Второ допълнително и преработено издание. ... "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на ... |
|
Книгата изследва интереса към античността и "притежанието" на антично наследство като извор на социален и културен капитал за основните политически общности на съвременността - нациите. Интересът е насочен към превръщането на археологическата практика и нейната материалност в антропологичен проблем, т.е. предлага изследване на отношението между артефакти и социални репрезентации и практики, както и на процеси, които ги превръщат в наследство и в източник на национална идентичност. Инструментите на изследването са формирани въз основа на съвременните антропологични тенденции към рефлексивност, които изграждат ... |
|
"Епиграфският паметник още не е намерил полагащото му се място в нашата култура - дори като материална вещ в музеите на него, с малки изключения, обикновено е отредено най-забутаното и невзрачно място. Ако е придружен с някакво изображение, обикновено то привлича вниманието - на надписа се гледа като на нещо странично. За обикновените хора той е предмет, дошъл от далечното, неясно хронологически минало, и за това е облъхан от някаква особена атмосфера, дори може би е заключил в себе си неразгадани тайни, или пък обратното - ненужна вещ, най-много да се употреби като строителен материал. А българските земи като част ... |
|
Годишникът е издание на Департамент "Археология" към Нов български университет . В него се публикуват студии, статии, съобщения, резюмета и рецензии, свързани с научната дейност на членовете на Департамента, студенти и докторанти в програмите "Археология". "Археологически изследвания" и "Археологически анализи и археометрия" на НБУ, също така проучвания и материали на изследователи от други научни и научнообразователни институции. "Селищна археология" съдържа общо десет статии и една рецензия. Материалите са мултидисциплинарни, а хронологичният обхват е широк - от ранната ... |
|
Юбилеен сборник посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева ... "Културното наследство в съвременния град" е юбилеен сборник с материали от научната конференция, посветена на 85-годишния юбилей на ст.н.с. Магдалина Станчева. Проблематиката на статиите в сборника е свързана с изключително актуалните проблеми за културно-историческото наследство, поставяни все по-настоятелно не само от археолози, историци, но и от архитекти, изкуствоведи и цялата наша научна общественост, за да може наистина да се опази за поколенията това, което времето е съхранило през вековете. Магдалина Станчева е един от на- ... |
|
Публикуването на книгата на Франсоа дьо Полиняк бележи важен обрат в анализа на произхода на гръцкия град: тази особена форма на обществена и политическа организация... Според Полиняк градът градът не трябва да се схваща като структурирана държавна форма, а по-скоро като "действащо лице, което организира различни начини за участие в ритуализираните обществени практики" ... |
|
Мадарският релеф като никой друг български паметник символизира създаването на българската държава. Поради това той е от малкото средновековни български паметници, поставени на държавни знаци - монети и ордени. Конникът е облечен в препасана с колан дреха, която стига до коленете му. С лявата си ръка той сгъва и придърпва юздата, за да забави движението на коня. В този миг ездачът и конят му обръщат лице към света, край който минават и който трябва да ги види. Но за да бъде пределно ясно съдържанието на тази сцена, конникът говори - думите му са записани на скалата точно пред лицето му. Конникът резюмира цялото събитие с ... |
|
Днес графитите изглеждат разрушителни, антисоциални, но това е съвременната представа за тях. Изпълнявайки ролята на словесна молитва, през средните векове те се считали за приемлива норма. Много от тях са създадени не просто от млади хора от съмнителни социални групи, търсещи лична себеизява или "маркиране" на място, а от представители на най-различни слоеве на обществото. Графитите върху стените на сградите били обичайни сред миряните, клириците и поклонниците, които изписвали своите имена с вярата, че ще получат спасение, ако те останат завинаги в свещеното място, каквото е черквата. Графитите са ... |