Какво отброява обърнатият пясъчен часовник? Останалото време или оставащото ни лично време? Сипят се неотменно трохите на пясъчните секунди под очарования ни поглед и - атом по атом, клетка по клетка ни отвеждат в безкрайността на всемирното единство. Но времето няма вина за нашата земна ефимерност - то не е нищо повече от смисъла, който влагаме в него. Смисълът, който е вложила Албена Фурнаджиева в своите истории, е обграден с носталгичния цвят на едно особено време - времето на успокоените страсти. Всичко в тези разкази е истинско - без търговски трикове, протяжни диалози и моден епатажен натурализъм. ... |
|
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
|
Книгата Животът на свещ разстояние е пътешествие в света на хората - на добрите, самотните, силните, щастливите и търсещите. Тъгата и радостта са вплетени като броеница. Майсторски написани кратки разкази, в които фокусът е душата на човека, около него гравитират историите с пъстрите си герои. Разкази топли като прегръдка на близък, от която всеки има нужда по пътя на пътешествието живот. Бела Велчева е родена през 1977 г. в град София. Завършва история и публична администрация в СУ Св. Климент Охридски. Животът на свещ разстояние е дебютната ѝ книга. Нейни произведения има публикувани в списание Литературен свят, ... |
|
|
"Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач, или по-знаменит касоразбивач. За второто е получил достатъчен брой години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на хилядите си фенове. След автобиографията му Да оцелееш в Ада той - сякаш от казана за ракия край Созопол - вади сборник с удивителни разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения, и невероятни созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от времето, в което Созопол е бил само риба и въшки по собствените думи на ... |
|
|
"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
|
"Пътят - той е в приказките за златното момиче и за тримата братя, в книгите за Алиса и магьосника от Оз. А някой ден изскача от страниците и те дръпва: "Хей, тръгвай, не се бави, да те видим и теб колко пари струваш". И ти потегляш, под стъпките ти - зелена трева, сухи листа, пясък, камънаци. Гледаш - надолу - бездна, нагоре - небе. Да паднеш - не искаш, да полетиш - не умееш. Вървиш, а не знаеш накъде. Пътят те плаши, но те и одарява. Един от даровете му са историите. В книгата ви очакват сюжети и герои, които срещнах по пътя си." Ценка Пенева Ценка Пенева е родена в град Разград през 1963 г. ... |
|
|
"Макгахански блусове и балади на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град. И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалото. Грамофонни плочи, буркан със сладко, дървена щипка, монети и леванто за след бръснене, долапи или динен фенер - всички те са част от щастливото и трудно порастване. А улица Макгахан вече е част от литературната ни география." Ина Иванова Юли Шумарев е от художниците, израснали покрай Античния театър, които се ... |
|
|
"Държите в ръцете си седмата ми книга Утробата на светлината. Сякаш миналата година седнах за пръв път да пиша, а не през март 2001 -ва, когато създадох първата си творба - разказа Моторът на Смъртта. Сякаш бе преди броени месеци, когато ме публикуваха за пръв път на хартия - това беше разказът ми Докъде водят мечтите в списание Тера Фантастика, бр. 1/2004. А сякаш едва ли не преди няколко седмици излезе първата ми книга - сборникът Хоро от Гарвани, юли 2008 -а. Времето не чака никого и върви само в една посока: маршът му е бавен, ала неумолим, и малко по малко отнема всичко от нас. Остава ни само краткото време, ... |
|
|
След успеха на дебютния си сборник Баница с локум, Еди Румян ни представя втория си сборник Последен шанс, където отново ни показва магията на късия разказ с неочакван обрат. Читателят се потапя в градската среда на различните епохи, докосва се до съдбите на героите и открива нови въпроси и отговори за себе си."Усмивките, от които боли, болката, която те оставя усмихнат, тривиализираната низост на всекидневното поведение, необикновеното достойнство на неочакван герой - разказите от новата книга на Еди Румян докосват човечността, която сме забравили, че носим, и дават нов живот на думата шанс. Не без да ни ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб. Първият ѝ редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като чудесна и посъветва някои думи да се заменят с други. Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно - и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното. Уви, едно е да граничиш, друго ... |
Книги 
