"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Омир със своето поетично майсторство ни потапя чрез своята Илиада не само в море от събитията на Троянската война, но чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията на средиземноморския свят и народностите участвали във войната, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Колко точно това е осъзнато от Страбон, който чете тази творба хилядолетие след като Омир я написва: "Омир е ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Трето издание в съвременен правопис: д-р Николай Иванов Колев. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета Александър фон Хумболт в Берлин д-р Ганчо Ценов (1870 - 1949) издадена през 1910 г. След нашите възрожденски писатели историци, начело с Паисий Хилендарски, следва забележителният труд на Гаврил Кръстевич през 1869 г. Кръстевич получава образованието си в Сорбоната, знае освен старогръцки и латински, западни езици и езиците на османската империя и пише своята история по всички правила на ренесансовата наука - със стриктно посочване на източниците, с ... |
|
|
"Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно съдбата на готите на Балканите и в Европа след смъртта на Атила. Армията на Източната Римска империя по това време е доминирана от готи и хуни на Балканите. Независимите българи, подпомогнати от българите в империята, водят множество войни с империята, които водят до църковна самостоятелност на българите в рамките на империята. Паралелно с тези събития остроготите, отделили се от хуните, преминават Дунава и се стремят към върховната власт в Константинопол, но не успяват и правят многократни опити да се заселят в разни краища на Балканите, вече заселени от ... |
|
|
Трима историци. Три погледа. Едно Съединение. 140 години по-късно. Берлинският договор създава т.нар. Общонароден въпрос, който по същество представлява идеята за обединяване на всички части на българската нация в единна държавна структура, която да покрива границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийското землище. Националните и регионалните лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии изведнъж осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Българите изведнъж се озовават в пет различни държавни, религиозни, езикови, образователни и културни среди, а върху ... |
|
|
Средновековието е периодът от българската история, в който митове и легенди се преплитат с оскъдни научни факти. Въображението се разпалва още повече, когато стане дума за рицарите кръстоносци и за тяхното присъствие по нашите земи. В продължение на няколко века Изтокът и Западът си дават среща на Балканите, като в някои случаи сблъсъкът им има решаващи последствия за съдбата на българското царство. Книгата "Кръстоносните походи и Средновековна България" дава интересен и задълбочен поглед върху този бурен период. Авторката проф. Красимира Гагова е обобщила дългогодишните си проучвания по темата, базирани на ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
В книга първа са проследени редица слабо известни или напълно непознати събития и личности от миналото на българските земи - от праисторическите епохи до гибелта на средновековната българска държава. За разлика от популярните Български хроники на Стефан Цанев, книгата включва научнопопулярни текстове, обединени в тематични раздели. В тях са разгледани важни проблеми от най-древното минало, известни и малко познати факти за Първото и Второто българско царство, знаменити, но и забравени духовни водачи, някои пренебрегнати творби от историята на средновековната българска литература. Читателят ще открие нова информация за ... |
|
|
Средновековието е периодът от българската история, който най-силно разпалва читателското въображение. Разказите за славни военни победи, дворцови интриги и борби ни карат да се пренесем векове назад, изучавайки живота на нашите предци. Макар и тази част от родното минало да е достатъчно силно застъпена в образователната ни система, дали наистина за нея е казано всичко? Четири години след своя голям успех книгата Забравеното Средновековие на проф. Пламен Павлов отново е във вашите ръце - във второ, допълнено издание. На страниците ѝ са събрани 30 истории, чрез които известният наш историк ще ни отведе на ... |
|
|
Второ издание. ... Предисторията на Масонската ложа и Братството на Левски. През 2025 г. се навършиха 250 години от първата употреба на знаменития девиз Свобода или смърт. Фразата е произнесена на 23 март 1775 г. във Вирджиния по време на Американската война за независимост от прочутия държавник, оратор и конгресмен юристът Патрик Хенри. Първото издание на Свобода или смърт от Румен Василев излезе през 2014 г. Книгата хвърля още светлина върху описаните исторически процеси в Масонската ложа и Братството на Левски и се явява нейна предистория. Свобода или смърт изследва темата за връзката на националните революции и ... |
|
|
За древността на бащината земя и за българските дела на архиепископ Петър Богдан Бакшич е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 година в Biblioteca Es-tense Universitaria, град Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната за автора епоха - XVII век. Вторият том представя палеографски, текстологични и ... |
