Жеко е книга, написана от името на едно куче и как то усеща чувствата и действията на хората. От пристигането в къщата на своите стопани, през вдигането на ушите и уроците по ходене с повод до срещите с таралежа, лисицата, дядото. Жеко все се забавлява и учи. Той се сприятелява с други кучета, пази оградата, запознава се с косачката, с парфюмите в махалата и извършва куп бели. Жеко винаги извлича извод от преживяванията - понякога весел, често поучителен. Деца и възрастни ще се забавляват наравно със случките и разсъжденията на едно изключително животно - кучето Жеко! Диана Петрова има пет издадени книги с приказки, ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
Зверовете открай време хранят човека, страховете, фантазиите му, нападат покоя му, разхождат се из фолклора, все ще се промъкнат в приказките на баба и дядо. Безопасни са извън нас, в Серенгети, в зоологическата градина, в миналото на хомо сапиенс. И безпощадни, когато влязат в душите ни и засмучат битието ни. У всеки човек живее звяр. Защо го отглеждаме? За да насъсква яростта ни, тъй необходима да се борим с живота и неговите проклятия. В този роман и обичта е звяр. Защото и любовта може да е безпощадна. ... |
|
"При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс. Обещаната книга Антарктида - окото на космоса се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за ... |
|
Романът е вдъхновен от търсещо щастие момиче, губещо надежда до момента на израстването си, когато започне да усеща, че се движи в правилната посока. Свободата, която има младата вече жена, е достатъчна, за да бъде щастлива, но сърцето ѝ тупти за нещо различно. Критична към себе си, тя отсява само позитивните детайли, които са и нейните уроци. Изчиствайки съзнанието си, разбира, че силата, която има, е дар, за да превърне някогашната загуба в трупан с годините безценен опит. Чрез тази история, може би преоткривана в личния ни живот от всички ни, ще осъзнаете, че само малцина успяват да открият верния път - този към ... |
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
Различните... Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота - първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото. Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива."Такива хора има. Понеже не ги виждаме си мислим, че те не ... |
|
Романът Смяна на оптиката изследва раздвоението на човешката личност, но не в медицинския смисъл на това понятие, а като присъщо качество на всеки един от нас. В него се разказва за една трийсет годишна млада жена с високи изисквания към себе си и към околните, което прави живота ѝ труден в едно социално слабо и нравствено изостанало общество."Защо идеята за мизерията на всекидневието ме преследва така упорито? Дали защото в момента аз мисля като баща си, който се опитва да избяга от делника, изолирайки се от света? Но с какво друго разполагаме ние, освен с всеки един ден на тази земя? Дори когато мислите ни се ... |
|
Живко - поет-транжор, Зоран - безделник без нито един работен ден в живота си, Бай Димчо - клошар-интелектуалец, Деспина - дама, популярна в квартала с лекото си поведение, Дарина - претенциозна красавица и Трендо - съмнителен бизнесмен... Какво ли може да сътвори подобна задруга от нелепи образи? Измамна схема, разбира се! В разгара на ковид епидемията групичката решава да продава "вълшебен" лечебен еликсир. А резултатът: абсурдни ситуации, поредица от неочаквани събития и много смях."Едно последно от Торлака. Лесно е да се напише, трудно е да се осмисли. Най-безподобният писател, самобитният бард на ... |
|
Книгата В този леден свят, разказва за трудния път на успеха в общество, в което не се ценят старанието и способностите, а протекциите. Общество, където парите са господстваща ценност, науката и изкуството - бледи сенки, а любовта е в плен на изгодата. Материалният просперитет е пътеводната звезда, която увлича мнозинството хора, независимо от нравствените компромиси за постигането му. Все пак са живи истинските стойности, като жалони по пътя на избралите да живеят достойно, и така да поддържат вярата в доброто и надеждата за него в този свят, такива са и главните герои в тази история. Романът е последният от трилогията ... |
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
|
По грешния път стигаш до себе си. Какво ни прави това, което сме? Той е самоуверен, но няма с какво да се похвали, красавец е, но изглежда неспособен на задълбочена връзка. По време на почивка в Италия, платена от приятелката му, Лазар научава, че майка му е умряла, и трябва спешно да се прибере в България. Погребението обаче става повод да се натъкне на внимателно пазена тайна. Той тръгва да търси истината и след всяко преодоляно препятствие въпросът кой съм аз приема нов отговор. Понякога загубата на това, което мислим за свое, е единственият начин да стигнем до себе си. Ще се върна за теб е роман за любовта, която ... |