Самоучител по литература - книга 2
Поети на България. От Пенчо Славейков до Никола Вапцаров

Гео Милев Времетраене: 1:16 мин.

Литературен живот, творчески портрети, анализи на творби, обобщения. Втората книга включва авторите:

• Пенчо Славейков
• Пейо Яворов
• Димчо Дебелянов
• Гео Милев
• Христо Смирненски
• Атанас Далчев
• Никола Вапцаров

Книгата е предназначена за всеки, който иска да навлезе сам и с разбиране в света на литературата. Тя обхваща цялостно предвидения по учебната програма фактически материал за литературната епоха, за авторите и творческия им път. Съдържа богати литературно знания и улеснява диалога на учител и ученик в клас, самоподготовката на ученици, кандидат-студенти, студенти.

По основни проблеми са анализирани всички главни творби на българските поети, като се ползва последната дума на литературната критика.

Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2024/2025 г.

Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии.

"Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида."

Това е стихотворението, съдържащо прощалните думи на известния български поет Никола Вапцаров, обръщайки се към съпругата си, часове преди да бъде разстрелян на 23 юли 1942 г. Но какво знаем за него? Кога и къде е роден? Как е живял? И как се е стигнало до неговата "тежка, човешка, жестока, безока съдба"?

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 Декември (постарому 24 Ноември) 1909 г. в гр. Банско, който тогава все още е бил в границите на Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му била Елена Везюва - протестантска мисионерка и учителка. Всъщност фамилията му произлиза от прякора на баща му - Йонко "Вапцаров" или "Вапцара", който на времето закупил къща с вапцарница (дума от родопски произход за бояджийница, в която се боядисват и оцветяват платове, аби или вълна).
Особено влияние на малкият Никола оказва руснакът д-р Борис Майлер, който живял в къщата на семейство Вапцарови като бело­гвар­­дей­ски емигрант и който по-късно се оказало, че е болшевишки агент на НКВД. Никола Вапцаров учи в гимназията в Разлог от 1924 до 1926 г., а след това в Морското машинно училище във Варна в периода 1926 - 1932 г. Същото морско училище по-късно е кръстено на негово име.

След завършването си Вапцаров започва да работи като огняр и след това като механик в "Българска горска индустрия" АД в с. Кочериново. Малко хора са наясно обаче, че едновременно с това известният български поет организира, пише и играе роли в любителски театър.
През лятото на 1932 г. край фабриката в Бараково Вапцаров се среща с Бойка Димитрова и на 11 февруари 1934 г. се женят. Двамата живеят заедно в Кочериново и София до арестуването на Никола на 4 март 1942 г. Ражда им се син Йонко, който се разболява и умира на 7-месечна възраст. Младото семейство се сблъсква с невероятни трудности и мизерия, но остават верни на обичта си. През 1936 г. се преместват в София, където Вапцаров дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка.
През 1937 година Вапцаров печели единствения литературен конкурс през живота си - конкурса на списание "Криле" за негиви стихотворение на летателна тематика, а именно - "Романтика".

Димчо Дебелянов е един от най-великите български поети на ХХ век, признат класик на българската поезия. Неговите стихотворения излъчват неповторима атмосфера на нежност, топлина и тъга. Светът на Дебелянов е свят на дълбоки чувства, психологически дадености и трансформации, присъщи единствено на човек с много сложна натура.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в семейството на занаятчия. Останал от рано без баща, отговорността за семейството пада върху плещите на съвсем младия Димчо. През 1896 година семейството се премества в Пловдив, където бъдещият поет учи в "Жълтото училище", по-късно известно като "Пловдивската мъжка гимназия". След това животът и творчеството му са свързани със София, където семейството се установява да живее през 1904 година. Две години по-късно в списание "Съвременност" са публикувани първите му стихотворения - тогава Дебелянов е едва 19-годишен. В началните си творчески опити е повлиян от известните български поети П. Славейков и П. Яворов, както и от някои френски и руски символисти. След като завършва гимназия сменя няколко работи - работи в метеорологична служба, стенограф е в Народното събрание, коректор и журналист. През 1907 година се записва да учи в "Юридическия факултет" на "Софийския университет", след което през следващите девет години активно сътрудничи на списанията "Съвременник", "Нов път", "Оса" и др. Дебелянов перфектно владее френски, руски и английски език и безпроблемно превежда автори като Бодлер, Верлен и Шекспир. Той е един от издателите на "Българска антология", в която са събрани най-ценните образци на българската поезия. През 1914 година основава литературния кръг "Звено", в който участие вземат такива известни български творци, като Николай Лилиев, Л. Стоянов, Йордан Йовков, Христо Ясенов, Гео Милев и др.

В поезията на Дебелянов, характерните за символизма печални настроения и сръбни изживявания звучат приглушено, омекотени от типичното за темперамента му "светло смирение". Болката от съприкосновението с реалния свят се изживява по-сдържано, тоналността е задушевна, лишена от поетична поза и показност на чувствата. Оттук произлиза и дълбоката, завладяваща искреност на стиховете му. Една от характерните особености на неговото творчество е едновременното съществуване на разнородни (романтични, символистични и реалистични) елементи. Примерно ранния творчески период на автора се характеризира с особеното влияние на Славейков и неговия индивидуализъм. Стихотворенията му от този период са изпълнени с романтични мечти и копнежи за радост, щастие и любов. Присъства неспокойният, неудържим стремеж към недостижимото и с болезнена носталгия по невъзвратимото минало. Това са така наречените любовни стихотворения на Дебелянов, сред които са "Светла вяра", "Скри се златно слънце зад горите", "Молитва", "Малинен дъх разпръскват твоите устни", "Черна песен", "Видения" и др. Любовната му лирика е събрана в сборника "Аз искам да те помня все така". В разказа "Скрити вопли" авторът поставя темата за родното. Творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоционална лирическа повест за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атмосфера в него. Към военната поезия на Дебелянов критиката отнася 6 стихотворения, които са открити в раницата на поета, след смъртта му ( "Прииждат, връщат се", "Нощ към Солун", "Старият бивак", "Тиха победа", "Един убит", "Сиротна песен" ).

Когато започва Първата световна война Дебелянов е изпратен като доброволец на фронта. На 2 октомври 1916 година той загива в сражение в близост до Горно Караджово (дн. Моноклисия) 6 месеца преди да навърши 30 години. Посмъртно родната му къща в Копривщица е реставрирана и през 1957 година е превърната в къща-музей, която ежегодно е посещавана от множество туристи, дошли да се докоснат до света на един от най-добрите поети в българската литература.

Гео Милев е български поет и публицист, един от основните представители на експресионизма в българската литература. Той остава завинаги в сърцата на поколенията с поемата си "Септември", заради която плаща с живота си.

Георги Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (дн. Раднево) в семейството на учител. Скоро след раждането му семейството се премества в Стара Загора, където през 1907 година баща му основава книжарница и издателство. Същата година първото стихотворение на бъдещия поет е публикувано в детското списание "Славейче". Докато учи в "Старозагорската гимназия" предимно руски език и чете руските класици в оригинал, той съставя ръкописни вестници и сборници, които илюстрира сам, пише хумористични, патриотични и лирични стихотворения, близки до стила на Пенчо Славейков. Също така превежда стихове на Александър Пушкин, Николай Некрасов, Михаил Лермонтов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и др. След завършването на гимназия, Милев се записва да следва романска филология в "Софийския университет", след което продължава образованието си в Лайпциг. По това време поетът развива и интерес към съвременната немска литература. В периода юли - октомври 1914 година живее в Лондон, където среща един от основателите на символизма, белгийския поет и драматург Емил Верхарен, който впоследствие оказва огромно влияние върху цялото творчество на Милев. Той дори се захваща да преведе творбите на Верхарен на български език.

През март 1916 година Гео Милев е призован и след като завършва офицерски курс е изпратен на фронта. Година по-късно при битка с английски и италиански войски кай езерото Дойран, поетът получава тежка рана в главата и загубва дясното си око. Във връзка с тези събития той написва стихотворението "Главата ми". През март 1918 година е изпратен на лечение в Германия, което той бързо прекъсва и изцяло се потапя в културния живот на Берлин. Там Милев попада в кръга от експресионисти, сформирал се около списанията "Дер Щурм" и "Ди Акцион". След завръщането си в България (1919 г.) поетът се захваща с интензивна литературна и културна дейност. Жени се за актрисата Мила Керанова, с която впоследствие имат две дъщери. Едната - Леда Милева тръгва по стъпките на баща си и избира нелекия писателски път. В периода 1919-1922 година Гео Милев издава списание "Везни", което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Първата стихосбирка на автора "Жестокият пръстен" (1920 г.) отразява характерните за символизма теми и мотиви. За разлика от символистите обаче в някои стихотворения на Милев са вплетени и мотиви от ужасната катастрофа, сполетяла света по време на Първата световна война.

През 1922 година Милев се присъединява към Българската комунистическа партия, а две години след това той започва да издава списание "Пламък", което се превръща в един от най-вълнуващите епизоди в антифашистката борба на българската интелигенция. В него той публикува статии, изобличаващи фашизма, прозаичния цикъл "Грозни прози", както и поемите "Ад" и "Ден на гнева". През същата 1924 година в него е публикувана и безсмъртната му поема "Септември", която е посветена на комунистическото въстание от 23 септември 1923 година и се явява синтез на художествените търсения на поета. В нея той прослава героизма на народа. Впоследствие тя е включена в Колекцията на Юнеско от представителни творби на световната литература и е преведена в повече от тридесет страни. Произведението разпалва духовете, скоро след което конкретният брой с поемата е конфискуван от полицията, а самият Милев е осъден на една година затвор и глоба в размер на 20 000 лв. Той е твърдо решен да обжалва делото, но на 15 май 1925 година е извикан за разпит в полицията, след който изчезва безследно. След 30 години останките му са идентифицирани в масов гроб край София (Илиенци), където са погребвани и други жертви на терора.

Бан Мар
София 1408, бул. Витоша 186 бл. 24
banmar@abv.bg