"Тази книга е за (не)възможното свързване - със себе си, със значими други, с околния свят. За незадоволителната естетика на свързването, израз на болния ни свят отвън, която води до натрупване на психична болка. Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея (за което споделям тук), и в крайна сметка до нейното преживяване - по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля. И едва когато започна да опознавам по-отблизо своите ограничения и им позволя да съществуват, ... |
|
"Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило. Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е - обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ... |
|
Теодора Бургуджиева е родена през 1971 г. в София. През 2014 г. романът ѝ "Въртоп" е номиниран за наградата "Хеликон". В новия си сборник с разкази авторката ни поднася истории за разминаването между хората. То е породено от различните гледни точки - възрастово, манталитетно и социално обусловени. Внушенията са ненатрапчиви, поднесени с лека ирония, елегантен стил и ведра мъдрост. "Детството на Филип премина под знака на една известна българска естрадна песен - за щурчето. Тогава той не знаеше кой я изпълнява, нито пък имаше търпение да чуе текста от край до край. Едно нещо в песента го ... |
|
Сборникът с разкази "С цвят на слънчогледи, с дъх на лято" е различен поглед към изчезващото, но и намиращо себе си село. С тъга, но и оптимистично, защото дори и сред камъните на разрухата, заради икономически и демографски кризи, то все още съществува и в него продължават да живеят истински хора, понякога странни, понякога неочаквани, понякога съвсем обикновени. Просто те съществуват. И най-хубавото е, че продължават да търсят доброто край себе си и да се опитват да опитомяват света. Може не винаги да бъдат разбрани, но това е тяхната малка хитрост. Може да са малко тъжни, може да са малко смешни, но важното ... |
|
"Когато разтвори страниците на сборника с импресии и разкази, читателят ще получи не само творби в проза, както е очаквал, а ще чуе музика, песен. Има един свят, който всеки пази скътан, понякога скрит за самия него, един свят на светлината и тишината на думите. Свят, в който има още пеперуди и пчели, свят, в който кука кукувица. Там пустинята се взира в Бог и звезда говори със звездата. Отдавна сме напуснали този свят, но Юрий Борисов ни напомня, той ни уверява, той ни доказва, че този свят съществува." Антон Дончев "Много си добър, Юрий, и си го знаеш. Иначе нямаше да пишеш с такава светотатствена ... |
|
"В тази малка книжка са събрани десет интересни истории от Бургас, които ще Ви накарат да се усмихнете, да се замислите и даже да преоткриете едно чудно място, с един пуст плаж, които скоро ще влязат в пътеводителите на града. Като четвърто поколение бургазлийка за мен е съществено да се пише за очарованието на морето, за семейните ценности, както и за другите позабравени ценности. Приятно четене!"Авторката Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Светлината на онези дни. Разкази и новели." е сборник, представящ най-доброто от кратките творби на автора, писани през годините. В тях проличават както тематичните му предпочитания, така и ярката му и своеобразна стилистика. Пред съвременния читател се изправя отново един значим автор, с неговата дълбоко хуманна проза, населена с впечатляващи образи и характери. Рашко Сугарев е роден в Пловдив на 1 април 1941 г. Завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1967 г., работи като лекар в продължение на 4 години. По-сетне, воден от вътрешната сила на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Работи като ... |
|
Разкази и миниатюри. ... Иван Кьосев е роден в град Попово, Разградска област. Още като дете се премества да живее във Варна. През 1976 година завършва специалността романска филология в Софийския университет „Климент Охридски”. Специализира в университета „Париж XI” във Франция. Работил е като преподавател, журналист и редактор. От 1995 г. е преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Автор е на научни публикации, телевизионни сценарии, журналистически материали, както и на книги с разкази и стихотворения. Преводач е на френските писатели Жак Превер, Рьоне Гийо, Маргьорит Дюрас, Сент-Бьов, Жозеф ... |
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
|
Избрани разкази ... "За себе си знам със сигурност, че съм един обикновен лъжец. Още от малък. Нямах никакъв друг начин да оцелея. Но след като така единодушно и твърдо ме обявиха за честен човек, не мога да разбера какви са другите." Дончо Цончев ... |