под формата на разговор, в която става дума за детство, образование, артистични предизвикателства, живота и пътешествията на десетки представления, срещи с учители и ученици, сънища, себенадмогване и преодоляване на всевъзможни изпитания в името на една дългогодишна любов и отдаденост - към театралния спектакъл и към правещите театрални хора."Познавам Маргарита Младенова (или Грети, както я наричат всички - студенти, актьори, режисьори, сценографи, сценични работници, композитори, ... |
|
|
30 юли 1994 година. Малък курортен град в района на Хемптънс, в щата Ню Йорк, е потресен от жестоко престъпление: убит е кметът на градчето заедно с цялото си семейство, както и млада жена, станала неволен свидетел. Случаят е поет от щатската полиция и разследването е поверено на двама млади полицаи, Джеси Розенбърг и Дерек Скот. С упоритост и амбиция те успяват да съберат достатъчно солидни улики и да разобличат убиеца, с което си спечелват уважението на колегите и дори награда за добре свършената работа. Ала двайсет години по-късно, през лятото на 2014 година, една журналистка на име Стефани Мейлър заявява на Джеси, че ... |
