Книгата включва 19 разказа, 57 стихотворения и 10 кратки истории, писани през последните 9 години."Писал съм в различни настроения, периоди от живота и часове на нощта. Експериментирал съм със стилове и форми, така че на непредубедения читател може да се стори, че вътре има творби на поне десет различни автора, и да ги издам, за да не са като самотни сирачета, пръснати из интернет сайтовете. Тук е включен и първият ми разказ и творба изобщо - "Приоритетите на живота", написан на стара пишеща машина през далечната 2013. Чак до най-новото стихотворение - "Покруса", писано през 2022." Владимир ... |
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
"Анатомия на душата" е замислена като пътепис за вътрешния свят, в който опорни точки са надеждата, силата, вярата в човека и любовта. С много топлота и разбиране Миа ни води през лабиринтите на човешката душа, за да открием своята най-съкровена същност. Историите ѝ са едновременно задушевни, като топла прегръдка, и замислящи - като разговор с близък приятел. Книга, която ни съблича от условностите и ни оставя само "по душа"."Мисля, че душата е тихото, топло, сладко нещо в дълбините ми, дето все го тегли към необята. Вечно готово да ликува... преди да проговори умът, натежал от белези и ... |
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
19 вдъхновяващи истории за хора със свободен дух. ... Прави каквото усещаш, че е добро за теб, и рано или късно то ще стане добро за другите. Така мислят и действат героите в деветнайсетте истории, затворени между кориците на тази книга. Всеки от вдъхновяващите разкази в нея всъщност съдържа много други истории, които не престават да дават начало на още по-нови истории. Зарядът на този книжен двигател зависи от читателя. От желанието му да пусне на воля мислите си - назад към детството и напред към бъдещето, докато изгуби представа за време и граници. Слава богу, че с книгата може да се общува без маска и отблизо. Тази ... |
|
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: "Избрани очерци и разкази" (1905), "Разкази. Том I" (1929), "Разкази. Том II" (1930) и "Прашинки" (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация. Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк - от по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в "телеграфен стил" - ... |
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
Един от най-ярките гласове в съвременната българска литература се завръща със смазващо добър сборник с разкази. Има едно правило, което е вечно и неотменимо, както изгрева на Слънцето, цъфтенето на цветята и разписанието на влаковете. Играта на карти е най-великият начин, по който две или повече човешки създания могат да прекарат петнайсет свободни минути. Учените спорят защо това е така, но вероятно картите символизират късче ред в морето от хаос, което е нашето битие. Има дори непопулярни теории, че палците са се появили, за да направят играта по-удобна. На играта с карти е посветена новата книга на Деница Дилова - & ... |
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
Сборник разкази, в който основна тема е Бургас. Колоритни герои, интересни истории, полъх на море и спомени за слънчеви летни дни. Разкази, които остават скрити за туристите и плажуващите. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |