С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм. През образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността. „Да откриваш ... |
|
"Невъзможно е да се опияняваш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва." Из книгата Руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето е спряло, Семьон Семьонович Голубчик - бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Защо един убиец се смята за добър човек? Как пропадаш в бездната от низост и позор и кога Злото ухае на теменужки? Йозеф Рот превежда читателите си из ада на човешката душа. Йозеф Рот (1894 - 1939), чиито романи "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините" са сред перлите на европейската литература от началото на ХХ век, рядко е давал точни данни за ... |
|
Още един от шедьоврите на новелистката Дорис Лесинг - роман за човешките копнежи и човешкото несъвършенство. ... С този роман Дорис Лесинг се завръща на места, които познава от личните си преживявания – Лондон през 60 -те години на ХХ век и постколониална Африка. Тя разказва историята на три забележителни жени от различни поколения, които търсят и откриват своя път в пленителните утопии и политическите борби от най-новата история. Франсес Ленъкс се озовава в големия дом на свекърва си Джулия, след като съпругът ѝ Джони, комунистически лидер, я изоставя с двамата им сина. Тук се събират младежи с всевъзможни ... |
|
По поемата на Хенри Уодзуърт Лонгфелоу. Преразказал: Любомир Кюмюрджиев. ... Много хора се докосват за пръв път до красотата и мъдростта на литературните класики благодарение на талантливо поднесени техни преразкази. Поемата "Песен за Хаяуата" на американеца Хенри Лонгфелоу излиза на български език преди 40 години в превод на Сидер Флорин, но - въпреки въздействащите си природни картини, образи и сюжет - е оценена от малцина. Причината се корени в архаичния стил на поета, вярно предаден от големия български преводач. Крие се в тромавия понякога стих и в претрупаната фраза, която в епохата на Лонгфелоу е ... |
|
"Джон Т. Ънгър беше от семейството, добре познато в Хадес - малко градче на река Мисисипи - от няколко поколения насам. Бащата на Джон бе защитавал шампионската си титла в множество ожесточени непрофесионални турнири по голф; госпожа Ънгър беше известна сред местните като "огън жена, огън уста" заради политическите речи; а младият Джон Т. Ънгър, който току-що беше навършил шестнадесет, бе научил всички най-модерни танци от Ню Йорк още преди да започне да носи дълги панталони. А сега, за известно време щеше да отсъства от къщи. Уважението към образователните институции в щата Ню Ингланд, което е прокоба на ... |
|
В шести том са отпечатани историческите драми: "Хенри VІ - първа част", "Хенри VІ - втора част", "Хенри - VІ - трета част", "Ричард ІІІ", "Хенри VІІІ". Съчиненията са в превод на Валери Петров. ... |
|
"Любов и изгнание. Мемоари за ранните години" на Айзак Сингър обхваща период от живота му, започващ с детството и младостта в царска Русия и Полша, болшевишката революция и пагубното влияние на комунистическите идеи, сталинските чистки, ужасът на фашизма, мизерното съществуване и липсата на надежда. Описаният период завършва около две години след емигрирането на Сингър в САЩ през 1935 г. "Любов и изгнание. Мемоари за ранните години" е белетризирана автобиография на писателя. "Животът е романът на Бог. Да оставим Бог да си го пише.""Не станах вегетарианец заради своето здраве. Станах ... |
|
Книгата е част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". ... По-висок и от къща, Железния човек стоеше на върха на скалата, на ръба, в мрака. Вятърът свиреше в железните му пръсти. Голямата желязна глава във формата на контейнер за боклук - контейнер с размерите на стая - бавно се завъртя надясно, после също тъй бавно се завъртя наляво. Железните уши се извиха насам, после натам. Чуваше морето... Тед Хюз (1930-1998) е английски поет и писател. "Ястреб в дъжда" и "Луперкал" са най-известните му стихосбирки. През 1984 г. получава почетната титла " ... |
|
В средата на 19 век свещеник от Бавария заминава с нежелание на религиозна мисия в дивата пустош на Канада. Той е запленен от канадската долина, в която са се заселили германците, и решава да построи на това място голяма каменна църква. Съдбата го среща с мелничаря Йозеф Бекер, който е изкусен майстор дърворезбар. Когато отецът му поръчва да извае разпятие и статуя на Светата Дева, Йозеф си помисля, че идването му в дивата канадска пустош не е случайно, а е обвързано с грандиозен Божествен замисъл. Години по-късно внучката му Клара изгубва любимия си, заминал като доброволец в Първата световна война. Младата жена е ... |
|
Приключенията на великата и красива певица Консуело продължават по-шеметни и по-вълнуващи от всякога в третата част на романа. В нея се влюбва император Фридрих Велики, заобикалят я знаменити личности като Волтер, граф Калиостро, Сен-Жермен, композитори, певци и певици. Сестрата на монарха тиранин Амели изповядва трагичната си любов към благородника Фон Тренк. Близостта между дамите кара подозрителния владетел да обвини Консуело в заговор и да я изпрати в зловещата крепост Шпандау, откъдето я извеждат Невидимите - всемогъщ таен орден, чиято цел е да унищожи стария свят и да създаде общество на свободата, равенството и ... |
|
Главният герой Симон Беблер, двадесет и двегодишен студент по сравнително литературознание и философия, е любител драматург и все още девствен. Той не живее живота си, а само го наблюдава - като филм или роман - от безопасно разстояние, от където го държи под (привиден) контрол. В този изкуствено създаден, измислен свят, в който е едновременно и главен изпълнител и режисьор на връх рождения си ден узнава вестта, че е неизлечимо болен и че - както на героя от собствената му пиеса, току-що поставена на аматьорска сцена - му остава не повече от една година живот. Така грубото нахлуване на фикцията в действителността напълно ... |
|
"Щом почувства, че настъпва сгоден случай, Консуело излезе от гостната и отиде в градината. Слънцето беше залязло, а бледните ранни звезди кротко сияеха в небето, все още розовеещо на запад, ала вече мрачно на изток. Младата актриса жадуваше да подиша чистия, прохладен въздух, така характерен за пържите есенни вечери. Страстна изнемога душеше гърдите ѝ; в нея се пробуждаха угризенията на съвестта и същевременно девойката призоваваше всичките си сили да окажат помощ на волята ѝ. Задаваше си въпроса: "Как да разбера дали обичам или ненавиждам?" Консуело трепереше, сякаш усещаше, че смелостта я ... |