Тази книга е пулс. Понякога бърз, а друг път едва доловим, но винаги в ритъма на сърцето. Весела Люцканова говори за любовта без украса и илюзии, до болка и с оголена душа. В историите ѝ има истини, които болят, копнежи, които не стигат до целувка, и сънища, в които една жена се събужда като Шехерезада, а заспива като Джуд. Това са удари по стените на самотата, извикани в тишината на несподеленото. И после идва ИИ (изкуственият интелект), който те изслушва, утешава, дори е жури на литературни конкурси. ИИ не ревнува. Не закъснява. Не си тръгва. Но и не може да те прегърне. А как се влюбваш в него? Весела ще ви ... |
|
|
Разказите в книгата са палитра от образи на хора с различни житейски товари, които, в течащото неукротимо съвремие, търсят спасителен бряг, където биха имали душевен уют. Историите им са белязани от необичайни срещи, неочаквани обрати, трудни избори, а и тъга, защото жадуваните брегове са твърде стръмни и някои от героите остават в овразите на самотата и неудовлетвореността, но не губят посоката. В тази посока - нравствената, са и есетата в книгата, с мисли от ситото на живота. ... |
|
|
Сборник с проза от Моника Костова."Посрещането - е триетажна сметанова торта с розички. Изпращането - манджа-фламбе. Бенгалски огън за избрани. Летят искри до тавана върху сервировъчна количка на колелца. Келнер в бял фрак подпалва и поднася пламтящо ястие. Огън в чиния. За да го нагълташ ти. Отляво. Отдясно. Обикаля като Земята около оста си. Фокус-мокус. Тумба-лумба. Урла-вурла. Светлините угасват. Келнерът прибира усмивката. Прибирай се и ти - по живо, по здраво. Гари. Влакове. Вагони. Пълни с тънки и дебели персони перони. За изпращане - това класически фон е. Тренът бърза. Бързат обещания, клетви, заръки, лъжи ... |
|
|
"Книгата Листото е събирателен образ на един човешки живот. Този сборник с поезия и проза е моят емоционален букет, в който са вплетени лични преживявания и различни състояния на духа ми в продължение на повече от 35 години. Листото ми даде възможността да проследя пътя на своето духовно развитие, на стъпалата, които ме отведоха до самата мен. Защото най-важният път е пътят към себе си. Ако знаем кои сме и какво искаме, ще стигнем там, където е истината!" Белла Донна "Всяко слово е песен, всяка стъпка е танц. Това усещане внушава творческия проект на сияйната - Белла Донна. С изтънчена грация и ... |
|
|
"И така, една сутрин седнах и написах първия си разказ. Бях учуден, че успях за по-малко от два часа, за времето между 10 и 12 часа преди обяд. След няколко дни опитах един следобед да напиша втори разказ, но не се получи. На следващия ден опитах отново късно вечерта, но пак не се получаваше. Всяко едно изречение беше повод за дълго обмисляне, което ме накара да се откажа. Реших да направя трети опит, но този път преди обяд. Както първия път, разказът бе готов преди 12 часа. Просто необяснимо за мен как мисълта ми течеше така гладко и бързо, като че ли някой ми диктуваше отгоре. Взех решение да пиша нови разкази ... |
|
|
Между кориците на книгата живеят 33 разказа, в които ще срещнете човешка обич и отдаденост, но и липса на човечност, болка във всичките ѝ земни разновидности. Ще видите онеправдани хора, чудаци, жертви на домашно насилие... Но след тези страници ще се почувствате пречистени от една безгранична надежда. Да, Очите на Марта е книга за надеждата - тази бяла лястовица, която движи света."Безспорна дарба. Отмерена фраза, чувство за типаж на героите. И не на последно място - толерантност и обич към човека." Проф. Боян Биолчев ... |
|
|
Съставител: Наско Якимов. ... В настоящата книга са подбрани притчи от различни сфери на живота. По принцип те са нравоучителни разкази, в които поуката трябва да се открие в преносния смисъл. Смята се, че съдържанието на думата притча е вид иносказание, вид беседа. Като вид притчата се родее с баснята, но има по-ясно съдържание и по-ясни послания. Особености на притчата са: кратката форма; липсата на излишните подробности; изтъкват се съществени белези на героите и намирането на нравствен извод, където се търси поуката. Читателят се води към нравствено пречистване и възвисяване. Алегоричното изобразяване на човешките ... |
|
|
За поредна година издателство Труд подкрепи конкурса за поезия и кратка проза Янаки Петров. Второто му издание приключи в края на 2024 година в град Средец и отново бе в две категории - за поезия и за кратка проза. Вече е факт и традиционният алманах с произведенията на победителите, излизащ с логото на Книгоиздателска къща Труд. Тази година стотици автори от цялата страна изпратиха своите произведения за участие. Големите победители бяха - Иванка Краева (поезия) и Васил Люцканов (проза). Книгоиздателска къща Труд награди Георги Николов в категория Поезия и Марта Радева - категория Проза. Алманахът излиза с ... |
|
|
Нек'ви тъпотии, глупости, простотии е дебютната книга на Васил Русев - Чайката, една от емблематичните фигури на Българския ъндърграунд. В последните три години той активно пише за Пощенска кутия за приказки, като текстът му Отворено писмо от отворените органи на Васил Русев до самия него стана едно от най-гледаните видеа в канала на кутията. Много смях и и усмивки ви очакват, четейки страниците на този сборник."Тези писания със спорни литературни качества бяха създавани полека - лека последните две години и когато броят им набъбна достатъчно, взех че ги събрах у те това книжле. Една част от тях са писани по ... |
|
|
"Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец - първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила. Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците със и без паваж описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и ... |
|
|
Нека ти разкажа приказка за нишките, дъще. От бебе ти спуска оная ми ти нищенарка кълбото си да вървиш по него. Ама докато го спуска между небе и земя се оплита, та цял живот да му търсим края на щастието дорде е жив коренът ни. Щото в живота има ангели, знайни и незнайни, които плетат невидимите нишки по пътя ни. Пресичат го и са с нас до сами края ни. Не знаем кога и откъде ще ни издърпат за косата, за да засветим отново. И не се лъжи, щерко, ангелите са тука спуснати в образ и подобие на хора, които отдавна са на небето. Тука ги спусна сам Бог, щот горе е чисто и бяло при него, ама тука е катранът, ангелите него трябва ... |
|
|
"Не само хората имат любими животни. Животните също имат любими хора. Особено тези, които живеят близо до човека. Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ. Единият да тегли към минор, другият - към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена. Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във ... |
Книги 
