"Държите в ръцете си седмата ми книга Утробата на светлината. Сякаш миналата година седнах за пръв път да пиша, а не през март 2001 -ва, когато създадох първата си творба - разказа Моторът на Смъртта. Сякаш бе преди броени месеци, когато ме публикуваха за пръв път на хартия - това беше разказът ми Докъде водят мечтите в списание Тера Фантастика, бр. 1/2004. А сякаш едва ли не преди няколко седмици излезе първата ми книга - сборникът Хоро от Гарвани, юли 2008 -а. Времето не чака никого и върви само в една посока: маршът му е бавен, ала неумолим, и малко по малко отнема всичко от нас. Остава ни само краткото време, ... |
|
|
"Тази книга няма да ви изгуби от времето. Ще ви спечели... време! Време да си спомните: за любимите хора; за дългите лета; за горещите дни; за безкрайните зими; за топлата питка във фурната и домашното българско сирене. Да си спомните за моментите, когато ви е било трудно, но в трудностите сте успявали да се почувствате истински щастливи. И ще ви се чете! Много ще ви се чете, защото всяка следваща история е изпълнена с надежда. С копнеж към малките неща. Приятели, където и да сте, знайте, че не сте сами - светът е малък... и е пълен с българи." Мария Миразчийска - Мариачи ... |
|
|
След успеха на дебютния си сборник Баница с локум, Еди Румян ни представя втория си сборник Последен шанс, където отново ни показва магията на късия разказ с неочакван обрат. Читателят се потапя в градската среда на различните епохи, докосва се до съдбите на героите и открива нови въпроси и отговори за себе си."Усмивките, от които боли, болката, която те оставя усмихнат, тривиализираната низост на всекидневното поведение, необикновеното достойнство на неочакван герой - разказите от новата книга на Еди Румян докосват човечността, която сме забравили, че носим, и дават нов живот на думата шанс. Не без да ни изненадат. ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб. Първият ѝ редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като чудесна и посъветва някои думи да се заменят с други. Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно - и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното. Уви, едно е да граничиш, друго ... |
|
|
Делфийската рокля е най-легендарната рокля в историята на модата. Поставя революция със създаването си през 1907 г., освобождавайки жените от налаганите дотогава ограничения, и в същото време остава неуспешно копирана от най-големите модни къщи и до днес. В книгата Делфийската рокля някои от вас ще срещнат много различни жени, други само една, но всички разкази ще ви припомнят, че жената облича роклята, а не роклята - жената."Книгата прави умела дисекция на женската душа, започвайки не откъде да е, а от роклята - втората кожа на жената. И както Ева свлича змийската кожа от себе си, така Димана съблича тайна след ... |
|
|
Лутаме се между спомени и настояще, търсим смисъл. Защо са се случили определени неща и сме изпуснали други? От нас ли зависи дали ще е щастливо бъдещето ни, или има и други фактори? Освен да ни развълнува, може ли една чужда мечта да осмисли живота ни? Може ли копнежът на някой друг да разруши нас? Къде е балансът между благородството да сбъднеш нечие желание и отказа от своето собствено? Може ли мечтата на другия да се окаже твоя, а ти да не си знаел? Ралица Димитрова разказва емоционално и вълнуващо, по начин, по който малко автори успяват. 10-те разказа в книгата са посветени на една и съща тема - ... |
|
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
|
Книгата предлага девет разказа, обединени от сходни герои, тематика и идеи. Сюжетите са разгърнати между реалност и магия, но магия не в смисъл на свръхестествено, а като проекция на жадното за чудеса съзнание на съвременния човек. Цветелина Александрова е магистър филолог, автор на романа Сеизмичен роман. Нейни разкази са поместени в сборници, алманаси и електронни платформи, както и в литературни издания като Литературен вестник, списание Море, Словото днес и други. ... |
|
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
|
Книгата включва 19 разказа, 57 стихотворения и 10 кратки истории, писани през последните 9 години."Писал съм в различни настроения, периоди от живота и часове на нощта. Експериментирал съм със стилове и форми, така че на непредубедения читател може да се стори, че вътре има творби на поне десет различни автора, и да ги издам, за да не са като самотни сирачета, пръснати из интернет сайтовете. Тук е включен и първият ми разказ и творба изобщо - "Приоритетите на живота", написан на стара пишеща машина през далечната 2013. Чак до най-новото стихотворение - "Покруса", писано през 2022." Владимир ... |
Книги 
