"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
|
"Анатомия на душата" е замислена като пътепис за вътрешния свят, в който опорни точки са надеждата, силата, вярата в човека и любовта. С много топлота и разбиране Миа ни води през лабиринтите на човешката душа, за да открием своята най-съкровена същност. Историите ѝ са едновременно задушевни, като топла прегръдка, и замислящи - като разговор с близък приятел. Книга, която ни съблича от условностите и ни оставя само "по душа"."Мисля, че душата е тихото, топло, сладко нещо в дълбините ми, дето все го тегли към необята. Вечно готово да ликува... преди да проговори умът, натежал от белези и ... |
|
|
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: "Избрани очерци и разкази" (1905), "Разкази. Том I" (1929), "Разкази. Том II" (1930) и "Прашинки" (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация. Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк - от по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в "телеграфен стил" - ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
Един от най-ярките гласове в съвременната българска литература се завръща със смазващо добър сборник с разкази. Има едно правило, което е вечно и неотменимо, както изгрева на Слънцето, цъфтенето на цветята и разписанието на влаковете. Играта на карти е най-великият начин, по който две или повече човешки създания могат да прекарат петнайсет свободни минути. Учените спорят защо това е така, но вероятно картите символизират късче ред в морето от хаос, което е нашето битие. Има дори непопулярни теории, че палците са се появили, за да направят играта по-удобна. На играта с карти е посветена новата книга на Деница Дилова - & ... |
|
|
В сборника с разкази "Реката на живота" Иван Станчев умело събира лични преживявания и истории на свои близки през един период, който започва от Втората световна война, продължава през социализма, Берлинската стена, хипи движението и чак до ден днешен. Една съкровена панорама от голямата река на живота, с нейните меандри и подводни камъни, представена не само с думи, но и с рисунки и картини на автора, вмъкнати между текста. Палитрата от чувства и състояния - тъга, жестокост, скръб, любов, красота, сарказъм, ирония и щастие - е предадена с лекота, непретенциозност, освободеност и искреност. Ще се гмурнете ли ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
Разказите на младият автор Димитър Петров - Регин, събрани в новата му книга - "Парченца живот", изобразяват свят, в който са противопоставени бруталността и агресията на човешката доброта и обич, свят без нравствени и духовни ценности, на изпълнен с вяра и светли надежди свят. Героите и действията, които извършват в сюжетното развитие, са производни на заобикалящата ги реалност, но някъде - закодирано в подтекста, ще усетим нещо магично, иреално, метафизично. И точно това усещане завладява читателското внимание и любопитство. Историите, които разказва, са художествено пресътворени събития и човешки съдби, ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
Живи истории. ... "Дарина Герова е един от най-добрите майстори на българския разказ, които творят днес. В своите разкази тя с изискано чувство и с някакво дълбоко усещане за достойнство разкрива колизиите между категориите добро и красиво. [...] Гледната ѝ точка е на жена, погледът ѝ е чисто женски. В кръвта на писателката е да възприема живота с нежността на жена, с толерантността на жена, с прилива на любов и обич, преживян от жена. В днешния период на криза на краткия разказ Дарина Герова - емблематичен майстор на този литературен жанр - показва, че изход от кризата съществува." Чавдар Добрев ( ... |
|
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда цели ... |
Книги 
