"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
Деян Емилов Димитров е роден 09.02.1991 г. в гр. Бургас. Завършил е ПГЕЕ "Константин Фотинов" гр. Бургас, специалност "Компютърна техника и технологии". След завършването си е работил в търговска верига "Техномаркет". През 2011 г. изживява лична драма и живота му се преобръща за един миг. Понастоящем е в Бургаския затвор. Там пише стихове и разкази. Публикува в местни и електронни издания. През 2016 г. излиза от печат дебютната му стихосбирка "Маскарад на сенките". "Мъдростта на текстовете в книгата е центрирана около извечните въпроси за любовта, приятелството, доверието, ... |
|
|
"Разказите на Виденов са една Абсолютна Грижовност отвътре и затова едно абсолютно Отсъствие отвън – на художествени отклонения и емоции, на излияния и лирични краски. Те са самата Простота, низ от семпли ситуации, които неясно и същевременно съвършено ясно те обливат с някакви воали, които ти въобразяваш. И се чувстваш автор, авторът на Дао-то, на Естеството." проф. Яна Рашева-Мерджанова ... |
|
|
"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |
|
|
Димитър Петров е роден на 24.07.1934 г. в село Бяло после, Старозагорско. Гимназия завършва в Стара Загора, а машинно инженерство във ВМЕИ (сега ТУ) София. Докторска дисертация защитава в град Москва. Специализирал е в Белгия, Франция. Швейцария и Швеция. Работил е като главен конструктор, главен инженер на отдел, ръководител на научна секция, директор на научноизследователски институт. През 1969 г г. получава научно звание ст. н.с II степен в НИИ по транспорта. Лекции чете във ВМЕИ (сега ТУ) от 1962 г. до 1992 г., където през 1971 г. става доцент, а през 1984 г. - професор. Ръководи ПНИЛ и и висша школа за СДК. От 1985 г. ... |
|
|
Ангел Г. Ангелов е роден в Пазарджик. Автор е на четири романа и пет сборника с разкази. Работил е в радио, телевизия, във вестници и списания. Живее и работи във Варна. Навлизането на социални проблеми и теми от съвременния живот е друга особеност, запазена само за разказите на Ангел Ангелов. В този сборник то е добре изразено; поне половината разкази правят ясни препратки към конкретни явления на нашия свят. "Навлизането на социални проблеми и теми от съвременния живот е друга особеност, запазена само за разказите на Ангел Ангелов. В този сборник то е добре изразено; поне половината разкази правят ясни препратки ... |
|
|
"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника "Кедер" на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото - стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. "Кедер" е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто." Здравка Евтимова ... |
|
|
"Доколко е възможно човешкото съзнание истинно да възприема света и случващото е първият от многото въпроси, които възникват с прочита на разказите от дебютната книга на Любен Димитров. Във всеки от тези дванадесет разказа е показана една среща с и на границата на реалността и възприемането?. Авторът разглежда възлови въпроси в живота на съвременния човек, показва какви биха могли да бъдат последиците, когато е отказана възможността за преживяване на травмата и дава възможност за своеобразно навлизане на читателя в дълбинните пластове на човешката психика." Богдана Тепавичарова Любен Димитров с роден през 1989 ... |
|
|
Това е книга с разкази за Русия, изпълнена с различни преживявания и необикновени случки и за взаимоотношенията ни като цяло с руснаците. Главни герои в книгата са четирима българи - Митко, Сашо, Огнян и самият Иван Иванов-Иванич. Иван Иванов-Иванич е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност Философия. Член е на Съюза на българските писатели. "Всичко е интересно - Иван Иванич умее да разказва. А и нуждата от такава книга за Русия е голяма. Все още има хора, които като нас са учили или работили там. Сега младите не знаят нищо за Русия - нито филми има, нито преса, нищо. А беше, беше!" Никола ... |
|
|
"Исках да разкажа за гласовете, за тишината и за шума на думата, за скритата ѝ сила, за досадата и ужаса, които носи. И за своята вяра в живата енергия на писаното слово, за истинската книга. Какво страшно оръжие е в ръцете на спекулативния ум и какво спасение свише за човека, от сърцето на човека. Тирани, сектанти, пророци и проповедници - отляво и отдясно, - всички залагат на думата. Отвред, всякога. И днес. Думите се огъват от блясък, мъка и надежда. Или пълни с въздух се пукат пред очите ни като мехури. Но как жадно ги поглъщаме, щом носят истина с любов." Любен Петков ... |
|
|
Четива за между две гари. ... Сборник с разкази, непретенциозно написани за разтуха според самия автор. Стилово представляват умилително-сантиментална препратка към литературния сказ от времето на "социализъма". Ако автоматично прозрете езиковия субект отвъд последната дума, ще оцените и хумора на запаления по тънката част, както също се казваше тогава, лиричен герой. Той се вози на таратайка, а денят му е населен я с дръгливи героини; я с другарки и хубавелки, които си ги бива за потребление всякакво, даже на дневно осветление; я с грешки на природата. Впрочем, по собствените му признания заради тази си " ... |
|
|
Сборникът с разкази "С цвят на слънчогледи, с дъх на лято" е различен поглед към изчезващото, но и намиращо себе си село. С тъга, но и оптимистично, защото дори и сред камъните на разрухата, заради икономически и демографски кризи, то все още съществува и в него продължават да живеят истински хора, понякога странни, понякога неочаквани, понякога съвсем обикновени. Просто те съществуват. И най-хубавото е, че продължават да търсят доброто край себе си и да се опитват да опитомяват света. Може не винаги да бъдат разбрани, но това е тяхната малка хитрост. Може да са малко тъжни, може да са малко смешни, но важното ... |
Книги 
