Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво те хващат за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
"Сигурно всеки на моменти е мечтал да се намира на самотен остров, където проблемите няма да го достигат. Ако в реалния живот това е невъзможно, човек може да си измисли такъв остров. Така направих аз. С годините си изградих навика през двата почивни дни в края на седмицата да се абстрахирам от тревогите на всекидневието и създадох своя въображаем остров Уикенд. Изписвам го с главна буква, за да го обознача по-ясно в пространството и времето. Писала съм тези разкази и импресии в часовете, когато исках да се откъсна от грижите, свързани с работата ми и с конфликтите в света около нас. А какво остава, когато се ... |
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата "Как така?". Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор. "Как така?", именно този въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година. Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино ... |
|
Емануел Икономов дебютира на литературната сцена през 1980 г. и оттогава публикува над 200 разказа в периодичния печат, сборници и антологии, както и един роман. Негови произведения са преведени в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция. Прозаик, журналист, преводач, критик, съставител, издател, той печели Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, както и наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Сборникът "Рандеву" включва четиридесет и шест нови разкази с пъстра тематика и жанрово разнообразие."Емануел Икономов е неуморим в умението да ни ... |
|
Може ли да се предскаже миналото и да си спомним бъдещето? Защо светът е все още толкова неподреден като в детска игра? И защо Бог не е това, за което го мислим? Отговорите може да са скрити в тези 13 великолепни разказа, в които децата разказват съпреживения свят на възрастните. Разкази от деца за възрастни. 13 наситени с драматизъм истории, белязани от неповторимия стил, роден от детското въображение, характерен за прозата на Красимир Димовски. Това са разкази за любовта и омразата, за страстта към летене и страстта към унищожение, за женската красота като еротика, провокация и вдъхновение, за смъртта и безсмъртието. 12 ... |
|
Един респектиращ том с разкази, които категорично доказват художествената дарба на този творец - прозрения за човека, за противоречивите процеси в обществото, за тъмните и светлите страни на личността, за омерзението от равнодушните и уязвимата красота на всеотдайността. За високата цена на достойнството, което почти винаги е завистливо неоценено, нещо повече - почти винаги е наказано от недостойните. Има обикновени случки и необикновени събития, конкретни епизоди и измислени истории, които са истински притчи, дискретен хумор и почти прикрита тъга, силни страсти и трагично звучащи музикални мелодии на душата и порива към ... |
|
Интелигентните читатели познават добре белетристичното творчество на Любомир Халачев - романи, повести, разкази и пр. Много силно впечатление направи на критиката и на широката публика книгата с разкази на ловна тематика "Спомен за лисицата" (2018), която се родееше с традициите на ловната проза на Емилиян Станев, Дончо Цончев и Йордан Радичков. И ето че сега Любомир Халачев ни поднася нов сборник с разкази - "10 неща, които никога няма да правя". Сигурен съм, че книгата ще се превърне в естетико-художествено събитие, тъй като разказите са заредени с голяма емоционална сила, с дълбоки социално- ... |
|
Един ангел е паднал от небето насред вонящото бунище и настоява, че има право на втори шанс. Да поправи човечеството, да подаде ръка на онзи, който смята, че е загубил пътя, да изправи онова, което без чудо не може да бъде изправено. Възрастна дама е убедена, че ще надживее всичките си болногледачи, защото нейната почтеност я откупва от лапите на смъртта и умилостивява природата... Разказите на Силвия Томова не размахват пръст, но звучат като шамар, който може да отрезви сред океана от сълзливо-сантиментална и политкоректна литература, с която сме обградени. Сборник, който без да е концептуален, е обединен от идеята, ... |
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
"Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. Този тон не заглъхва дори и в най-комично разказаните истории и по всичко личи, че идва от високо. Изостреното чувство към социалната несправедливост на света все пак не превръща автора в моралист, въпреки че трудно ще открием ... |
|
Разкази за морето. ... "Бог има...! Трябва да има бог!" - сборникът с разкази, който съм написал, е вдъхновен от хората, посветили се на морето и душевно свързали живота си в сантиментално сърдечна връзка с него. Голяма част от героите са действително съществуващи хора от моя повече от четиридесетгодишен моряшки стаж - много от тях лично познавам или съм слушал разкази за историите, свързани с тях. Ако някой от читателите припознае в моите герои човек, когото лично познава, нека знае, че приликата с реално съществуващи хора и събития не е съвсем случайна. В разказите на Стойчо Пенев има много неща, които ... |