Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
Дебютната книга на Деница Дилова залага капан с иронията, вложена в заглавието "Тънкости на приготвянето". Това не е готварска книга. Това е книга с разкази за животни, убити по смешен или ужасяващ начин, принесени в жертва на кулинарната глезотия на човечеството. В добавка има и рецепти. Героите в "Тънкости на приготвянето" убиват невинни същества, за да ги "принесат в жертва на любовта, глада и абсолютната истина". Има абсолютни истини, за които човек просто избягва да мисли. Как точно умират охлювите и раците при готвене? В кое влагаме повече страст – в любенето или в яденето? Как е ... |
|
Третият том от съчиненията в пет тома от Стефан Гечев го представя като майстор на разказа. Освен творбите от сборниците „Осъденият на сеньора”, „Жестоката благодетелка”, „Престъплението на улица „Бивша Преспа”, „Шегите на случая”, „Бунтовникът от 4018 година”, Насекомите и ние” са поместени и разкази, публикувани в периодичния печат, а също и непубликувани. ... |
|
Крум Босев е роден през 1920 г., завършил е право. За активната антифашистка дейност е арестуван и въдворен в концлагера "Еникьой". Работил е в младежкия печат и БТА. По-късно преминава на дипломатическа работа. Бил е аташе по печата и културните въпроси във Варшава и Москва, управляващ българското посолство в Пекин по време на "културната революция", първият български посланик след смъртта на Франко в Испания, посланик във Великото херцогство Люксембург. Крум Босев е първият българин, стъпил на Северния полюс. Автор е на книгите "Към полюса в полярната нощ", "Съветски меридиани", ... |
|
Избрани разкази ... "Руса капачка" ви предлага най-хубавите творби на майстора на късия разказ Димитър Шумналиев. Авторът е носител на международната литературна награда "Балканика", творбите му са преведени на десетки езици, изданията му - в хиляди тиражи. Завършил с диплома световната академия за литература на университета в Айова, САЩ. "Руса капачка" съдържа любовни интриги, в които изненадващия край разсипва всякакви сюжетни норми, читателят ахва от неочакваният финал, който осмисля посланията. Професори от Чикагския университет, от Сорбоната, от Университета в По, Южна Франция, ... |
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков, за рисувача на Шопско Елин Пелин, за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир, съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков. Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към съвременното ... |
|
От тук до там. Пътува трамвай. В трамвая - аз и ти. Има и трети. Той е контролата. От тебе иска билет. Даваш го. Къса го. И разговорът свършва. От мен иска билет. Давам го. Къса го. И разговорът свършва. Тримата мълчим. Трамваят дрънчи. Аз ти подавам тази книга. Ако желаеш, можем да си поговорим. Докато пътуваме от тук до там. ... |
|
Проспериращ бизнесмен от сивата икономика е изправен пред огромна глоба по ревизионен акт. Дама на средна възраст, предпочела осигурения живот без любов, си дава сметка, че е заложила на "грешния кон". Скромен строителен работник, получил възможност да спечели много пари, примира от страх да не се мине. Безскрупулен висш чиновник неочаквано се озовава в плен на любовта. Това са само част от историите, които Теодора Колева представя в дебютната си книга "Данъчна ревизия". Книга за пътя, който рано или късно всеки трябва да извърви. Изборът на героите може да ви се стори познат: на моменти нелогичен, ... |
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
Томът съдържа разкази (1959 - 1965 г.). ... "Събрани съчинения - Том 1" проследява първите стъпки на писателя в литературното поле. Още първата му книга "Сърцето бие за хората" е забелязана от литературната критика, която тепърва ще се лута в търсенето на определения за литературата на Радичков. От работата като журналист, перото му го отнася в сферата на художественото писане. И ако в първите три сборника той може би има известни колебания за собствения си почерк, то "Свирепо настроение" е онази книга, която дава на българската литература и на самия автор знак за началото на съграждането на ... |
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |