Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Животът ни е радост и тъга. Любов, изневери, предателства. Секс и порно. Романтика и цинизъм. Животът ни си е наш. И всяка една история, е само страница от голямата му книга. Историите в сборника с разкази на Иво Тодоров "Мъжът, който се страхуваше да стане баща" са точно такива - познати и непознати, споделени и пазени в дълбока тайна. Разсмиващи ни и предизвикващи сърцебиене. Не се страхувайте, причинете си го. За да преоткриете своите собствени истории. ... |
|
|
"Истинският свят на поезията е там, където картините на съзнанието и идеите са живи и осезаеми и този, който цени дълбокото потапяне в този свят, ще усети тази поезия. Поетичният свят е странен. Поетът не вижда света по начина, по който го виждат другите хора. Той го начупва и после сглобява така, че се получава нещо ново и различно. Свят-калейдоскоп. Уж е същият свят, който споделяме с поета, и същевременно е друг свят. А какво става, когато поетът започне да пише проза? Получава се същата странност и новост, но събрана в история, в случка. Примери и в нашата литература не липсват. Пред нас е такава книга. Поетът ... |
|
|
"Доколко е възможно човешкото съзнание истинно да възприема света и случващото е първият от многото въпроси, които възникват с прочита на разказите от дебютната книга на Любен Димитров. Във всеки от тези дванадесет разказа е показана една среща с и на границата на реалността и възприемането?. Авторът разглежда възлови въпроси в живота на съвременния човек, показва какви биха могли да бъдат последиците, когато е отказана възможността за преживяване на травмата и дава възможност за своеобразно навлизане на читателя в дълбинните пластове на човешката психика." Богдана Тепавичарова Любен Димитров с роден през 1989 ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Откакто съществуват, хората си разказват истории. Това е бил приятният начин да предадат опита и знанието от (за) миналото. Нали е известно, че който не познава миналото, е обречен да го повтори. С развитието на цивилизацията разказването на истории се е превърнало в занаят, като за висше майсторство е започнало да се смята умението най-кратко да предадеш знание за света и човека. Такова майсторство притежава Иво Георгиев. Към това следва да добавим и прекрасното чувство за ирония и самоирония, с които са ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Сборникът с разкази "Балканският пророк" е книга, която ще ви трогне и зареди с оптимизъм едновременно. Ще ви накара да се усмихнете и да помълчите. Ще я оставите и пак ще се върнете към нея. Излезте от скучното ежедневие и се потопете в света на невидимото. ... |
|
|
Това е книга с разкази за Русия, изпълнена с различни преживявания и необикновени случки и за взаимоотношенията ни като цяло с руснаците. Главни герои в книгата са четирима българи - Митко, Сашо, Огнян и самият Иван Иванов-Иванич. Иван Иванов-Иванич е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност Философия. Член е на Съюза на българските писатели. "Всичко е интересно - Иван Иванич умее да разказва. А и нуждата от такава книга за Русия е голяма. Все още има хора, които като нас са учили или работили там. Сега младите не знаят нищо за Русия - нито филми има, нито преса, нищо. А беше, беше!" Никола ... |
|
|
Сборник с проза от Моника Костова."Веднъж се откриваше изложба на Нико. Човекът, който я откри, също беше известен скулптор. Колкото Корнелия и да му се хилеше и да кокореше зелените си очи, той я подминаваше като пътен знак. Сякаш, не я познаваше. Не обръщаше внимание и на Тони. Той беше голям и вече ходеше на изложбите на баща си. Майка и син никак не се притесниха. Изкараха си весело до края на вечерта, а после Корнелия се хвалеше, колко близък ѝ е човекът, който я беше подминал десет пъти за една вечер..." Из книгата ... |
|
|
"Исках да разкажа за гласовете, за тишината и за шума на думата, за скритата ѝ сила, за досадата и ужаса, които носи. И за своята вяра в живата енергия на писаното слово, за истинската книга. Какво страшно оръжие е в ръцете на спекулативния ум и какво спасение свише за човека, от сърцето на човека. Тирани, сектанти, пророци и проповедници - отляво и отдясно, - всички залагат на думата. Отвред, всякога. И днес. Думите се огъват от блясък, мъка и надежда. Или пълни с въздух се пукат пред очите ни като мехури. Но как жадно ги поглъщаме, щом носят истина с любов." Любен Петков ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Боян Биолчев, Славянска рикша ... |
|
|
Четива за между две гари. ... Сборник с разкази, непретенциозно написани за разтуха според самия автор. Стилово представляват умилително-сантиментална препратка към литературния сказ от времето на "социализъма". Ако автоматично прозрете езиковия субект отвъд последната дума, ще оцените и хумора на запаления по тънката част, както също се казваше тогава, лиричен герой. Той се вози на таратайка, а денят му е населен я с дръгливи героини; я с другарки и хубавелки, които си ги бива за потребление всякакво, даже на дневно осветление; я с грешки на природата. Впрочем, по собствените му признания заради тази си " ... |
|
|
Сборникът с разкази "С цвят на слънчогледи, с дъх на лято" е различен поглед към изчезващото, но и намиращо себе си село. С тъга, но и оптимистично, защото дори и сред камъните на разрухата, заради икономически и демографски кризи, то все още съществува и в него продължават да живеят истински хора, понякога странни, понякога неочаквани, понякога съвсем обикновени. Просто те съществуват. И най-хубавото е, че продължават да търсят доброто край себе си и да се опитват да опитомяват света. Може не винаги да бъдат разбрани, но това е тяхната малка хитрост. Може да са малко тъжни, може да са малко смешни, но важното ... |
|
|
"Сам се чудеше понякога - уж се държеше съвсем човешки, а изведнъж се превръщаше в звяр. Особено в гората. И особено нощем. Превръщаше се в животно. Нападаше, бягаше, падаше, лежеше, готвеше се за скок, спотайваше се, хитруваше, мреше, само и само да не бъде уловено, само и само да оцелее. Цар беше да броди из планината, да живее в нея и да бъде част от нея. Пълзеше по урвите, катереше се по баирите, долавяше всеки шум и всеки звук, сетивата му се изостряха и го предпазваха от грешна стъпка. Движеше се, сякаш носеше карта пред себе си с обозначени всички животни и растения в околността. Следеше ги като на екран. ... |
Книги 
