Сборник с проза от Моника Костова."Посрещането - е триетажна сметанова торта с розички. Изпращането - манджа-фламбе. Бенгалски огън за избрани. Летят искри до тавана върху сервировъчна количка на колелца. Келнер в бял фрак подпалва и поднася пламтящо ястие. Огън в чиния. За да го нагълташ ти. Отляво. Отдясно. Обикаля като Земята около оста си. Фокус-мокус. Тумба-лумба. Урла-вурла. Светлините угасват. Келнерът прибира усмивката. Прибирай се и ти - по живо, по здраво. Гари. Влакове. Вагони. Пълни с тънки и дебели персони перони. За изпращане - това класически фон е. Тренът бърза. Бързат обещания, клетви, заръки, лъжи ... |
|
|
"Уважаеми читатели, настоящото произведение се явява странна компилация от лични преживявания на автора, художествена измислица, повествователна парадигма и научни хипотези - които съм се опитал да предам по един достъпен и интересен за публиката начин. То "леко" излиза от строгите рамки на определен стил - или поне това, което професионалистите считат за конкретна стилова насоченост на една творба. Елементите на приключенска литература, екшън, романтичен психологизъм и научна хипотеза са преплетени, но структурирани така, че да не объркват нормалната логика и последователност на повествованието. Вероятно, ... |
|
|
Все някога идва момент, в който осъзнаваш, че карането на мотор е вече нещо повече - едно пътуване към себе си; медитативна практика, която те приближава до други, по-съвършени светове. И тогава Бог разкъсва тялото ти, излиза из теб и сяда да помълчите заедно, смаяни от красотата на Творението и от уханията му. Ето това е за мен Пътят и смисълът да го изминеш с мотоциклет. ... |
|
|
Шъшкъни е книга за онези хора и случки, които изглеждат обикновени и незначителни, но всъщност очертават смисъла на нашето съществуване. С тънък хумор, житейска мъдрост и неподражаем разказвачески стил, майсторът на късия разказ Йото Пацов за пореден път ни пренася в паралелна реалност на село Ъглен. През ежедневието на колоритните герои, през скръб и радости достигаме до простички, но дълбоки философии. Историите от Шъшкъни предлагат избистрен фокус върху същественото в живота, благодарение на когото ще погледнете с други очи на света, който уж добре познавате."На моя свят валчестите витски камъни и шъшкъните ... |
|
|
Спомени за вода. Dm разказва живота и смъртта на анонимно крайдунавско село на Северозапад. Съдбата на жителите му е белязана от водата - голямата вода на Дунава. Водата, падаща четири години неспирно от небето, водата, заливаща душите и задушаваща печалните вопли. Нещата се случват вчера и днес. Разказите в книгата се държат за ръце. Тя не разчита нито на Историята, нито на историите. Някои от тях са действителни. Останалите са истински. Иван Станков е роден в с. Гомотарци, Видински окръг, през 1956 г. Автор е на литературоведски книги върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил ... |
|
|
Из традиционните улички на старата столица Киото момче от Окинава докосва змиорка и това разделя живота му на до и после. Насред светлините на централна Осака млада жена преоткрива себе си, захвърлила своята неприязън към кимоното. Далеч на север парад от митологични фигури оцветява нощта на Аомори - най-снежният японски град. А между горите на Вакаяма и белите пясъци на изпълнената с фойерверки Ширахама мъж намира нещо нетърсено... Това са само част от персонажите в този сборник с разкази, описващ крехката граница между реалност и илюзия. Под булото на привидното ежедневие, историите тук ще ви разкрият една различна, ... |
|
|
Това е второ издание на сборника с разкази с фолклорна тематика на Константин Н. Петканов, първото е от 1938 г. и е библиографска рядкост."Ако звездите преброиш - на тебе либе ще стана..." Константин Н. Петканов ... |
|
|
Между кориците на книгата живеят 33 разказа, в които ще срещнете човешка обич и отдаденост, но и липса на човечност, болка във всичките ѝ земни разновидности. Ще видите онеправдани хора, чудаци, жертви на домашно насилие... Но след тези страници ще се почувствате пречистени от една безгранична надежда. Да, Очите на Марта е книга за надеждата - тази бяла лястовица, която движи света."Безспорна дарба. Отмерена фраза, чувство за типаж на героите. И не на последно място - толерантност и обич към човека." Проф. Боян Биолчев ... |
|
|
За поредна година издателство Труд подкрепи конкурса за поезия и кратка проза Янаки Петров. Второто му издание приключи в края на 2024 година в град Средец и отново бе в две категории - за поезия и за кратка проза. Вече е факт и традиционният алманах с произведенията на победителите, излизащ с логото на Книгоиздателска къща Труд. Тази година стотици автори от цялата страна изпратиха своите произведения за участие. Големите победители бяха - Иванка Краева (поезия) и Васил Люцканов (проза). Книгоиздателска къща Труд награди Георги Николов в категория Поезия и Марта Радева - категория Проза. Алманахът излиза с ... |
|
|
Нек'ви тъпотии, глупости, простотии е дебютната книга на Васил Русев - Чайката, една от емблематичните фигури на Българския ъндърграунд. В последните три години той активно пише за Пощенска кутия за приказки, като текстът му Отворено писмо от отворените органи на Васил Русев до самия него стана едно от най-гледаните видеа в канала на кутията. Много смях и и усмивки ви очакват, четейки страниците на този сборник."Тези писания със спорни литературни качества бяха създавани полека - лека последните две години и когато броят им набъбна достатъчно, взех че ги събрах у те това книжле. Една част от тях са писани по ... |
|
|
Нови 20 истории."Софияписецът... Вместителят на спомените... Архиварят на изгубения град... Фланиращият софиянец... или сладкодумният повелител на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес са забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях - ... |
|
|
"Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец - първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила. Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците със и без паваж описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и ... |
Книги 
