"Дон Кихот е картина. Малка, живописна картина. Двайсет на двайсет сантиметра. Толкова е малка, че част от брадата му свършва някъде извън формата. По-голямата част от шлема му също се рее високо из небесата. Но очите... те са си на мястото... очите на приятел. На добър приятел...." В тези 30 разказа за нещата от живота ще срещнете случки - пъстри и неподправени, отговарящи на човешки състояния, обществени явления, невзрачни преживелици или значими случайности. Шарен свят! ... |
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
"Боговете не пишат" е книга, изградена от божествено слово, където думите са забравили да умрат. Това е стилът на Величка Настрадинова. С трагична изящност тя поднася една симфония от девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа. За залеза на боговете и слънцестоенето на простосмъртните. Това са тъжни, весели, жестоки разкази за географията и историята на човешките страсти. Истории, споени от една наша съвременна реалност, поднесена като своеобразен антракт между действията на голямата пиеса. Като ... |
|
Мартин Маринов е роден през 1953 г. Журналист и белетрист, автор на публицистика и проза, издал е белетристичните книги "13 етюда за надеждата", сборник с разкази, "Тъмният ъгъл на храма", романът "Блян" - награда за най-добър роман от извънстоличен автор, "Дуенде", лирика и проза, "Булото" - роман, награда "Перото на Йовков", "Силуети", сборник разкази и друга проза."Пепел от мислеща тръстика" - така бих нарекла тази книга, заради сребърния прах от изтляващия български корен, заради бистрия упоителен сказ, плавен като смяната на годишните ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Диана Юсколова е родена през 1972 г. в София. Учила е икономика и психология, които, за съжаление, не се оказали верният избор за нейната професионална реализация. Работила е като административен асистент, офис мениджър, административен директор, психолог-консултант, частен учител по английски, български и френски език, редактор, копирайтър. В последните десет години работи в сферата на медиите. Има множество публикации в сп. "Идеален дом", сп. "Хоремаг", сп. "Тема", сп. "DIVA!& ... |
|
Неслучайно казват, че разказът е най-трудният жанр. Кратките форми са примамливи, но и опасни. Потребни са бърз ум и талант. Николай Николов разполага и с двете. В разказа я няма прошката на големия обем. Всичко е важно. Козия знае това. Познаваме персонажите в сборника. Те са нашите съседи, колеги, родители. Понякога са любовта на живота ни. Понякога самите ние сме героите в историята на Николай Николов - и това няма как да ни остави безучастни. Разказите на Козия са пътешествие през наглед познати ареали, но не се подлъгвайте: краят винаги е изненадващ. Както и в живота. Силата на тези разкази е в непринуденото ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Звезделин Минков е отличен разказвач. И най-дребната случка (която друг я забележи, я не) или история (която друг бързо ще забрави) той превръща в изискан разказ. И населява този разказ с любимите си малки хора, които толкова добре познава и обича. От страниците на тази книга струи просто стъписваща добронамереност. И една спотаена тъга, която те кара да вдигнеш глава и да се усмихнеш на автора." Христо Карастоянов ... |
|
"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева". В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така. " ... |
|
"Тази книга е за (не)възможното свързване - със себе си, със значими други, с околния свят. За незадоволителната естетика на свързването, израз на болния ни свят отвън, която води до натрупване на психична болка. Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея (за което споделям тук), и в крайна сметка до нейното преживяване - по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля. И едва когато започна да опознавам по-отблизо своите ограничения и им позволя да съществуват, ... |
|
"Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило. Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е - обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ... |
|
Теодора Бургуджиева е родена през 1971 г. в София. През 2014 г. романът ѝ "Въртоп" е номиниран за наградата "Хеликон". В новия си сборник с разкази авторката ни поднася истории за разминаването между хората. То е породено от различните гледни точки - възрастово, манталитетно и социално обусловени. Внушенията са ненатрапчиви, поднесени с лека ирония, елегантен стил и ведра мъдрост. "Детството на Филип премина под знака на една известна българска естрадна песен - за щурчето. Тогава той не знаеше кой я изпълнява, нито пък имаше търпение да чуе текста от край до край. Едно нещо в песента го ... |
|
Сборникът с разкази "С цвят на слънчогледи, с дъх на лято" е различен поглед към изчезващото, но и намиращо себе си село. С тъга, но и оптимистично, защото дори и сред камъните на разрухата, заради икономически и демографски кризи, то все още съществува и в него продължават да живеят истински хора, понякога странни, понякога неочаквани, понякога съвсем обикновени. Просто те съществуват. И най-хубавото е, че продължават да търсят доброто край себе си и да се опитват да опитомяват света. Може не винаги да бъдат разбрани, но това е тяхната малка хитрост. Може да са малко тъжни, може да са малко смешни, но важното ... |