Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
|
Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |
|
|
Книгата на Иван Ковачев е сборник с къси разкази, провокирани най-вече от лични впечатления на автора. В остроумните сюжети, които се отличават с тънка наблюдателност и усет към детайла, се мяркат известни фигури от средата на културата, спорта, просто интересни личности. Част от разказите са посветени на магията наречена футбол. ... |
|
|
Избрани разкази ... Вили Цанков събира в един том своите най-добри разкази. Талантливото перо на известния театрален и филмов режисьор ни предлага сборник от бравурни човешки истории, подложени под тънкия анализ на талантлив мъдрец. ... |
|
|
Тези разкази са писани само през новия 21 век, но в тях се повдига на пръсти и наднича най-безцеремонно близкото минало. А и бъдещето плахо се оглежда. В тях се разказват истории предимно от времето на прехода, но се надявам това да не ги прави преходни. Вярвам, че всеки ще разпознае в тези истории част от собствените си нервни тикове, емоционални безпокойства и горчиви истини. ... |
|
|
Съчинения в пет тома ... Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
|
Разкази ... След всички перипетии на своя объркан живот Мария бе оцеляла някак и това се бе случило, сякаш само за да може един ден да слее костеливата си и суха ръка с моята детска длан. Мария беше миналото на рода, аз бъдещето. Тя доживя празника на пълнолетието ми и после кротко се прибра при нашите мъртви. Направи го някак естествено, тихо и без драми. Направи го, когато аз бях далече от дома ни. И връзката между миналото и бъдещето се прекъсна... ... |
|
|
Разкази ... "За такива книги не трябва да се пише,такива книги трябва да се четат. Да се четат и то само защото Георги Григоров няма възможност да седне срещу всеки от нас или да ни събере на групи и да почне да ни разказва своите истории. Това са истории, създадени за разказване, ако щете, за разговори, за говорене." Антон Дончев ... |
|
|
Сборникът съдържа кратки, наситени с драматизма на всекидневието, но поднесени с лиризъм, разкази и стихотворения. Авторът има рядката дарба да прониква в уж незначителното и незабележимото и да открива там житейските си истини. "Луната - това анемично Слънце - пребледняла от безсъние - скришом надзърта през услужлив облак. Като се убеди, че я следи, скри се, поласкана, в облака. Не е безразлична към мен - помисли си мъжът - и обнадежден, зачака Слънцето. А Вятърът - влюбен в играта - прогони облака и Слънцето се сля с Луната. И покорена от Слънцето, Луната потърси сянката на Земята..." ... |
|
|
"Композиционно, сборникът е разделен на две части - Разкази и Импресии, но това до голяма степен е условно, тъй като както лиризмът, така и сюжетът съществуват като съставен елемент на всяка от творбите. И всяка от тях се характеризира със сложни езикови конструкции, които предполагат активност от страна на читателя, като изискват и нарушаване на стереотипите в мислене и възприятие. Настоящото заглавие, Писма върху лист от сърце загатва многопластовото разгръщане на вътрешната структура на разказа, усещанията за болка и пропуснатост, но и за онази надвременност, която обосновава случващото се в нашия живот, неговата ... |
Книги 
