В книгата са включени 20 къси разкази, реално преживени случки с кучета и хора. Ако обичате и вие животните, ако познавате това чувство на отдаденост, приятелство и красота, то това е вашата книга! Тя учи нас, хората, как да се грижим, как да разбираме, как да живеем в хармония с природата и с най-добрия приятел на човека. И да опознаем себе си..."Само този, който някога е бил обичан от куче, знае какво е безкористна любов." Из книгата Авторката Катя Атанасова обича кучета. Дали защото е добра, или е добра, защото е живяла с доста кучета. Тя твърдо вярва, че кучето може да направи човека по-добър, по- ... |
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
"Тази книга няма да ви изгуби от времето. Ще ви спечели... време! Време да си спомните: за любимите хора; за дългите лета; за горещите дни; за безкрайните зими; за топлата питка във фурната и домашното българско сирене. Да си спомните за моментите, когато ви е било трудно, но в трудностите сте успявали да се почувствате истински щастливи. И ще ви се чете! Много ще ви се чете, защото всяка следваща история е изпълнена с надежда. С копнеж към малките неща. Приятели, където и да сте, знайте, че не сте сами - светът е малък... и е пълен с българи." Мария Миразчийска - Мариачи ... |
|
"Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб. Първият ѝ редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като чудесна и посъветва някои думи да се заменят с други. Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно - и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното. Уви, едно е да граничиш, друго ... |
|
Делфийската рокля е най-легендарната рокля в историята на модата. Поставя революция със създаването си през 1907 г., освобождавайки жените от налаганите дотогава ограничения, и в същото време остава неуспешно копирана от най-големите модни къщи и до днес. В книгата Делфийската рокля някои от вас ще срещнат много различни жени, други само една, но всички разкази ще ви припомнят, че жената облича роклята, а не роклята - жената."Книгата прави умела дисекция на женската душа, започвайки не откъде да е, а от роклята - втората кожа на жената. И както Ева свлича змийската кожа от себе си, така Димана съблича тайна след ... |
|
Тази книга не е дневник на експедиция с каяк в Черно море, нито просто сборник с разкази (въпреки че формално е точно такава). В историите за хора, приятелства и предателства, мечти и реалност, отношения и слабости пулсира пълнокръвният живот с всичките му нюанси, предаден честно. Да пише честно и увлекателно не всеки успява. Има автори, не много, които също пишат честно, но скучно. А Петър Делчев за сетен път вълнува, радва и приобщава. Случките и описанията около експедицията, размишленията за мореплаването, катеренето и алпинизма са достигнали своя екзистенциален абсолют. Читателят е изправен, подобно на петте sola на ... |
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
Сборник с фрагменти и разкази, пропити със силни човешки съдби, разклатени от отчуждението на емиграцията, носталгията по дома и прехода на времето. Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницателния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме. Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга. "Поличба" е късен дебют за Валентин Митев, но черпи ... |
|
Приказно морско градче, в което хората се събират, обичат, разделят. И винаги намират време да седнат заедно на маса за поне още една наздравица. Морето ги тегли като котва. Също и любовта към полуострова с тесните му калдъръмени улички, облечени в дърво къщи, веяни паламуди и кръчми, които рядко излизат в отпуск. Тази толкова лична книга ни връща назад във времето, когато градът е убежище не само за рибари, но и за чешити, артисти, писатели, художници. Тогава един млад лекар пристига на работа в местния Военен гарнизон и бързо става доверен доктор и опора за созополчани. Срещите му с тези автентични персонажи раждат ... |
|
Животът всеки ден ни кара да правим нов избор, поставя ни пред различни дилеми, изправя ни пред поредните неразрешими проблеми. Откакто се помним, все в преходно време живеем, все чакаме нещо да дойде, че да се оправим. А като дойде, се питаме защо толкова го искахме... Годините се нижат, равносметката става все по-горчива, светът напълно пощурява - каква надежда му остава на малкия човек? Тези разкази са именно за избора, който всеки от нас прави в решителен момент. В тях ще откриете историите на осиротял баща, на двама приятели от детинство, на изоставен съпруг, на преуспял бизнесмен, на неразделни баджанаци, на ... |
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво те хващат за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
"Сигурно всеки на моменти е мечтал да се намира на самотен остров, където проблемите няма да го достигат. Ако в реалния живот това е невъзможно, човек може да си измисли такъв остров. Така направих аз. С годините си изградих навика през двата почивни дни в края на седмицата да се абстрахирам от тревогите на всекидневието и създадох своя въображаем остров Уикенд. Изписвам го с главна буква, за да го обознача по-ясно в пространството и времето. Писала съм тези разкази и импресии в часовете, когато исках да се откъсна от грижите, свързани с работата ми и с конфликтите в света около нас. А какво остава, когато се ... |