Проф. Румен Даскалов е завършил Софийския университет, специалност История със специализация Теория и история на културата (1984). Защитава дисертация по социологията на Макс Вебер (1988), като превежда и част от неговия капитален труд Стопанство и общество. От 2006 г. е доктор на науките, а от 2008 - професор. Преподавал е в Софийския университет Св. Климент Охридски, Централноевропейския университет в Будапеща, Нов български университет и като гост-професор в университета Бъркли - Калифорния. Носител е на редица престижни стипендии, а през 2009 - 2014 г. ръководи проекта Преплетени Балкани към Европейския ... |
|
|
These essays bring together ideas and modes of expression from Vico, Hegel, Cassirer, and James Joyce. This work approaches philosophy as a form of literature and approaches literature as containing insights and images that supply a basis for philosophical thought. Philosophy and literature are both products of the rational imagination. The rational imagination provides a guide to the conception of the good society. By looking back at Plato's Laws, it is possible to conceive society as based on friendship rather than ideology. Considering the interrelationships among philosophy, society, and literature offers a ... |
|
|
Книгата на Иван Стефанов разглежда конкретни съществени проблеми, допринасящи за изясняването на съвременната сложна социокултурна реалност от гледна точка на възможностите, които ни предлага актуалната социологическа парадигма. ... |
|
|
Текстът на Симеон Младенов се занимава с основанията на способността за мислене, с търсенето на нейните отсамни граници и с въпроси от психологически и епистемологичен характер, които възникват на базата на тези търсения. С други думи, това е текст за същностното за човека желание да мисли и да знае. ... |
|
|
В книгата са изложени основните идеи и методи на физикохимията и приложението им за количествено изследване на биологичните закономерности. Биофизикохимичният подход за описание на процесите в живите системи е много характерен за съвременната биология и е свързан с най-големите достижения. Проф. дхн Иван Панайотов завършва Химическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател и ръководител на Лаборатория по биофизикохимия. Декан на Химическия факултет. Научните му изследвания са в областта на физикохимията и биофизикохимията на повърхностите, провеждани в тясна връзка с водещи лаборатории от ... |
|
|
Книжовност и литература в България IX - XXI век под общата редакция на проф. Валери Стефанов излиза в допълнено издание в един том, в който са описани пет сцени от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданието очертава една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
|
Кратък курс по философия на Константин Янакиев е предназначен преди всичко за студенти от нефилософските специалности, но може да бъде полезен и на колегите им от първи курс Философия. Изложението е по теми и проблеми, а не хронологично. Авторът се стреми да обоснове собствените си становища, тъй като едно безразлично излагане на чужди мисли би направило философията безполезна и безинтересна. Книгата е подходяща за всеки, който има интерес към философията. ... |
|
|
Съставител: Ивайло Костов, Димитър Стоянов. ... Този сборник е посветен на три личности, без които българското право нямаше да е същото: на университетските професори Димитър Силяновски, Живко Сталев, Витали Таджер - три особено значими фигури, три изключително богати и многопластови личности. Титанични фигури, тласнали науката и юриспруденцията до небивали висоти в една трудна, често враждебна спрямо независимия талант, епоха. Разностранни и богати са измеренията, в които те категорично и по неповторим начин присъстват - в преподаването, в науката, в обществения живот - като писатели, учени, общественици, като ... |
|
|
От Имануел Кант до Рудолф Ото. Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада. Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869 - 1937) в ... |
|
|
Монографията Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история е посветена на граматическите средства за изразяване на възможни и предполагаеми действия в българския език в периода XIV - XVIII в. В книгата е разгледана съдбата на старото (аналитичното) условно наклонение, на предположителните модални употреби на бъдещите времена и т.нар. ще да - форми, на някои модални глаголи и перифрастични конструкции за изразяване на възможност и необходимост. Настъпилите езикови промени са проследени както в произведения, отразяващи интелектуализацията на книжовната норма, така и в паметници, за които традиционно ... |
|
|
Съставител: Дария Карапеткова. ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото между ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
