"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
Тази книга не е дневник на експедиция с каяк в Черно море, нито просто сборник с разкази (въпреки че формално е точно такава). В историите за хора, приятелства и предателства, мечти и реалност, отношения и слабости пулсира пълнокръвният живот с всичките му нюанси, предаден честно. Да пише честно и увлекателно не всеки успява. Има автори, не много, които също пишат честно, но скучно. А Петър Делчев за сетен път вълнува, радва и приобщава. Случките и описанията около експедицията, размишленията за мореплаването, катеренето и алпинизма са достигнали своя екзистенциален абсолют. Читателят е изправен, подобно на петте sola на ... |
|
Мария Келберт се завръща в литературата с две новели (Радостта от живота, Проститутката с дървения крак) и цикъл разкази (Театър на сенките), обединени от общото заглавие Живей щастливо. Напрегнати криминални сюжети с кражба на картина, отвличане, убийства и разследване, италианска мафия. Паноптикум от социални и криминални типажи, между които емигранти от различни националности, девианти, мафиоти, проститутка с дървен крак и джудже убиец. Жестокост, гняв, страдание и отмъщение... И всичко това водевилно и дори абсурдно разиграно, фино пародирано, с хапеща ирония. Всъщност тази книга със своите истории е за необичайните ... |
|
"Васил Люцканов, писател, създаващ разкази, ми прилича на онзи човек, който решил да търси самородно злато. Търсил, ровил, намерил златна руда, изкопал забой, извадил самородното злато и накрая изковал от него пръстен. Но този пръстен струва много повече от цената на златото в бижуто, измерено в грамове. Защото в този пръстен е попаднал не само трудът по откриване на златото. Красивото бижу блести преди всичко с майсторството, които човекът, писателят е оставил в това произведение на изкуството. Такива са разказите на Васил Люцканов в "Душите ни страдат красиво" - истории, които не могат да бъдат забравени. ... |
|
Жена вижда морето за първи път, полароид вади чужди снимки, хора се обезкостяват, за да излекуват нещастието си. В този сборник нито едно събитие не е прекалено тривиално и нито една реалност - прекалено абсурдна. Разказите предизвикват въображението на читателя, като го отвеждат на пътешествие от реализма, през абсурдизма, чак до сюрреализма. Книга, написана така, че да ви разсмее, просълзи, да ви подтикне да съзирате, сякаш за първи път, ежедневните предмети, листата, себе си, водата за гледане. Гергана Гълъбова завършва специалност "Английска литература с творческо писане" в Голдсмитс, Лондонски университет, ... |
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
Сборник с фрагменти и разкази, пропити със силни човешки съдби, разклатени от отчуждението на емиграцията, носталгията по дома и прехода на времето. Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницателния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме. Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга. "Поличба" е късен дебют за Валентин Митев, но черпи ... |
|
Приказно морско градче, в което хората се събират, обичат, разделят. И винаги намират време да седнат заедно на маса за поне още една наздравица. Морето ги тегли като котва. Също и любовта към полуострова с тесните му калдъръмени улички, облечени в дърво къщи, веяни паламуди и кръчми, които рядко излизат в отпуск. Тази толкова лична книга ни връща назад във времето, когато градът е убежище не само за рибари, но и за чешити, артисти, писатели, художници. Тогава един млад лекар пристига на работа в местния Военен гарнизон и бързо става доверен доктор и опора за созополчани. Срещите му с тези автентични персонажи раждат ... |
|
Животът всеки ден ни кара да правим нов избор, поставя ни пред различни дилеми, изправя ни пред поредните неразрешими проблеми. Откакто се помним, все в преходно време живеем, все чакаме нещо да дойде, че да се оправим. А като дойде, се питаме защо толкова го искахме... Годините се нижат, равносметката става все по-горчива, светът напълно пощурява - каква надежда му остава на малкия човек? Тези разкази са именно за избора, който всеки от нас прави в решителен момент. В тях ще откриете историите на осиротял баща, на двама приятели от детинство, на изоставен съпруг, на преуспял бизнесмен, на неразделни баджанаци, на ... |
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво те хващат за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
"Сигурно всеки на моменти е мечтал да се намира на самотен остров, където проблемите няма да го достигат. Ако в реалния живот това е невъзможно, човек може да си измисли такъв остров. Така направих аз. С годините си изградих навика през двата почивни дни в края на седмицата да се абстрахирам от тревогите на всекидневието и създадох своя въображаем остров Уикенд. Изписвам го с главна буква, за да го обознача по-ясно в пространството и времето. Писала съм тези разкази и импресии в часовете, когато исках да се откъсна от грижите, свързани с работата ми и с конфликтите в света около нас. А какво остава, когато се ... |